Решение № 59 от 06.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Елка Русева Добрикова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601099 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, против Присъда № 41 от 20.07.2021 г. на Районен съд – Бургас, произнесена по НОХД № 3814/2020 г. по описа на същия съд.

С протестираната присъда, подсъдимият В. Д. К. с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 26.06.2017 г. в град Бургас, в сградата на Агенция по вписванията – Търговски регистър, с административен адрес град Бургас, ж.к. „Възраждане“, пл. „Жени Патева“ № 1, пред С. К. К. – ** в Агенция по вписванията – Търговски регистър, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – протокол от Общо събрание на съдружниците на „**“ * от 26.06.2017 г. и Договор за Управление от 26.06.2017 г. между „**“ ** и В. Д. К., като от него за самото им съставяне не 1 може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.

304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.

316, вр. чл. 309, ал.1 от НК.

Прокуратурата атакува постановената присъда като незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Във въззивния протест се изразява становище, че при проведеното първоинстанционно съдебно следствие са били събрани достатъчни по обем годни обвинителни доказателства, които логично позволявали да се направи несъмнен и обоснован извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Според прокурора, защитната версия на К., както и заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна експертиза били убедително опровергани от останалите доказателства по делото, поради което се изразява несъгласие с правните изводи на районния съд. Според прокуратурата, първостепенният съд е допуснал и процесуално нарушение, тъй като е отказал да събере исканите от прокуратурата доказателства – да проведе разпит на свидетел, който би могъл да опровергае или да потвърди защитната версия на подсъдимия, а също така е отказал да назначи повторна петорна експертиза. Моли за отмяна на постановената присъда и за постановяването на нова такава, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с три годишен изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК, както и да му се възложат разноските по делото.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста. Споделя изложените в него възражения, като ги намира за подробни и обосновани. Изразява становище, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод за обективната и субективна съставомерност на инкриминираните деяния, поради което предлага на въззивния съд да отмени атакуваната първоинстанционна присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и му наложи справедливо наказание.

Подсъдимият В.К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по подадения въззивен протест. Упълномощеният му защитник изразява становище за неоснователност на въззивния протест и моли 2 атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна, като се аргументира както със заключението на вещите лица по назначената тройна графическа експертиза, така и с доказателствата, събрани по делото, сочещи за липса на обективна съставомерност на инкриминираните деяния.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Протестът, с който е сезиран въззивният съд, се явява процесуално допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от компетентна прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Разгледан по същество, въззивният протест се явява неоснователен.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Д. К. е роден на ** г. в гр. **, общ. **, обл. **, има постоянен адрес в гр. **, обл. **, но понастоящем живее във **, ** гражданин е, има завършено ** образование – **, ** е.

През 2005 г. подсъдимият К. и св. Т. Ж. основали търговско дружество „**” ** ЕИК **, вписано в Търговския регистър (ТР). Дружеството било основано с капитал от 5000 лева, разпределен в равни дялове между съдружниците Т. Ж. и В.К. – всеки един от тях притежавал по 250 (двеста и петдесет) дяла, всеки от тях с номинална стойност от по 10 (десет) лева или общо делът на всеки от тях в капитала на дружеството бил в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, т.е., всеки от тях притежавал по 50 % от капитала на дружеството. За управител на дружеството била избрана и вписана в Търговския регистър свидетелката Т. Ж. И..

Като предмет на дейност на дружеството били вписани разнообразни дейности – покупки на стоки c цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, покупка, 3 строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, складови сделки, комисионни, спедиционни и превозни сделки, търговско представителство и посредничество, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и др. сделки с интелектуална или индустриална собственост.

Като адрес на управление на дружеството „**” ** в ТР адрес бил вписан гр. **, ул. ** № *, но на този адрес реално дружеството нямало представител, нито на самия адрес имало означение, че там се намира офис на дружеството. В търговския регистър не бил вписан телефон за връзка или електронен адрес на търговското дружество.

След учредяване на дружеството, подсъдимият К. и св. Т. Ж. сключили брак, но поради влошаване на отношенията помежду им, през 2010 г. бракът им бил прекратен. Въпреки развода, двамата продължили да бъдат съдружници в дружеството.

Търговското дружество извършвало дейност чрез управителя св. Т. Ж., но за дейността му тя не уведомявала подсъдимия

К.. Последният инцидентно и чрез Интернет научавал, че дружеството осъществява дейност и печели обществени поръчки.

