Решение № 104 от 09.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Несебър, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101080 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ВиК“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В. В.“ № *, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М., подадена чрез процесуалния представител по пълномощие - гл.юк. П. А. против П. Р. Х., гражданин на В., род. на **********г. с Булстат-********* и Н. Л. Х., гражданин на В., род. На **********г. с Булстат- *********, двамата с деклариран адрес на територията на България пред Регистър Булстат в гр.С.В., п.к. **** , в.с.П. Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност, да заплатят на ищцовото дружество по равни части, при квоти от по 1/2ид.ч. за всеки от двамата стойността на доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения им водоснабден имот в гр.С.В., п.к. ****, в.с.П.Д., бл.1, вх.*, ет.*, ап.* на стойност от общо 124,67лв./63,74евро/ по издадени фактури за периода 25.10.2022г. – 25.07.2025г., с отчетен период по фактури 26.03.2022г. до 18.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба-03.09.2025г. до изплащане на задължението, както и по 1/2ид.ч. от сумата от 25,28лв./12,93евро/обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25.11.2022г. до 02.09.2025г.. Представят се писмени доказателства. Претендират се съдебни разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения на ответника 1 особен представител, който отговаря на съдържателните изисквания на чл. 131 от ГПК и с който се иска отхвърляне на предявените претенции поради извършено погасяване в хода на делото. Представя платежен документ за превод.

С писмена молба, депозирана за о.с.з. по делото процесуалният представител на ищцовото дружество потвърждава, че ответниците са погасили претендираните суми за главница и лихви. Тъй като плащането е извършено в хода на делото се претендират сторените съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представена справка № 1241733/28.08.2025г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Несебър се установява, че ответниците П. Р. Х. и Н.в Л. Х. са придобили на 17.08.2007г. чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № *****.*.***.*** по КККР на гр.С.В., общ.Н. с административен адрес в в гр.С.В., п.к. ******, в.с.П. Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*/а по българска номерация ***, съгласно отразеното в посочената справка/.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество. В тази връзка е представено и заявление от П. Р. Х. до ВиК ЕАД за откриване на партида, за посочения апартамент и монтиране на 1бр.водомер в него.

Видно от удостоверяване, извършено от техник на водното дружество на 15.03.2012г. в апартамента е монтиран и пломбиран 1 водомер, индивидуализиран в посоченото отбелязване.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер и от общия за сградата водомер/л.7 и л.8 по дело/ е видно, че са извършени отчитания с мобилно устройство за периода 26.03.2022г. - 18.07.2025г., като е отразено, че данните при отчитанията са били „видяни“ от инкасатора, налице е една корекция с показание „-5,47“ и едно служебно отчитане, като потребените количества са фактурирани.

Ищецът твърди, че за начислените суми по така издадените фактури не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР, Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР, Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. на КЕВР и Решение № Ц-30 от 19.12.2024г. на КЕВР.

Към писмения отговор на особения представител на ответниците е приложено платежно нареждане за заплатена сума от 81,31евро по банковата сметка на ищеца с посочено основание-плащане по гр.д.№ 1080/2025г. РС-Поморие, за вода № ******.

Доколкото сумата, номера и годината на съдебното производство и посоченият 2 абонатен номер *******, обозначени по посоченото платежно нареждане съвпадат с данните за ответниците по настоящото дело, а и като взе предвид изявлението на ищцовото дружество, че от страна на ответниците е заплатена сума от 81,31европокриваща претенцията за главница и лихви, съдът приема, че това плащане касае исковата претенция по настоящото производство.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение и на двамата ответници от представения нотариален акт. По делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали в рамките на процесния период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е собственост на двамата ответници.

Доколкото в представения по делото нотариален акт липсва изрично отразяване касаещо квотите на ответниците, то следва да се приеме, че участват в собствеността 3 при в равни дялове, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС.

Ответниците имат качеството потребител по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за П.зване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или П.звателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на П.зване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на П.зване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

Ето защо съдът приема, че двамата ответници, като собственици на водоснабдения обект, имат качеството на потребители на ВиК услуги. Също като собственици на имота, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговарят за тежестите и участват в П.зите от имота съобразно дела си в собствеността.

При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответниците са потребители на ВиК услуги за съсобствен при равни квоти имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт.

От представените писмени доказателства, вкл.фактурата и справки за отчетено потребление се установява, че ответниците са потребили доставената до имота вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разП.ожен в комплекс за сезонно П.зване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или П.звателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

По отношение начислените количества потребена вода от разпределение, и 4 като съобрази представената справка от общия за сградата водомер, освен индивидуалния, монтиран в апартамента на ответниците, съдебният състав приема, че в случая е спазен реда за разпределение съгласно чл.39, ал.2 от Наредба №4 по следните съображения:

В Наредба № 4 и ОУ на водния оператор е посочено, че при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали през общия водомер и през индивидуалните водомери; разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери. определените разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител.

В процесната жилищна сграда има монтиран един централен водомер, съгл. справка за отчитането за процесния период на общия водомер/л.8 по дело/.

Следователно заплащането на доставената и консумирна питейна вода се измерва от него и това количество се заплаща от абонатите в сградата , съобразно посоченото правило на Наредба №4/2004г, като изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по централния (общия) водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на Наредба №4/2004г, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Тази сборна разлика се разпределя пропорционално на всички абонати включени към общия водомер. Горното е и служебно известно на съдебния състав с оглед установяването му по идентични съдебни производства.