Акт от 25.10.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

28.11.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.08

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР УЗУНОВ

Секретар:

ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА ДЕНИЦА УРУМОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деница Урумова дело номер

20121200500540 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. И. Б., с ЕГН *, в качеството му на управител на „С.” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Б., оБ. Б.. Жалбата е насочена против Решение №2439/22.03.2012г., постановено по гр.д. №1680/2011г. по описа на РС - гр. Б.. С посоченото решение, районният съд е уважил предявеният по чл. 225, ал. 3 КТ иск от Ц. В. К., с А. с. Е., общ. Б., С. жалбоподателя- „С.” О., като е осъдил последния да заплати на Ц. В. К., сумата от 6264.78 лв., представляваща обезщетение за недопускането му да изпълнява работата за длъжността, на която е бил възстановен от съда, след незаконното уволнение за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 03.06.2011г. до окончателното изплащане. С решението още, съдът е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на РС- гр. Б., сумата от 250.59 лв., представляваща д.т. върху уважения иск, 120 лв., възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетните средства на съда, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районния съд е недопустимо и неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал и обсъдил събраните по делото доказателства, в частност показанията на св. Й. и св. А.. Посочва се още, че при постановяване на решението не е взета в предвид извършената проверка от РП-гр. Б. за извършено престъпление по чл. 296 НК и приложеното по делото постановление на прокурора за отказ за образуване на наказателно производство. Жалбоподателят излага твърдения още, че по делото се доказва безспорно факта, че ищеца е пропуснал срока за възстановяване на заеманата от него длъжност, поради което не му се следва обезщетение, във връзка с което развива подробни съображения. От въззивния съд се иска решението на районния съд да бъде отменено.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК, двуседмичен срок за отговор, по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея- ищец пред първоинстанционният съд - Ц. В. К., не е депозирал такъв.

В съдебно заседание, жалбоподателя, Ч. процесуалните си представители, поддържа въззивната жалба, като претендира същата, по съображенията изложени в нея, да бъде уважена. Представена е и писмена защита.

Въззиваемия, Ч. процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи и съображения, с които претендира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-гр. Б. е сезиран с искова молба, подадена от Ц. К. против „С.” О., с предявен иск, с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ. Ищеца твърди, че с Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., е признато уволнението му за незаконно и е отменена Заповед №11/20.08.2008г., на Управителя на ответното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.3 е било прекратено трудовото правоотношение. Уважен бил и иска с пр. основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, като съдът бил възстановил ищеца на длъжността „Пазач” в „С.” О.. С писмо от съда, което получил на 09.09.2009г., бил уведомен за влязлото в сила решение и в законния двуседмичен срок, се явил при ответника за заемане на предишната си работа. На 21.09.2009 г. отишъл във фирмата, придружаван от А. Е.Й.. Управителят Б. Б. отказал да го приеме и ответника не бил допуснат в района на дружеството. Управителя се срещнал само с А. Й., на която обяснил, че не може да приеме ищеца на работа, тъй като срока на договора му бил изтекъл, предвид подписаното от последния допълнително споразумение, в което е определен срок от 3 месеца. Ищеца твърди, че такова споразумение няма и не е представяно в съдебния процес от ответника. Видно от постановеното от съда Решение №1939/07.04.2009г., иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е уважен, като с оглед съдебната практика при признаване за незаконно уволнение по срочно тр. правоотношение, договорът се възстановява в същия вид, в който е съществувал към датата на прекратяването, включително и по отношение на срока, но ако към датата на произнасяне, уговореният между страните срок е изтекъл, съдът е длъжен да съобрази този факт и да отхвърли иска, като видно от постановеното на 07.04.09г. решение, съдът е уважил иска. С оглед на това ищеца твърди, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ, предвид което работодателя и виновните длъжностни лица отговарят спрямо работника, в размер на брутното му трудово възнаграждение, от деня на явяването му, до действителното му допускане на работа, поради което следва да му бъде изплатено обезщетение от 6292 лв., за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 225, ал. 3 КТ, обезщетение за недопускане на работа на възстановен работник, за времето от явяването му на работа, до изтичане на трудовия договор, а именно сумата от 6292 лв., за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответника оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че правното основание на исковата претенция е неправилно приложено от ищеца и не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 3 КТ. Твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ищеца е дошъл да заеме работното място на длъжността „Пазач” на 21.09.2009г. не отговаря на действителността. Той дошъл на 24.09.2009г., в изпълнение на Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., но управителя на дружеството му казал, че не може да го допусне на работа, тъй като е пропуснат срока, в който е трябвало да дойде и да заеме длъжността си. Ищеца действително бил придружаван от една госпожа, която се представила, като адвокат. Ответника отказал да го допусне да заеме работното си място, тъй като искал да се консултира с юристите, обслужващи фирмата по този въпрос, а също така не била внесена от ищеца молба за заемане на длъжността. Управителя на ответното дружество отпратил ищеца, като му казал да дойде към средата на следващата седмица, когато ще има готов отговор на въпроса дали срока е пропуснат или не. Впоследствие ищецът не дошъл, като от него нямало никакво известие до момента, в който от последния била получена молба на 28.07.2011г. за прекратяване на трудовия договор. Тази молба не била взета предвид, тъй като договора с ищеца е прекратен със Заповед №11/20.08.2008г. На следващо място отвтеника твърди, че от момента, в който ищеца е дошъл да заеме работното си място, не е правил опити да се свърже с представители, служители и управители в „С.” О. и не е показал по никакъв начин,ч е иска да започне работа на предишната длъжност и не е подавана молба за това от него. През 2009г., с жалба, ищеца сигнализирал РП-гр. Б. за извършено престъпление по чл. 296 НК, по която е образувана преписка с В. №3569/2009г. В хода на проведените процесуално-следствени действия се установило по безспорен начин, че ищеца не е заел работното си място в определения за това срок и правото му да заеме предходната длъжност се е преклудирало. Затова прокуратурата е постановила отказ за образуване на наказателно производство, като в постановлението прокурора е достигнал до извода, че с оглед проведените процесуално-следствени действия се установява, че срока за заемане на работното място е пропуснат и към настоящия момент не е налице трудово правоотношение между страните. Фактът, че ищеца е пропуснал срока за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, не му дава основание да иска обезщетение и тр. възнаграждение за работа, която не е изпълнил. На последно място, в писмения отговор, ответника твърди, че съгласно съдебната практика, когато възстановяването става на основание на влязло в сила съдебно решение, работника или служителя следва да отправи към работодателя писмено или устно заявление, че в определения от закона срок ще заеме длъжността, на която е възстановен, като писмената форма се е наложила, както по отношение на действията на възстановения, така и по отношение на тези на работодателя. Заявлението от работника следва да бъде направено писмено и към него да се приложи препис от съдебното решение, с оглед доказването на ‘явяването’ при един евентуален спор. Иска се от съда, по изложените съображения иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2012г., на основани чл. 214 ГПК, районния съд е допуснал изменение по отношение на размера на предявеният иск, от 6290 лв. на 6 264.78 лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

