Решение № 3923 от 09.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3923 гр. Пловдив, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330116779 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Ц. Ч., ЕГН ********** против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба и уточнителна молба от ** г. се твърди, че на ** г. ищецът претърпял ПТП с мотор, при което бил хоспитализиран по спешност във ** към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с оплаквания в областта на гръдния кош, главата, рамото и корема.

В деня на приема, след направена рентгенова снимка на дясна раменна става, била констатирана фрактура на няколко ребрени дъги вдясно, не били установени данни за травматични промени на костите, образуващи раменната става. Съгласно заключението, нямало рентгенови данни за фрактури на рамото. При извършен консултативен преглед от др Б. Б., нямало данни за фрактура след рентгенографията, като въпреки оплакванията на ищеца за болки в дясното рамо, не била назначена компютърна аксиална томография (КАТ).

Било установено хлътване в дясната гръдна половина и подкожен енфизем.

Установило се, че има нужда от оперативно лечение на болести на белия дроб, тъй като му била поставена диагноза травматичен хепопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина, при което на ** г. под местна анестезия му била направена манипулация за евакуация на въздух под налягане и източване на течност от областта на белия дроб, постъпили там вследствие на фрактури на пет ребра, като в края на манипулацията му бил поставен гръден дрен, през който за периода на лечение, чрез активна аспирация, била източвана наличната течност от областта на белия дроб.

Твърди, че за целия период на престой в болничното заведение не му било назначено никакво лечение относно болките в дясната раменна става, нито му били дадени медицински препоръки относно това страдание. Единствено в деня на приема, след снемане на анамнеза, бил извършен преглед – консултация от лекар ортопед и рентгенография на дясната раменна става. Твърди, че въпреки изискване от негова страна да бъде направена 1 втора рентгенография и втора консултация с ортопед, поради нестихващите болки в областта на рамото, такива не били назначени, като бил изписан на ** г.

Посочва, че на ** г., поради силни болки в дясното рамо, отишъл за консултация при д-р Г. П. – специалист по ортопедия, който му назначил нова ренгегография. Поставената на ищеца диагноза била „счупване на лопатката“. Обективното му състояние било силна палпаторна болка и оток в областта на дясна раменна става с клинични и рентгенови данни за фрактура на акромеоклавикуларната става. Специалистът дал заключение, че рамото е започнало да зараства и периодът, в който е трябвало да се направи операция за наместване, е пропуснат. На ищеца били предписани болкоуспокояващи средства и дадени препоръки за възможно най-пълно обездвижване на рамото и дясната ръка и въздържане от физически дейности с тях.

На ** г. посетил кабинета на друг специалист по ортопедия – д-р Н. И., според който на рентген имало наличие на стерно – клавикуларна луксация. Този лекар му дал медицински препоръки за физиотерапия, като му изписал нестероидни противовъзпалителни средства.

Поради нестихващи болки в областта на дясното рамо, които не се повлиявали от болкоуспокояващи средства, на ** г. и на ** г. ищецът посетил кабинета на друг специалист по ортопедия – д-р Г. К., който при първото посещение изказал мнение за възможна операция, както и становище за поставянето на инжекции в рамото, но преди това изискал направата на нова рентгенография. След запознаване с резултата от рентгенографското изследване, на ** г. ищецът бил насочен към КАТ. Посочва, че след запознаване с резултата и от това изследване, специалистът потвърдил мнението, че рамото е започнало да зараства и периодът, в който е трябвало да се направи операция за наместване, бил пропуснат, поради което оттеглил препоръката си за операция, както и за поставяне на инжекции, като на ищеца били предписани единствено болкоуспокояващи средства.

Твърди, че заради закъсняло диагностициране и лечение, продължил да посещава различни лекари, като на ** г. отново бил на преглед при д-р Д. Б., който го насочил към провеждане на курсове за ЛФК за възстановяване обема на движенията. При прегледа обективното му състояние било палпат. болка по предна повърхност на дясна раменна става, ограничен обем на движенията в дясна мишница – абдукация възможна до 90°. Причината за състоянието му била счупване на каритас гленоидалис на дясната лопатка.

На ** г. отново посетил лекарски кабинет, като при този преглед основната му поставена диагноза била „последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта“. Обективното му състояние било без промяна. Имал палпаторна болка по предна повърхност на дясна раменна става, ограничен обем на движения в дясна мишница – абдукация възможна до 90°, поради което бил изпратен на ТЕЛК за определяне на временна нетрудоспособност.

Посочва, че в периода ** г. – ** г. предприел физиолечение и балнеолечение в ** с.

**. Тъй като болките не преставали, в периода ** г. – ** г. отново предприел физикална терапия и рехабилитация в **, гр. **.

Посочва, че лечение на фрактурата на дясната му раменна става не е било направено – нито операция за наместване, нито някаква друга медицинска интервенция с цел наместване и правилно зарастване, като предвид медицинското заключение на специалистите, които впоследствие посетил, счита, че периодът, в който е трябвало да се направи операция на дясната раменна става за наместване, е бил пропуснат.

Поддържа, че в ответното лечебно заведение не е било проведено адекватно лечение на дясната му раменна става веднага след инцидента, като не било направено следното – не била установена многофрагментарната фрактура на акромиона вдясно с оток на меките тъкани по съседство; не била извършена навременна и адекватна операция за 2 наместване на многофрагментарната фрактура на акромиона в периода на престой на ищеца в болничното заведение; не била извършена навременна и адекватна мобилизация на дясната раменна става в хипотетичен следоперативен период, както и не били дадени своевременно адекватни медицински препоръки с цел облекчаване на болките и страданията на ищеца; не било проведено навременно и адекватно лечение, чрез подходящи лекарствени средства за съответните болки и страдания на ищеца по повод многофрагментарната фрактура на акромиона вдясно и отока на меките тъкани по съседство; не бил насочен към навременна и адекватна физиотерапия за раздвижване след отминаване на хипотетичен следоперативен период и такъв на имобилизация.

