Решение № 18494 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18494 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110125652 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДКБ” АД срещу Б.

Е. Т., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1573,35 лева, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Dinners Club и предоставяне на кредитен лимит от 06.02.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 260,08 лева, представляваща лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора за кредитна карта и т.11.1 от ОУ за периода от 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г..

Ищецът-“ДКБ“ АД излага, че на 06.02.2020 год. между него и ответника е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, по силата на който на Б. Е. Т. е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 5 000 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС. Поддържа, че непогасените суми по договора са общо в размер на 1833,43 лева, от които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10. 1 1 от Раздел X на Общите условия в размер на 1573,35 лева и лихва, дължима съгласно т.

7 и т. 8 от Договора и т. 11. 1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.10.2020 год. до 30.07.2021 год., в размер на 260,08 лева. Излага, че в договора е уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 16%, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Сочи, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът получава извлечение по карта и е задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10. 1 от Общите условия или да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1. 1 от Общите условия/ и т. 7 от договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не бил погасил пълния размер на разходите си. Сочи, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която била в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта /т. 7. 2 от Договора, т. 11. 1 от ОУ/. Твърди, че след подписване на представени документи ответникът получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който бил ПИН кода за картата на 13.02.2020 год. и от този момент кредитният лимит по картата е предаден на негово разположение за изразходване.

Поддържа, че кредитът е обслужван до м. 09.2020 год., като след 18.09.2020 год. не са постъпвали погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в плащането, на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение станало изискуемо. С изтичане на 150 календарни дни, считано от 15.10.2020 год. кредитът е станал предсрочно изискуем. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2021 г. по ч. гр. д. № 45300/2021 год. по описа на СРС,75 с-в. На основание чл.

415, ал. 2, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането. Моли съда да постанови решение, по силата на 2 което да признае за установено дължимостта на процесните суми. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Б. Е. Т., чрез назначения му особен представител, е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приет като доказателство по делото е договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „DINERS CLUB“ и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 06.02.2020 год., сключен между „ДКБ“ АД, в качеството му на издател и Б. Е. Т., в качеството му на титуляр, по силата на който на последния е предоставен кредитен лимит /овръдрафт/ под формата на кредитна карта в размер до 5000 лева.

Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 31.01.2021 год. като е уговорена и възможност за автоматичното му подновяване.

Срокът на договора е автоматично продължен след 31.01.2021 год., обстоятелство, установяващо се от извършените от ответника трансакции по картата след тази дата, за което са приложени извлечения.

Съгласно чл. 7 от договора при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по Карта, при условията на т. 6 титулярят заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана промоционална годишна лихва в размер на 16%.

Уговорено е, че ако титулярът закрие, в срок от 12 отчетни периодаа от издаване на картата , считано от месеца на неизпълнение,той дължи не посочената в т.7 лихва, а редовната лихва, съгласно тарифата на издателя, която към подписване на договора е 19%. Съгласно чл.7.2 при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя въху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва в размер съгласно действащата тарифа и по реда предвиден в ОУ. Посочено е, че към датата на подписване на договора, годишнатанаказателна лихва е в размер на редовната лихва по т.7.1 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, както и че издателят служебнозадължава партидата със сумата на наказателната лихва. В чл. 9 от договора е уговорено ГПР вразмер на 17,29%, а общата дължима сума е в размер на 5447,80 лева.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за изтеглените суми на АТМ са начислени такси за теглене в общ размер на 88 лева, като общият размер на усвоените суми, в т.ч. такси за теглене е 2234,19 лева, а общият размер на начислената за главница сума е 2 242,19 лева, включващи и 8 лева такси. Установява се, че начислените револвиращи лихви са 156,01 лева, лихвите за просрочие-96,45 лева, а законната лихва-27,88 лева или общ размер-280,34 лева. Установява се, че сумите внесени за погасяване на усвоения кредитен лимит са в общ размер от 689,10 лева. Вещото лице дава заключение, че предявените претенции се формират, както следва: 2234,19 лева-изтеглени суми, 8 лева-месечни такси, 156,01 лева-револвиращи лихви, 96,45 лева-лихви за просрочие, 27,88 лева-законна лихва, 689,10-платени суми, или общият размер е 1833,43 лева, от които 1573,35 лева-главница и 260,08 лева-лихва.

От Протокол от 13.02.2020 год. се установява, че ответникът е получил кредитна карта Diner Club Mastercard Classic.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 3 следното:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За основателността на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки: съществуването на договор за заем между страните, предаването на заемната сума на ответника и изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума. За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за договора за заем за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключена сделка. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 9 от ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален.

Договорът и общите условия към него са частни диспозитивни документи, които са подписани от страните, като при липсата на доказателства за тяхната неавтентичност, последните обвързват страните с инкорпорираните в тях волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. В случая, с подписването на процесния договор Б. Е. Т. е изразил воля, в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне сумите, ползвани чрез издадената му кредитна карта. Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за издателя на кредитната карта правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените ежемесечни погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предметът му на кредитополучателя. От приетата съдебносчетоводнаекспертиза се установява, че ответникът в периода 23.03.2020 год.16.09.2020 год. е усвоил сума в размер на 2 146,19 лева. При установеното ползване на суми чрез кредитната карта не може да се приеме, че за картодържателя не е възникнало задължение да върне предоставения му кредит. Следователно, договорът о т 06.02.2020 г. е породил валидна облигационна връзка между ищеца и ответника.

Изпълнението на поетото от ищеца задължение да предостави парични суми в претендираната главница е установено чрез кредитираното заключение на съдебносчетоводната експертиза. В договора е предвидено задължението на ответника за погасяване на предоставената в заем сума на падежите, определени в договора, като по отношение на всяко от месечните задължения падежите са настъпили преди предявяване на исковата молба. Неизпълнението на картодържателя по отношение на така възникналото задължение в размер на претендираните 1573,35 лева, съдът приема 4 за доказано, тъй като не са ангажирани доказателства за установяване на точно изпълнение.

Предвид изложеното съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен, така както е предявен.

На следващо място съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП.