Решение № 675 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20233110111057 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът П. К. К. твърди, че на 06.04.2020 г. е предоставил на ответника А. В. М. сумата от 5000 лева по сключен между страните неформален договор за паричен заем. Поддържа, че сумата следвало да бъде върната на 06.10.2020 г.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от 06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Признава, че между страните е сключен договор за заем при описаните от ищеца условия, но поддържа, че е върнал заетата сума на 17.08.2020 г.

В условията на евентуалност прави възражения за прихващане, както следва:

1. със сумата от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания в резултат от извършена от ищеца злоупотреба с права, изразяваща се в реализиране на права по нищожна сделка, а именно въвод във владение на имота, предмет на прогласената впоследствие за нищожна сделка, обективирана в Нотариален 1 акт № **, том *, per. № ***, дело № ** от *** г. на Нотариус А. П.;

2. със сумата от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания в резултат от извършена от ищеца злоупотреба с права, изразяваща се в реализиране на права по същата нищожна сделка, а именно – спиране на електричеството и водоподаването в имота.

Уточнява, че въводът във владение е допуснат със заповед за изпълнение по ЧГД № 12106/2020 г. на ВРС и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, като същите са издадени въз основа на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том *, pen № ***, дело № ** от **** г. на Нотариус А. П., с район на действие PC-Варна, прогласен впоследствие за нищожен. Сочи се, че въводът във владение е спрян с Обезпечителна заповед № **/06.11.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 3248/2020 г. на Окръжен съд - Варна, VI-ти състав, с която е обезпечен бъдещ главен иск, предявим от А. В. М. срещу П. К. К. за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в горепосочения нотариален иск, поради наличие на фидуциарна сделка, и предявени в евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, поради липса на основание, в условията на евентуалност - за унищожаване на договора като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия и в условията на евентуалност - за унищожаване на договора като сключен при измама.

Посочено е, че с решение от 01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 14837/20г. на ВРС, 30-ти състав, потвърдено с Решение № 428/05.04.2022г. по в.гр.д. № 8/2022г. на ВОС, Г.О., I състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50177/06.04.2023г. по гд. № 2723/22г. на ВКС, III ГО въпросният договор е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 152 от ЗЗД.

Изрично заявява, че желае съдът да се произнесе в горепосочената поредност по направените възражения за прихващане.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и оспорва възражението за прихващане.

Ответникът поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 06.04.2020 г. същите са сключили договор за паричен заем за сумата от 5000 лева, която е реално предоставена на ответника /който факт се признава от ответната страна и с исковата молба, въз основа на която е образувано приобщеното към доказателствата гр. д. № 14837/2020 г. на ВРС/, както и че падежът на 2 задължението за връщане на заетата сума е настъпил на 06.10.2020 г.

Допълнително, с протоколно определение от 04.10.2024 г. съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът е подал молби до електроразпределителното и водоснабдителното дружество за спиране на електричеството и водата в имота на ответницата в с. *******.

В рамките на гр. д. № 14837/2020 г. на ВРС А. М. е представила като доказателство подадена от нея жалба до РП-Варна вх. № 13632/24.09.2020 г.

/л. 25 от гр. д. № 14837/2020 г. на ВРС/, в която е признала, че е получила заем в размер на 5000 лева от П. К., за гарантиране на който му е прехвърлила имота си в с. ****. Посочила е, че на 14.08.2020 г. се срещнали, за да се явят пред нотариус и К. да й прехвърли обратно имота, като тя му върне получения заем, ведно с лихвите. М. е заявила следното: „П. К. искаше 10 000 лева предварително и 10 000 лева след сделката. Казах му, че ще му дам лихвите и след сделката парите, но той категорично отказа и заедно с жена си и Ю. К. си тръгнаха. Започна да ме изнудва за сумата от 20 000 лева или няма да има сделка.“ Посоченият документ следва да бъде ценен като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно – че М. не е върнала получения заем, тъй като между страните не е било постигнато съгласие относно размера на задължението.

Към исковата молба е приложено Решение № 262741/01.11.2021 г. по гр.д. № 14837/2020 г. на ВРС /л. 5-16/, по силата на което по предявен на 18.11.2020 г. иск от А. В. М. срещу П. К. К. и А. Р. К., е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 152 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № , том , peг. № ****, дело № *** от **** г. на Нотариус А. П. с район на действие PCВарна, по силата на който А. М. продава на П. К. жилищна сграда, гараж и селскостопанска сграда, ведно с идеални части от поземления имот, в който същите са построени, на адрес: с. ******* Посоченото решение е потвърдено с Решение № 428/05.04.2022 г. по в. гр. д. № 8/2022 г. на ВОС /л. 17-22/, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50177/06.04.2023 г. по гр. д. № 2723/2022 г. на ВКС, III ГО /л. 23-25/.

По гр. д. № 14837/2020 г. на ВРС са представени покана за доброволно изпълнение /л. 20 от посоченото дело/, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /л. 22-24/, от които става ясно, че П. К. се е снабдил с изпълнително основание и е инициирал принудително изпълнение /изп. дело № 2138/2020 г. на ЧСИ Л. С./ срещу А. М. за предаване владението върху имотите, предмет на гореописаната сделка. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на М. на 14.10.2020 г., като от съдържанието й е видно, че въводът е бил насрочен за 11.11.2020 г. С Определение № 3667/06.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3248/2020 г. на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от А. М. срещу П. К. за прогласяване нищожността, евентуално – за унищожаване на договора за покупко-продажба от 06.04.2020 г. чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 2138/2020 г. на ЧСИ Л. С..