През 2017 г. отношенията между подсъдимия и свидетелката Т. Ж. се влошили. Между тях възникнали спорове във връзка с дейността на дружеството и начина на провеждане на общите събрания, като в резултат на тези спорове между съдружниците било образувано и НОХД № 1184/2018 г. по описа на РС Стара Загора, по което подсъдимият с присъда бил признат за невиновен в престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, която присъда била потвърдена с Решение по ВНОХД № 1040/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

Заради възникналите спорове през 2017 г. подсъдимият К. пожелал да поеме управлението на дружеството, но за целта трябвало да се впише като управител на дружеството въз основа на решение, взето от Общото събрание на съдружниците. Тъй като нямал нужните за това правни знания, той ангажирал адвокат от гр. Бургас, а именно адв. Евгений Мосинов (ноторно известно е, че адв. Мосинов почина през месец декември 2018 година).

Последният поел ангажимент да подготви нужните документи, които след това да бъдат подписани от съдружниците. На 26.06.2017 г. подсъдимият К.

4 заедно с неустановено лице, сътрудничило на адв. Мосинов, отишли до автогарата в гр. Бургас, където им били предадени изпратени по шофьор на автобус от гр. Стара Загора документи, които подсъдимият не видял. След като взели документите, подсъдимият и неустановеното лице посетили кантората на адв. Мосинов.

След това подсъдимият посетил кантората на нотариус Д., при която като помощник-нотариус по заместване работила свидетелката А. А. Н. - И..

На 26.06.2017 г. подсъдимият представил пред служителка в кантората на нотариуса, която вече не работила в кантората на нотариуса, а била в чужбина, протокол от общо събрание на съдружниците в дружеството „**“ *.

Били представени за заверка на подписа и спесимен и съгласие от В.К..

Лицето, на което били представени документите, се обърнало за съдействие към свидетелката Н. - И., в качеството й на помощник-нотариус по заместване при нотариус Д., като я попитала дали може да се удостовери подписа и съдържанието само на явилото се лице. Свидетелката отговорила, че е възможно и на 26.06.2017 г. тя удостоверила подписа на явилото се пред нея лице – подсъдимия В.К., като заверката била вписана в нотариалната книга с рег. № 7598 от 26.06.2017 г.; свидетелката удостоверила и съдържанието на изявлението на лицето в документа като заверката била вписана с рег. № 7599, том 3, акт 142, при което единият екземпляр от протокола върнала на подсъдимия, а другият бил съхранен в архива на нотариуса с рег. № 7599, том 3, акт 142. Помощник нотариусът удостоверил в протокола от ОС на съдружниците в „**” * подписа само на явилото се пред нея лице и изявлението на явилото се лице В. Д. К.. Било удостоверено също така, че В. Д. К. е положил подписа си и на представени спесимен и съгласие, като удостоверяването било извършено на 26.06.2017 г. с рег. № 7600 от помощник- нотариус по заместване А. Н. - И. с рег. № 491 НК.

След извършване на заверката, подсъдимият и неустановеният сътрудник на адв. Мосинов се върнали в кантората на последния, а после подсъдимият и неустановеният сътрудник на адв. Мосинов отишли в Търговски регистър – Агенция по вписванията в гр. Бургас.

След като била платена дължимата държавна такса за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, подсъдимият К. подал в ТР следните документи: Заявление А4 за вписване на обстоятелства 5 относно дружество с ограничена отговорност „**” * – за заличаване на управителя Т. Ж. И.-К. и вписване на нов управител В. Д. К., като към заявлението бил представен и протокол от Общо събрание на съдружниците на „**” * от 26.06.2017 г., който бил подписан от двамата съдружници, с нотариална заверка на подписа с рег. № 7598 от 26.06.2017г. на съдружника В. Д. К., извършена от А. Н. – И., помощник нотариус по заместване при нотариус В. Д. с рег. № 491 на НК, и с нотариална заверка на съдържанието от 26.06.2017 г. с рег. № 7599, том 3, акт 142, извършена от А. Н. – И., помощник нотариус по заместване при нотариус В. Д. с рег. № 491 на НК, като в същият този протокол били изписани имената с печатни букви и ръкописен текст на другия съдружник Т. Ж. И. - К., и бил положен неин подпис; към заявлението бил представен документ за платена държавна такса с основание за плащане „такса Търговски регистър смяна на управител” с наредител **“ *; Договор за управление между „**” * и В. Д. К. от дата 26.06.2017 г.; Декларация по чл.

141, ал. 8 Търговския закон от В.К.; Декларация по чл. 142 ТЗ от В.К.;

Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; а също и спесимен и съгласие от В.К. от дата 26.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите на В.К. с рег. № 7600 от 26.06.2017 г. на нотариус с рег. № 491 НК.

Посочените документи били приети от св. С. К., която проверила самоличността на заявителя и в качеството й на главен специалист в Агенция по вписванията приела заявлението заедно с представените към него документи с вх. № 20170626125106. Заявлението било разгледано на 28.06.2017 г. от длъжностно лице по регистрацията по ЗТР А. И. М., която дала указания с рег. № 20170626125106/28.06.2017 г. заявителя да представи протокол от решение на общото събрание на съдружниците с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.