Счита, че провеждането на горното лечение е щяло да препятства неконтролираното и некачественото зарастване на фрактурата, което от своя страна е щяло да осуети възможността за ограничаване обема на движенията на ищеца в областта па дясната мишница и възможната абдукация до 90°, който обем на движенията и към настоящия момент не бил възстановен.

Поддържа, че по време на престоя му в ответното лечебно заведение е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3, 4, 8, 9, и 12 от ЗЗдр., като с бездействието си служителите на ответника нарушили правилата за оказване на своевременна, в достатъчен обем и качествена медицинска помощ, съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗдр. и Медицинския стандарт **, приет с Наредба № 1 от 28.01.2021 г. на МЗ.

Твърди, че в резултат на ненавременното диагностициране на счупването и ненавременното адекватно лечение на страданието му, и до настоящия момент бил с ограничен обем на движенията в дясна мишница, като изпитвал постоянни болки, поради което се налагало непрестанно да приема седативни и обезболяващи медикаменти. В тази връзка твърди, че претърпял неимуществени вреди – чувствал се зле, изпадал в тежки депресивни състояния, бил отчаян и напрегнат, тъй като ежедневно изпитвал затруднения и се налагало непрекъснато да ангажира близките си в ежедневните битови дейности, които преди извършвал самостоятелно.

Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение за тях възлиза на сумата от ** лева, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – ** г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД със становище за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва, че ищецът е бил приет за лечение на ** г. в ответното лечебно заведение. Твърди се, че същият постъпил с екип на ЦСМП в Отделение ** – звено ** (**).

След претърпяно ПТП бил с оплаквания от болки в дясно рамо и дясна гръдна половина, като след снемане на анамнезата, дежурният лекар в ** назначил клинико-лабораторни изследвания и консултации с лекар от ** – звено ** (**), лекар от ** и лекар от **.

Посочва се, че на ищеца били осъществени и следните образни изследвания – рентген на бял дроб със заключение „Серия фрактури на ребра в дясно”, лицева и профилна рентгенография на череп – без данни за фрактура, рентгенография на цервикални прешлени – без убедителни рентгенови данни за травматични прекъсвания на прешлените, рентгенография на раменна кост – без рентгенови данни за фрактури на рамото, както и УЗ на корем – без данни за контузионни промени на паренхимните органи.

В допълнителните листове от проведените консултации било отразено и следното от д-р М. в ** – „остра” контузия на клавикулата с назначена терапия, покой и аналгетици; от д-р П. от ** – ясно съзнание, Глазгоу скала 15 т., контузия на тялото и от д-р М. от ** – подкожен емфизем, без образни данни за хемо-пневмоторакс, като било посочено, че състоянието налага хоспитализация.

Твърди се, че след като ищецът подписал декларация за информирано съгласие, бил 3 хоспитализиран във ** с ИЗ № **, по КП № ** „Оперативно лечение на болести на бял дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена, без онкологични заболявания”, с код по МКБ S 27.20 – „Травматичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина” и лекуващи лекари Д-р Е. Й. и Д-р Н. Ш..

Посочва се, че на ищеца била назначена терапия с „Клексан”, „Бромхексин”, „Аналгин” и „Дексофен”. Предвид съобщена хематурия, бил консултиран от уролог, при което още същия ден била осъществена КТ на корем и малък таз, резултатът от която бил без видими травматични промени на ПОС; двустранна нефролитиаза; усложнена киста на д. бъбрек с доброкачествен характер; известни фрактури на ребра и персистиращ пневмоторакс в дясно.

Относно осъществената на ищеца оперативна интервенция с евакуиране на хемоторакса и поставяне на гръден дрен се посочва, че били евакуирани кръв в обем 120 мл. от плевралната кухина с произход мястото на фрактурираните ребра и кръвенист ексудат от плеврална кухина, като за целия следоперативен период се посочва, че били изписвани и прилагани обезболяващи средства (дексофен, трамал), което опровергавало твърдението на ищеца, че не бил обезболяван.

Посочва се, че в следоперативния период не било описано наличие на оплаквания от страна на ищеца, като на ** г. била осъществена консултация с лекар от **, при която била назначена индивидуална кинезитерапия. Твърди се, че същия ден ищецът се оплакал от болки в рамото, за което била назначава консултация с ортопед – д-р Б. Б. лекар – ** в **, който отразил, че пациентът е с болки при движение на раменнна област и няма данни за фрактура след рентгенография.

Съобразно медицинската документация, на ** г. ищецът бил в добро общо състояние, афебрилен, като на тази дата бил премахнат и гръдният дрен, като се твърди, че до края на болничния престой на ** г. ищецът останал в добро общо състояние, афебрилен, стабилен хемодинамично. Ищецът бил изписан с препоръки за извършване на рентгенография на бял дроб след 10 дни и с дадени указания за контролни прегледи на ** г. и на ** г. По време на болничния престой многократно били извършвани клиниколабораторни изследвания на ищеца и били осъшествени общо 12 образни изследвания, като две от тях били КТ, две УЗД и 8 бр. рентгенографии.