Решение № 368 от 11.10.2019, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Добрич, 11.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 777 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.И.А. с

ЕГН **********,***, офис № 2, с постоянен адрес:***, срещу наказателно постановление № 19-0851-000764 от 14.05.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 961193, серия Д, съставен на 29.04.2019 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.

Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М.Б.К. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като в акта е изписано, че същият няма възражения. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Б.Р.А., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От разпита на актосъставителя М.Б.К. и св. Б.Р.А. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите в качеството си на младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич са констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията на свидетелите К. и А. се установява, че същите непосредствено са възприели извършеното нарушение, както и обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело-А.И.А.. Показанията на двамата свидетели се непротиворечиви и описаното от тях нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от страна на жалбоподателя, както и факта на управление на моторното превозно средство от негова страна е в резултат на непосредствени възприятия.

Видно от показанията на актосъставителя

К. и св. А., АУАН е бил съставен от К. в присъствието на св. А., както и в присъствие на жалбоподателя - * А.И.А. ***, като последният, въпреки юридическото си образование е извършил неправилен прочит на разпоредбата на чл.

40, ал. 1 от ЗАНН, твърдейки, че при съставяне на АУАН и тримата е следвало да бъдат вътре в полицейския автомобил, а не само актосъставителя.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган * е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание, че в АУАН не било описано на коя улица е извършено нарушението, по следните съображения:

Описаните в АУАН и в обжалваното

НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно обстоятелството налице ли е управление на моторно превозно средство от посочените категории, както и водачът и пътниците в същото използвали ли са обезопасителните колани, с които моторното превозно средство е било оборудвано.

Съдът не счита, че е налице недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП в АУАН и в обжалваното НП. От описанието на нарушението става пределно ясно, че на 29.04.2019 г. в 10:35 часа в град Добрич, по бул. „25-ти септември”, в близост до паметника Хан Аспарух, в посока центъра, жалбоподателят управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП. От простата съпоставка между двете описания е видно, че те са идентични, като водят до безпротиворечивия извод, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че е управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В разглеждания случай въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът намира, че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Правилно в НП нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.04.2019 г., в 10:35 часа, в град Добрич, по бул. „25-ти септември”, в близост до паметника Хан Аспарух, в посока центъра управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50 лева /чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП/.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.И.А. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят М.К. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание св. К. дава следните показания: „На въпросната дата с колегата Б.А. бяхме назначени наряд. В посоченото време извършвахме контрол по ЗДв.П. на бул. „25-ти септември” в близост до паметника на Хан Аспарух, където е уширението до спирката. Забелязах лек автомобил Опел Астра, който идваше към нас от град Варна и се движеше в посока Центъра.

Забелязах, че водачът на автомобила не използва обезопасителния колан, което беше причината да го спра. Подадох сигнал, спрях го на уширението и му се представих по надлежния ред. Уведомих водача за извършеното нарушение и че ще му съставя АУАН. Съставих му го и му го връчих, след което беше освободен”/цитат/. Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и св. Б.А.. Така например в съдебно заседание, същият заявява: „На посочените в акта дата и час работехме с колегата К. ***до Туристическата спалня, когато колегата подаде сигнал със стоп-палка да спре водач на лек автомобил, в случая г-н А.. При проверката установихме, че г-н А. не ползва обезопасителен колан, за което му съставихме настоящия АУАН. Аз съм свидетел по акта. Двамата с колегата К. бяхме на работа”/цитат/.

Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccee7032-50dd-482a-9fad-5d5971db29b9