Решение № 203 от 18.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ІІІ-21 18.02.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав

На четвърти февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Кремена Лазарова

2. Йорданка Майска секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Росен Парашкевов в.гр.дело № 1955 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, против Решение № 2640 от 21.10.2019 г., постановено по гр. дело № 4539/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати на И.Т.П., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, сумата от 1366,94 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд общо 198,77 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от нея за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., 1390 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 157,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г., като е осъдил дирекцията да заплати на ищцата сумата от 380 лева – съдебно деловодни разноски, а на БРС – 60,97 лева – държавна такса за водене на делото и 150 лева – разноски за експертиза.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Излага съображения. Моли съда за отмяна на акта и отхвърляне на претенциите. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят твърди, че за процесния период, въззиваемия е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР (като извънреден труд). Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Посочва се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв. Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И.Т.П., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, чрез адвокат Иван Иванов от гр. Свиленград, с който намира постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди. Излага подробни съображения. Моли за присъждане на разноски. Въззиваемата И.Т.П., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, е оспорила, чрез процесуалния си представител адвокат Ив.

Иванов от АК - Хасково, въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. С отговора се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли за неговото потвърждаване. Застъпва се становище, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (05.06.2016г. до 05.06.06.2019г.,), се определяли от действащите тогава наредби. Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, което обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2. Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Позовава се на заключението от извършената съдебно- счетоводна експертиза, за да обоснове тезата си, за основателност на главната претенция, съгласно която въззиваемата имала право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден. Навежда доводи и относно предявената акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД. Излага становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика, като счита, че последната била изключение, а не константна такава (още повече, че част решенията не били влезли в сила), като на свой ред също цитира съдебна практика.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред БРС е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред Бургаски районен съд е било образувано по искова молба на И.Т.П. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР да заплати на ищцата 1650.13лв-представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257часа за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен с коефициент 1,143, както и сумата от 187,13лв., представляваща лихва за забава върху всяка от дължимите суми за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 05.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищцата и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1366.94лв., представляваща допълнително възнаграждение за 198,77 часа положен извънреден труд през периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

По същия ред е сторено и изменение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като претендирантаа с исковата молба сума от 187,13лв. е намалена на 157,62лв..

Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, както и от приетата ССчЕ, че ищцата за периода от 05.06.2016 г. - 05.06.2019г., е полагала труд на длъжност м.е. в ГКПП „А. Б.“ при ГПУ-Л. Б. към Регионална дирекция „Гранична полиция“ А. София, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ София. За процесния период ищцата е работила на смени, всяка с продължителност 12 часа, възлизащи на положен общо 1390 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1579.63 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 197.63 часа, остойностен същият възлиза на 1357.29лв., който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Остойностяването е извършено при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1584 лв. За главницата за извънреден труд, ответникът е изпаднал в забава от падежа на всяко задължение/посочено в ССчЕ/ до датата на подаване на исковата молба, като лихвата за забава е в общ размер от 157,62 лв..

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищцата е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищцата е полагал труд през нощта (22.

00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивникът поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода

01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccec8072-143d-47e1-99a5-d5f99fbc9621