Решение № 877 от 14.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000500381 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265426 от 14.08.2021г. постановено по гр.д. № 5152/20г. по описа на СГС, ГО, 15 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „Бул Инс“ АД, са осъдени да заплатят на А. Р. И., ЕГН **********, действаща чрез законен представител Ю. В. Д., ЕГН **********, сумата от 3750 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата 10,50 лв. обезщетение за имуществени вреди - закупуване на медицинско изделие митела, настъпили в резултат от ПТП от 28.06.2018 г. по вина на водача на л.а. “Пежо” с per. № ********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.04.2020г. до окончателното им изплащане и сумата от 5.50 лв. разноски.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 3750 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 35 000 лв., както и за имуществени за разликата над 10.50 лв. до 42 лв., като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗД „Бул Инс“ АД са осъдени да платят в полза на на адв. М. Н. Т. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 208,73 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, а в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 149,92 лв. - д.т. и разноски.

По компенсация А. Р. И., ЕГН **********, действаща чрез родител и законен 1 представител Ю. В. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2267,28 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

С определение от 22.12.2021г. без уважение е оставена молба на А. Р. И. за изменение на решение № 265426/14.08.2021 г. в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец А. Р. И., ЕГН **********, действаща чрез майка и законен представител Ю. В. Д., ЕГН **********, оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 3750 лв. до 35 000 лв. неимуществени вреди и над 10.50 лв. до 42 лв. имуществени и моли съда да го отмени и уважи претенцията в пълен размер.

Изтъква факта, че от процесното ПТП са й причинени следните травматични увреждания: политравматична увреда причинила не само фрактура на ключица, но и контузии на глава и торс, както и разкъсно- контузна рана на главата в слепоочна област, причинили допълнителни болки и страдания. СГС не е съобразил, че едновременното засягане на доминантен горен крайник, торс и глава в съвкупното си проявление е довело до страдания, надвишаващи обичайните, ако увредите са по отделно. Не е отчел, че ограниченията в движението на детето са наложили да бъде обслужвано от външен за семейството човек, а именно св.У. К.. Съдът не е съобразил, отражението на увредата върху общото състояние на детето, невъзможността му да заспи, неспокойния сън, паническото състояние, което я обземало от превозни средства. При определяне на справедлив размер на обезщетение СГС не е отчел и оценил и промяната в начина живот на пострадалото лице, тъй като след инцидента ищцата в продължение на три месеца не е могла пълноценно да ползва дясната си ръка. В заключение, при определяне на размера на обезвредата, съдът не е отчел, че едно дете, макар и невръстно и поначало зависимо от помощта на родителите си, ненадейно и неочаквано коренно е променило живота си за значителен период, като е понесло интензивни и продължителни физически болки, не само лишили го от функционалността на доминантен горен крайник, но и от възможността да се движи свободно, да играе, да се обслужва.

На второ място посочва, че решението е неправилно и необосновано в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки за доказано съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице в степен на 75%. На първо място, в производството не се установява пълно и главно типа на обезопасителната система, която е ползвала А.И..

Изводите на вещите лица, в насока, че системата е била детска седалка, не детско столче се извеждат от познанията им за конкретни модели с подлакътници, а не на изискванията, заложени в закона. На следващо място, дори да се приеме, че обезопасителната система не е била тип „детско столче“, автомобилът, в който е пътувала А.И., управляван, е категория М1 според класификацията в чл.149 ал.1 т. 2, б. "а" ЗДвП (превозни средство с не повече от 8 места за сядане). По делото не се установява този л.а. да е бил оборудван със система за обезопасяване по смисъла на чл.137в, ал. 2 ЗДвП, при липсата на която детето, е пътувало на 2 задната дясна седалка, при всички случаи с поставен предпазен колан в съответствие с изискването на чл.137в ал.3 ЗДвП, поради което и не би могло да се приеме съпричиняване.

