Решение № 3 от 04.01.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Момчилград, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20255150200196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена от Т. В. Ч. жалба против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9435692, издаден от ОД на МВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, в качеството на собственик на засечения лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР В“ с рег. № Х 8932 ВК, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 27.07.2024 г. на път Е-85 I-5 на км.372+150 м., с посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП - Маказа.

В жалбата се твърди, че обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, както и че е издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие със закона. Жалбоподателката излага съображения, че съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП в електронния фиш задължително следва да се опише нарушението. В процесния фиш това описание било недостатъчно, тъй като били посочени стойностите на разрешената, установената и превишената скорост, като нямало данни как е приспаднат толеранса от 3 км/ч. В електронния фиш не се съдържали достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на вмененото нарушение, квалифицирано като такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Видно от електронния фиш отговорността на санкционираното лице била ангажирана по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което би следвало да бъде наложена глоба в размер на 50 лева, а не на 100 лева, което според жалбоподателката представлява съществено процесуално нарушение. Моли 1 обжалвания фиш да бъде отменен, като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител - от адв. Д. Т. от АК – Благоевград, е представено становище, в което излага подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон, което оплакване е отразено и в подадена жалба. Посочва, че мястото на извършване на нарушението не е точно и конкретно описано. В тази връзка излага оплаквания, че изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.02.2015 г. на МВР не е попълнен изцяло и правилно, тъй като липсват подписи на лицата снели изображенията. В протокола липсвало и вписване на начало на участъка, край на участъка и номер на първо и последно изображение/видеозапис. Тези пропуски представлявали съществено нарушение и били самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Недоказано оставало нарушението относно авторството, тъй като видно от приетата като доказателство снимка, на последната са заснети общо два автомобила с видими регистрационни номера, намиращи се в непосредствена близост един от друг, т.е. и двата автомобила са в обсега на АТСС. Посочва съдебна практика в тази насока.

При тези съображения моли за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на последния е депозирана молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага съображения за неговата законосъобразност.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като взе предвид изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 27.07.2024 г. на територията, обслужвана от ОД на МВР-Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда 120c50b. Същият бил позициониран на път E-85 1-5 на км. 372+150, с посока на движение от гр. Кърджали към ГКПП Маказа, общ. Кирково, обл. Кърджали, извън населено място, където 2 действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. В 10.32 часа на 27.07.2024 г. на път E-85 1-5 на км. 372+150, бил заснет движещ се в посока от гр.Кърджали към ГКПП Маказа лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР В" рег.№ Х 8932 ВК със скорост 81 км/ч., при ограничение от 60 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден обжалвания електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Т. В. Ч., в качеството й на собственик, на когото е регистрирано МПС. В електронния фиш било вписано, че посочения лек автомобил се е движел с установена скорост от 81 км/ч., с превишаване от 31 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Електронен фиш серия К № 9435692 и снимка към него; заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на 27.07.2024 г.; заверени копия на снимки относно мястото на поставеното техническо средство и местоположението на знак B26; заверено копие на разпечатка относно GPS координати; заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; заверено копие на Протокол от проверка № 095-СГ-ИСИС/09.07.2024 г.; заверено копие на Протокол рег.

№ 318р-6586/20.04.2022 г. относно запознаване с организационно технологични правила за работа с мобилните автоматизирани средства за осъществяване на контрол на скоростта модел „ARH CAM S1”; заверено копие на Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г.; заверено копие на Заповед № 8121з46/12.01.2022 г.; заверено копие на Заповед № 292з-2408/04.09.2025 г.;

Справка за нарушител/водач за Т. В. Ч.; Справка за собственост на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР В" рег.№ Х 8932 ВК;

При така установената и приета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак.

Процесният случай е описан именно като такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч.

Видно от обжалвания електронен фиш мястото на нарушението е извън населено място - на път Е-85 1-5 на км.372+150 м., с посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП Маказа, където скоростта на движението е била 3 ограничена с пътен знак B26 с до 60 км/ч. От събраните доказателства е установено, че на процесните дата и час Т. В. Ч., като водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР В" рег.№ Х 8932 ВК се е движила с 81 км/ч. и така е превишила допустимата скорост за движение в този участък, нарушавайки забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП, да спазва ограничението на скоростта, сигнализирано с пътен знак B26. Обосновано в електронния фиш името на Т.

В. Ч. е посочено като нарушител в качеството й на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото не е декларирала по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Това обстоятелството не се оспорва от жалбоподателката. Последната попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.

Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение съответства напълно на посочената като нарушена правна норма на чл.21, ал.2. вр. с ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. По този начин и с тази квалификация електронният фиш е приложен по преписката, така е отразен и в официалната справка за нарушител/водач.

Тук е мястото да се посочи, че са неоснователни доводите на жалбоподателката, че електронния фиш е издаден в нарушение на материалния закон. Неправилно в жалбата е посочено, че нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и че отговорността на нарушителя е ангажирана по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, с което е нарушен закона. Видно от обжалвания фиш е, че нарушението е квалифицирано по чл.

21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а не както твърди жалбоподателката по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и че последната е санкционирана на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, а не както е посочил по т.2 от същата разпоредба. Това води до извод, че размера на наложената глоба е правилно определен, предвид констатираното превишение на скоростта от 21 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на обжалвания фиш.

Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 4 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Нарушението и превишаването на скоростта от автомобила е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените разпечатки на снимков материал от 27.07.2024 г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Видно от електронния фиш нарушението се изразява в това, че на 27.07.2024 г. в 10.32 часа, извън населено място, по път Е-85 1-5 на км.372+150 м., с посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП Маказа, е превишена от МПС марка „Хонда“, модел „ЦР В“, рег.№ Х 8932 ВК разрешената скорост от 60 км/ч., регламентирана с пътен знак B26 и с автоматизирано техническо средство № 120c50b е отчетена скорост на движение от 81 км/ч., при което е констатирано превишаване с 21 км/ч. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателката да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят изисквания към съдържанието на електронния фиш, повече от предвидените в закона. В тази връзка неоснователен се явява и довода на жалбоподателката, че нарушението не е описано пълно, точно и ясно.