Съгласно сключен между страните по делото Трудов договор 39/16.07.2008 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, считано от същата дата, ищеца е бил назначен при ответника, на длъжност „Пазач”, като трудовия договор е сключен за “определено време”. Със Заповед №11/20.08.2008г., на основание чл. 326, ал. 2 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 326, ал. 2 КТ.

С Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., влязло в сила на 22.04.2009г., е признато уволнението на ищеца за незаконно и е отменена Заповед №11/20.08.2008г., на Управителя на „С.” О., като на основание чл.344, ал. 1, т.2 КТ, съда е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Пазач” при ответника.

Със съобщение на РС- гр. Б., изпратено на основание чл. 34. ал. 1 КТ, ищеца е уведомен, че с влязлото в сила Решение №1939/07.04.2009г., постановено по гр.д. №1656/2008г. по описа на РС- гр. Б., е възстановен на предишната му работа – „Пазач” в „С.” О. и че в двуседмичен срок може да я заеме. Съобщението е връчено 09.09.2009г. лично на ищеца.

С молба В.№ 0026-1664/23.09.2009г. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Б., ищеца е сигнализирал, че на 21.09.2009г., въз основа на постановеното съдебно решение, е отишъл в „С.” О., за да започне работа, но собственика на фирмата отказал да го приеме, като приел само придружаващата го г-жа Й., на която казал, че не желае да разговаря с ищеца и не можел да го приеме на работа, тъй като трудовият му договор бил изтекъл.

С писмо изх. №0026-1664/01.10.09 г. до РП- гр. Б., Директора на Дирекция „ИТ”- гр. Благоеврад, е изпратил по компетентност искане с В.№ 0026-1664/23.09.2009г., предвид обстоятелството, че са налице данни за състава на деянието по чл. 172, ал. 2 НК.

С писмо изх. №0026-1664/01.10.09 г. до ищеца, Гл. Инспектор към Дирекция „ИТ”- гр. Б., на основание чл. 31, ал. 2 АПК, е уведомила ищеца, че искане с В.№ 0026-1664/23.09.2009г., отправено до Дирекция „ИТ” – гр. Б., е изпратено по компетентност на РП- гр. Б..

С постановление от 14.01.2011г. на ВКП, е потвърдено постановление от 31.05.2010г. по преписка №3229/2010г. на Апелативна прокуратура – гр. София, с което е потвърдено постановление от 29.03.2010г. по преписка №3229/2010г. на ОП- гр. Б., потвърждаващо постановление от 04.03.2010г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка 3569/2009г. на РП- гр. Б..

С молба от 08.07.2011г., връчена на ответника с обратна разписка на 28.07.2011г., ищеца е поискал да бъде изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ, считано от 17.07.2011г.

От заключението на допуснатата и назначена по делото ССЕ, се установява, че размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, което следва да се изплати на ищеца на база получаваното брутно трудово възнаграждение за периода посочен в исковата молба, а именно: от 21.09.2009г. до 17.07.2011г., е 6264.78 лв.