Изискването за осигуряването на системата за обезопасяване на превозваното дете е за водача на превозното средство, при нарушаването на което съгласно чл.183, ал. 4, т. 10 ЗДвП той носи административно-наказателна отговорност. Следователно водачът, превозвайки малолетното си дете, без да използва евентуално подходящата система за обезопасяване на деца, включваща специално детско столче с подлакътници, съобразена с възрастта, теглото и ръста на детето, нарушава установеното в закона изискване за неговото обезопасяване. Спазването на изискването за оборудване на автомобила със система за обезопасяване включва и задължение на водача при пътуване да осигури ползването на тази система - да монтира или да следи за правилната експлоатация на системата, според специфичните изисквания на видовете системи; да постави или да се убеди, че детето е поставено правилно в системата ("детското столче"), включително дали предпазните колани са закопчани. Тези изисквания за обезопасяване са израз на вменената на водача завишена грижа, която той трябва да полага при управление на МПС, когато в него пътува дете под определената в закона възраст и ръст, която има по-голяма значимост над общото задължение на всеки родител да упражнява надзор над малолетното си дете. Следователно неосигуряването на подходяща обезопасителна система на детето, пътувало в л.а.„Пежо“, е резултат на противоправното поведение на водача, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника. Неизпълнението на това негово, установено от закона задължение, се явява част от цялостното му виновно противоправно поведение, довело до увреждането на ищцата, поради което и извода на съда за принос на пострадалото дете се явява неоснователен. В този смисъл / Решение на ВКС № 44 от 23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019 г., I т. о./. Предвид изложеното, редукцията от 75% приложена към определеното застрахователно обезщетение е неправилна и решението в тази част, подлежи на отмяна на самостоятелно основание. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че от приетата и неоспорена СМЕ и от разпита на вещото лице се установява, че по кожната повърхност на главата, гръдния кош, както и горните крайници не се установяват видими цикатрикси и келоиди от стари травматични увреди. Зоните на двете клавикули са симетрични двустранно, без наличие на проминиращи подутини и палпируеми формации. Няма видими данни за хилотрофия на мускулите на десния горен крайник. Мускулната сила и захват са запазени и симетрични на тези на здравия ляв горен крайник. Активните и пасивни движения в дясната раменна става са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на десния горен крайник на ищцата. Налице са рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата на дясната клавикула със завършен процес на ремоделиране на костта и без наличие на екзуберантен калус в зоната на счупването (т.е. образуване на нова кост в излишък). Според експерта по отношение на локалния статус, свързан с процесната фрактура на дясната ключица и мекотъканните 3 наранявания, изразяващи се в разкъсно-коитузна, рана в дясна темпорална (слепоочна) област на главата, контузия на главата и контузия на торса, е налице пълно зарастване на счупването и възстановяване на останалите травматични увреждания. Според експертите, ако ищцата е седяла в детско столче, а не в детска седалка, би могло да се стигне само до контузия на гръдния кош, фрактури на ребра и евентуална фрактура на ключицата, но в този случай ангулацията на фрагментите ще бъде с връх насочен каудално (т.е. надолу), тъй като тялото осъществява постъпателно движение напред и нагоре в момента на настъпване на ПТП, а поставеният в областта на ключицата предпазен колан го дърпа назад и надолу. Същевременно обаче се установява нарушение на правилото на чл.137 б.Б ЗДвП за ползване на нормативноустановена система за обезопасяване, съответна на възрастта и теглото на детето. Към датата на процесния инцидент ищцата е била на 5-годишна възраст при предполагаемо тегло в границите между 19-23,6 кг. и ръст под 150 см, следователно тя е трябвало да ползва обезопасителна система тип II или тип III - детско столче. Като несъответни на приетия от експертите механизъм на ПТП, съдът не кредитира показанията на св.И. в частта, в която сочи детето да е било поставено в система за обезопасяване тип детско столче, а не тип, седалка. Експертите са категорични, че в тази хипотеза е изключено получаването на фрактура на ключица и разкъсно-контузна рана в дясната темпорална област на главата на ищцата. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата А. Р. И., действаща чрез законен представител Ю. В. Д., твърди на 28.06.2018г. в гр. София, на ул. „Бистришко шосе“ в района между с. Железница и с.

Бистрица, да е пострадала като пътник на задна дясна седалка при ПТП, реализирано от водача на л.а. „Пежо“ с per. № ********, който е самокатастрофирал. В резултат на пътния инцидент получила увреждания: фрактура на дясна ключица, открита рана на глава, контузия на главата и контузия на торса. Крайникът бил имобилизиран с поставена митела за период от 30 дни. Посочва, че горният десен крайник е с намалена хватателна функция и сетивност. След инцидента се разстройвала и започвала да плаче. Не можела да спи, да се храни нормално, да се облича сама. Ограниченията във физическата активност се отразили негативно върху емоционалното й състояние. Продължава да изпитва болки при промяна на времето. За лечението си направила разходи в размер на 42 лв. - митела (дезо). Към датата на процесния инцидент ответното дружество е било застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо“ с per. № ********. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35000 лв., както и имуществени вреди в размер на 42 лв., ведно със законната лихва върху сумите считано от 16.04.2019 г. до окончателното им изплащане.

4

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва предявеният иск. Посочва, че не са представени доказателства за механизма на ПТП. Релевира възражение, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан и без правилно поставено закрепено детско столче, съобразно изискванията на чл.1376 ЗДвП. Оспорва причинените телесни увреждания да са довели до болки и страдания в твърдян от ищцата интензитет и обем. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди намира за прекомерно.

Претендират разноски.

От фактическа страна се установява, че н а 28.06.2018г. ищцата А. /на 5г./ е претърпяла ПТП на ул. „Бистришко шосе“ в района между с. Железница и с. Бистрица като пътник на задна дясна седалка в л.а. „Пежо“ с per. № ******** с водач Р. И. /неин баща/, който автомобил самокатастрофирал, след аквапланинг /по негови обяснения/.