Решение № 374 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Пазарджик, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20265200500397 по описа за 2026 година

С решение №19 постановено на 12.01.2026г. по гр.дело № 1492 по описа на Районен съд Велинград за 2024г. е отхвърлен предявения от Е. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и Ц. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против П. П. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Т. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и Н. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Връбница, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който ищците искат да се приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на 1/3 ид. ч. от имот: ПИ № с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, пл. номер 3981, в кв. 86 по плана на гр. Велинград, с адрес на ПИ гр. *****, с площ от 343 кв. м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи ***, ***, *** и ***, ведно с 1/3 ид. ч. от построените в имота сгради с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 39 кв. м. с предназначение жилищна сграда и 1/3 ид. ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 20 кв. м. с предназначение жилищна сграда, като неоснователен.

Присъдени сторените съдебни разноски.

1

Недоволни от решението са останали ищците в първоинстанционното производство, които чрез пълномощника си - адв. Т. М. и с въззивна жалба подадена в законния срок, излагат съображения за неговата неправилност.

Искането е обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество и отхвърли предявения установителен иск за собственост.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си - адв. Д. К. оспорват изложените твърдения във въззивната жалба за неправилност на решението.

Посочват, че решението е правилно, обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия материален закон. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, съдът установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК – положителен установителен иск за собственост.

Предмет на иска е установяване правото на собственост върху следните недвижими имоти : 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград,с площ от 343 кв. м. , ведно с 1/3 ид. ч. от построените в имота сгради с идентификатор *** с площ от 39 кв. м. с предназначение жилищна сграда и 1/3 ид. ч. от сграда с идентификатор *** с площ от 20 кв. м. с предназначение жилищна сграда.

Ищците твърдят ,че се легитимират като собственици на описания недвижим имот в посочената квота на правно основание : наследствено правоприемство от А. В.. Прадядото на ищците М. И. К. и неговата съпруга А.

С. В. /която е носела имената К. Ю. К.а/, са придобили недвижимия имот през 1930 г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 167, том 1, нотариално дело 188 от 1930 г.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 14.06.2013 г., е признато правото на собственост на основание наследяване по закон и давностно владение на Е. О. К. и М О. В. върху 1/3 ид. ч. от УПИ , парцел XV , отреден за имот планоснимачен номер 3981 в кв. 86 по плана на гр. Велинград, целият парцел с площ от 343 кв. м. , 2 при съседи за парцела – от запад – улица, от север УПИ XVI – 3980, от изток УПИ VI-3982 и от юг имот 3984, ведно с построената в мястото паянтова жилищна сграда на застроена площ от 40 кв. м., разположена в северозападната част на парцела.

С нотариален акт № 165, том 2, нот. дело № 353/11.10.2024 г. по описа на нот. Е. Ч. на 11.10.2024г. ответниците П. Ц. К., Т. Ц. П., Н. Ц. И. са признати а собственици при равни права на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, на следния недвижим имот, а именно: 2/3 от дворно място, незастроено и застроено, съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, целият с площ от 343 кв. м., ведно с разположените в североизточната и източната част на ПИ: жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес на имотите гр. *****.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че при съпоставяне на данните по плановете от 1957 г. /обезсилен/, от 1983 г..

/обезсилен/ и от 2018 г. сегадействащ, имотът описан в нот. акт № 167/1930 г. е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че фактическите твърдения на ищците, относно основанието за придобиване на правото им на собственост представляват и основанието на иска, по което съдебният състав дължи произнасяне. Съобразявайки ТР 11/2013 г., постановено по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е счел ,че исковите претенции са останали недоказани. За да отпадне легитимиращото действие на акта било необходимо да се докаже, че титулярят /ответниците по делото/ не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците. Т. е. в настоящото производство в тежест на ищците е да оборят констатацията на нотариуса.

Възприемайки това, първоинстанционният съд е приел,че ищците не са 3 доказали твърдяното от тях право на собственост върху поземления имот, а и върху построените в имота сгради. Наред с изложеното, съдът е приел,че недоказано е останало и твърдението на ищците, че при издаване на констативния акт са били разпитани само двама свидетели, вместо трима, с което била нарушена разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК, тъй като не се подкрепяло от доказателствата по делото.

Съобразявайки изложеното и на основание чл.272 от ГПК ,настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд изцяло – относно преценката на доказателствата, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.

От ангажираните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза не се установи по несъмнен начин, въззивниците да са собственици на основание твърденият от тях придобивен способ – наследствено правоприемство на имот, който е бил предмет на сделка през 1930 година и идентичен с имотапредмет на настоящия спор.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Разноски в полза на въззиваемата страна не се присъждат,тъй като не се претендират такива.

По изложените съображения и на основание чл. 271,ал.1 от ГПК ,Окръжен съд Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №19 постановено на 12.01.2026г. по гр.дело № 1492 по описа на Районен съд Велинград за 2024г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5