Съгласно приобщеното към писмените доказателства по делото удостоверение, издадено от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД /л.

154/ водоподаването в имот с административен адрес: с. *******, е временно 3 преустановено по молба на П. К. от 25.09.2020 г., за което е изготвен констативен протокол от 28.09.2020 г., като от м. юли 2022 г. имотът е с възстановено водоподаване. Към удостоверението са приложени и препис от подадената от ищеца молба /л. 155/, посоченият констативен протокол /л. 156/ и справка за облога и плащанията за описания обект на потребление /л. 157/.

Представени са писма от „Е. С.“ АД /л. 158 и 159/, съгласно които електрозахранването в имот, находящ се в с. *******, е преустановено на 24.12.2020 г. по молба на П. К. К., който към посочения момент е бил вписан като титуляр на партидата за описания обект на потребление. Посочено е, че електрозахранването в имота е възстановено на 29.06.2023 г.

Към доказателствата по делото е приобщено ДП № 550/2020 г. по описа на ОДМВР-Варна, представено на ел. носител /л. 126/, но в същото не се съдържат доказателства, извън подадената от А. М. жалба, коментирана погоре, които да са релевантни към предмета на спора.

Останалите писмени доказателства по делото не следва да бъдат обсъждани, тъй като не допринасят за изясняване на спорните обстоятелства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Св. Х. Пламенов К., син на ответницата, заявява, че бил заедно с нея, когато върнала на П. К. получения от него заем в размер на 5000 лева. Това се случило зад заложната му къща, която се намира в близост до ****.

Свидетелят не може да посочи точна дата, но твърди, че било след 17.08.2020 г. Излага, че лично преброил парите и ги поставил в плик, който прибрал в колата, а след това с майка му отишли до заложната къща. На срещата присъствали само той, майка му и ищецът. К. погледнал парите и обещал, че ще прехвърли къщата обратно на М.. Въпреки това по-късно получили съобщение от съдебен изпълнител. Св. К. заявява, че с въпросната сума майка му върнала на К. предоставен й от последния заем, за гарантиране на който М. му била прехвърлила къщата си. Сочи, че предходния ден майка му взела парите за погасяване на заема от семеен приятел и я оставила в жабката на колата. На другия ден той само я поставил в плик и закарал майка си до гр.

Варна, за да я предаде на К.. Пояснява, че в този период колата се намирала пред гаража им, където има видеонаблюдение. Заявява, че в деня, в който отишли да върнат парите, времето било „леко с облаци, разпокъсани, и леко слънчево, с лек полъх, около 15-16 градуса сутрешно време, иначе около 25-30 градуса през деня“.

Св. К. излага, че през м. септември 2020 г. била спряна водата, а на 24.12.2020 г. – и токът в дома им. Това наложило майка му, брат му и сестра му да живеят в дома на баба му във *******. В този период ответницата била „срината“, изнервена и значително отслабнала. По това време вратата в къщата била разбита и липсвали документи.

Показанията на св. К., който е в близки родствени отношения с ответницата и в този смисъл е пряко заинтересован от изхода на спора, не могат да бъдат ценени като достоверен източник на информация. На първо 4 място, изложеното от него по повод връщането на заема се опровергава от наведените от самата М. твърдения в подадената жалба пред ВРП, обсъдена по-горе. На следващо място – в определени части показанията му са лишени от житейска логика. Конкретно, същият поддържа, че след като майка му получила сумата нужна за погасяване на заема от семеен приятел, я оставила през нощта в жабката на автомобила. Дори действително автомобилът да е бил паркиран в дома им, липсва житейска логика парите да бъдат оставени през нощта без надзор, особено след като самата М. не е разполагала с достатъчно средства и се е наложило да ги търси от свои близки и познати.

Нелогично подробни са показанията на св. К. относно конкретните обстоятелства, при които е предадена сумата – очевиден е стремежът му да убеди съда, че си спомня в детайли дори незначителни факти като конкретните метеорологични условия. Последното е абсурдно, имайки предвид, че разпитът му е проведен повече от четири години след деня, в който се твърди да е върнат заемът.

Св. Д. Г. М. излага, че познава А. М. от 2017 г., от когато двете работят заедно онлайн за германска фирма. Известно й е, че ответницата има имот в с.

*******. Към края на 2020 г. научила от нея, че взела заем от „някакъв господин“ и му прехвърлила имота. Оплакала се, че били спрени първо водата /през есента на 2020 г./, а впоследствие и електричеството /около Коледа/ и споделила, че ще правят въвод в къщата. В този период тя много се променила – отслабнала, била в депресия, имала проблеми със зъбите. Св. М. сочи, че лично я е водила в Медицинския университет за безплатно зъболечение, тъй като в този период ответницата не можела да шофира. Заради липсата на ток и вода в имота се наложило А. М. заедно с трите си деца да се премести в двустайния апартамент на майка си в ж. к. „*******“. М. се притеснявала и защото неколкократно някой влизал в къщата и от нея липсвали документи.