Решение № 17 от 16.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Провадия, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100413 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК от В. В. Д. с ЕГН **********, адрес ****: против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** , **** за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона и против **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** , **** за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за поръчителство от 11.11.2024 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 11.11.2024 г. ищцата в качеството на кредитополучател сключила с ответника **** договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г., по силата на който получила в заем сумата в размер на 2100,00 лева при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 38,43 %, ГПР 45,98 %, обща сума за връщане 2719,22 лева. На същата дата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с ответника **** във връзка с договора за потребителски кредит, по силата на който дружеството следвало да обезпечи задълженията срещу уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 1776,23 лева. Заявява, че е заплатила на **** по банков път сума в размер на 1

2100,00 лева, представляваща размера на главницата. Твърди, че договорът е недействителен поради противоречие с добрите нрави, неравноправност, липса на основание при сключването му и сключен за обезпечение на недействителна сделка.

По отношение на твърденията за нищожност на договора за кредит твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочената в договора обща сума не представлявала реалната дължима.

Клаузата за обезпечение реално увеличавала печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да плати и възнаграждението на гаранта. Твърди че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителните разходи, което подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени и как се формира.

По отношение на договора за поръчителство заявява, че формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Целта на сделката била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит. Твърди, че е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, тъй като заобикаля закона – гарантът не носел риска от неизпълнение, нито реално получавал уговореното възнаграждение, нито упражнявал суброгационните си права при плащане. Единственият ефект било кумулиране на приход от ****. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е бил известен на кредитора разход и е следвало да бъде включено в ГПР. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ****.

Оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Посочва, че е сключил с другия ответник договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договора за кредит. За услугата се дължало възнаграждение в размер на 1776,23 лева, разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. При предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, той не дължал възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита. Заявява, че сключването на договор за поръчителство е след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри са договорени между страните. Потребителят имал възможност да избере за обезпечен или необезпечен кредит да кандидатства като и в двата случая искането му бива прието и разглеждано съобразно вътрешните правила на ****. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство се подписва след договора за кредит, поради което възнаграждението за поръчител е неизвестно за кредитодателя. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, изразява становище по направеното от ищеца 2 искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ****.

Оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца въз основа на договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г. Твърди, че главницата по кредита възлиза на 2222,42 лева, от които 2100,00 лева усвоени изцяло от кредитополучателя, 122,42 лева изплатени на застраховател за заплащане на застрахователна премия. Твърди, че по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума. Оспорва наличие на противоречие с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР и не оспорва, че не е сключено – единственият разход, който бил включен в ГПР е договорната лихва. Заявява, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известно към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че в случай, че се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, това би довело до отпадане на задължението на ищеца да заплати възнаграждение на поръчителя, но не и до недействителност на договора за кредит или на сключения във връзка с него договор за поръчителство. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 211 от ГПК ответникът **** предявява насрещен иск.

Претендира сумата, представляваща непогасено вземане от ищеца в размер на 122,42 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане на задължението. Твърди, че главницата по кредита възлиза на 2222,42 лева, от които 2100,00 лева усвоени изцяло от кредитополучателя, 122,42 лева изплатени на застраховател за заплащане на застрахователна премия. Потребителят заплатил 2100,00 лева като неплатена твърди да е сумата от 122,42 лева, представляваща чистата стойност на кредита. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът по насрещния иск в срок депозира писмен отговор, с който изразява становище за основателност на иска и признава, че дължи сумата от 122,42 лева по процесния договор за кредит. Възразява по искането за присъждане на разноски. С молба от 16.09.2025 г. представя вноска бележка за плащане по сметка на ищеца на претендираната сума 122,42 лева.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковата молба и писмения отговор по насрещния иск. Сочи, че в договора е фиксирана обща дължима сума, но размерът не бил коректно посочен – това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Сочи, че договорът за поръчителство по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора, чието възникване му е било известно при сключване на договора. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца по насрещния иск, тъй като 3 възлагането на потребителя на съдебни разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза, е несъвместим с принципа на ефективност.

В съдебно заседание ответникът **** с писмена молба поддържа писмения отговор. По отношение на предявения насрещен иск заявява, че не оспорва, че на 16.09.2025 г. е постъпила сумата от 122,42 лева с наредител ответника по него. Сочи, че плащането е извършено след предявяване на насрещния иск и моли в негова полза да се присъдят разноски. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски. Относно искането на ищеца за присъждане на разноски, моли такива да бъдат определени в справедлив размер.

Ответникът **** с писмена молба поддържа представения писмен отговор, оспорва иска, моли да бъде отхвърлен и за присъждане на разноски.

Относно искането на ищеца за присъждане на разноски, счита, че такива не се дължат, в евентуалност моли да бъдат определени в справедлив размер.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния е възложено да установи, че сключените с ответниците договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г. и договор за поръчителство от 11.11.2024 г. страдат от посочените пороци – противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК; че е изпълнил задължението си по договора за кредит. В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи точно изпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г.; падеж и размер на претендираното вземане.

В тежест на ответниците по първоначалния иск е да установят обстоятелствата, от които черпят изгодни за себе си правни последици – спазване разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г., по силата на който ищеца е получил в заем сумата в размер на 2100,00 лева при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 38,43 %, ГПР 45,98 %, обща сума за връщане 2719,22 лева; че ищеца е заплатил на ответника сумата от 2100,00 лева в изпълнение на задължението си по договора за връщане на сумата; че между ищеца и ответника **** е сключен договор за поръчителство на 11.11.2024 г., по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г. срещу заплащане на възнаграждение от ищеца; че възнаграждението по договор за поръчителство от 11.11.2024 г. не е включено в ГПР по договор за потребителски кредит № 3074314/11.11.2024 г.

Процесният договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на 4 договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.