Решение № 129 от 21.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Търговско дело № 20225300900096 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ ,във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Т. С. К. от ************ в исковата си молба,подадена от пълномощник-адв. Р. М.- САК против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, 1301, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителните директори: А. П. Л. и Р. К. Д. твърди следното :

На 04.02.2021 г., около 18:00 ч., на път *********, км. *******, водачът Д. Л. Л. при управление на автомобил марка и модел „Мерцедес Вито 180Д“, с per. № ** **** **, в посока изток-запад от *************, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не осъществявал постоянен контрол над превозното средство, управлявал автомобила с несъобразена скорост и не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, вследствие на което ударил пешеходеца С. Т. К., който се движел в същата посока. След удара с пешеходеца Д. Л. не спрял и напуснал местопроизшествието. Реализирано било ПТП, при което е причинена 1 смъртта на С. К.. Ищецът посочва,че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2021 г. и е образувано досъдебно производство № 6/2021 г., по описа на Сектор „РПТ“ - Пловдив. С влязла в сила на 07.10.2021 г. Присъда № 32 от 21.09.2021 г., постановена по НОХД № 1759/2021 г., по описа на ОС - Пловдив, Д. Л.е признат за виновен в това, че на 04.02.2021г., на гл. път ******, км.******* обл. *****, при управление на МПС - бус „Мерцедес Вито“, с peг. № ** **** **, е нарушил правилата за движение, залегнали в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, регламентиращ задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращ задължението на водачите да се движат със съобразена скорост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта, а в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП, регламентиращ задължението на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито за пешеходците; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т. К., като след удара е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. VI, б. „б“, предл. I, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок две години, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години. Д. Л. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Ищецът посочва,че починалият при инцидента С. Т. К. е негов баща,и преживява изключително тежко неговата загуба.

Посочва,че са били силно привързани един към друг, отношенията им са били изпълнени с любов и подкрепа,връзката помежду им била силна и живеели в разбирателство.С. К. се гордеел със сина си, обичал го силно, подкрепял го за всичко и винаги показвал своята бащина любов. Общували всеки ден, интересували се един от друг, помагали си и нямали никакви пререкания помежду си. Ищецът твърди,че след загубата ритъмът му на живот изцяло се е променил. Потънал в скръб,станал мрачен и затворен, живеел със спомените за своя баща. Страдал от липса на апетит , нарушения в съня, потиснатост и обща тревожност.

Ищецът посочва,че към момента на събитието, виновният водач, 2 управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес 180ДЕ", с per. № ** **** **, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица № **/**/************** , валидна от 24/03/2020 г. до 23/03/2021 г. С молба вх. № 99-11751/29.04.2021 г. е отправил искане до застрахователя да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия момент обаче, въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищеца - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да предяви настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 04.02.2021 г., при което е причинена смъртта на неговия баща С. Т. К.,ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 29.04.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението.Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът изразява следното становище : На първо място не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито 180Д“, с per. № ** **** ** и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД към датата на настъпване на инцидента; факта на настъпване на процесното ПТП на посочената дата и между посочените участници,както и че по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е налице влязла в сила присъда, която предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК обвързва гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, относно противоправностга на деянието и виновността на дееца.

Ответникът оспорва механизма на настъпването на ПТП ,като твърди,че вредоносния резултат е съпричинен от действия на починалото лице. Излага конкретни съображения.

3

Оспорва претендираните вреди. Твърди,че ищецът не е търпял вреди в претендирания обем, тъй като с починалия не са били близки. Ищецът не е бил израснал и отгледан в едно хармонично семейство, поради което връзката между баща и син не е била толкова силна и не се е характеризирала с типичното съдържание на отношения между баща и син;не са поддържали никакви взаимоотношения и не са се виждали,още повече ,че са живеели в различни населени места.

Ищецът оспорва претенцията и по размер . Твърди,че претендирания размер на обезщетението е прекомерен и е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

По изложените съображения оспорва и иска за присъждане на лихва.

Твърди,че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника за съпричиняване във вредоносния резултат от пострадалия Т. К., а именно : Възражението, че пострадалият Т. К. се е движел с тъмни дрехи, поради което бил изключително трудно забележимо препятствие на пътя твърди,че е изцяло несъстоятелно.Неоснователно и напълно произволно било и възражението, че пострадалият се е движел в нарушение на чл. 108 от ЗДвП, тъй като движението по тротоарната площ било възможно, с което съпричинил настъпване на вредоносния резултат. Произшествието е настъпило на главен ********, км. *******, обл. **********. Нямало данни на мястото на настъпване на произшествието да е имало изградена, оградена и очертана с пътна маркировка надлъжна част на пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци,както и неоснователно било възражението, че произшествието е настъпило поради обстоятелството, че пострадалият е бил с гръб към превозното средство.

Твърденията, че пострадалият е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се съобрази с движещите се междувременно по него превозни средства в нарушение на предвиденото в ЗДвП,както и че под въздействие на алкохол е залитал по пътното платно и е навлязъл в лентата за движение па товарния автомобил, с което станал причина за причиняване на произшествието,са били неоснователни. На следващо място излага съображения, че твърденията на ответника за необосновано завишен размер на претенциите са неоснователни и са в противоречие с принципа за справедливост при 4 определяне на обезщетението.

Ответникът е подал допълнителен отговор ,с който поддържа изцяло наведените с отговора оспорвания и възражения.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти и обстоятелства: че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито 180Д“, с рег. № ** **** ** и „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД; на 04.02.2021 г. на път *****, км *********, между МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито 180Д“, с peг. № ** **** **, управлявано от Д. Л. Л. и пешеходецът С. К. е настъпил пътен инцидент, при който виновността на дееца Д. Ла. е установена с влязла в законна сила присъда: при ответника е образувана застрахователна преписка във връзка с подадено уведомление от 29.04.2021 г. по която е заплатено на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева.

От удостоверение за наследници от 16.04.2021г. се установява, че ищецът е син на починалия С. Т. К..

По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, от която се установяват следните обстоятелства: процесното ПТП е настъпило на път I*********** с. ****** – с. ************ в посока изток запад, като в неизвестен момент пешеходецът е навлязъл в платното за движение. Самият удар на пешеходеца настъпил върху северната лента на платното за движение. Поради липсата на конкретни данни за посоката на движение на пешеходеца, експертизата разглежда хипотетични ситуации. Определено е разстоянието на видимостта към пешеходеца – около 38 м., както и скоростта на водача на МПС преди задействане на спирачната му система – 87 км./ч., която е определена като технически несъобразена с конкретните условия.

Изготвена е съдебно-медицинска токсикологична експертиза, от която се установява, че към момента на ПТП, починалият бил в тежка степен на алкохолно опиянение/интоксикация, като е посочено, че е бил във влошено общо състояние, дезориентация, незадържане на урина, фекалии и т.н., като се счита за възможно починалият да не е могъл да възприема външни сензорни стимули или да ги възприема със забава. Възможно било К. да е възприемал опасностите, от опит, въпреки алкохолното опиване.

5

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.

По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана е свидетелката И. А. К., която в показанията си сочи, че познава С. К. от ** година. С. имал три деца, едно от които Т., който се родил през **-ва година. Семейството, включително и Т. живеели само в **************, имали и къща в с.

********** – по майчина линия. Връзката им била силна, С. се грижил финансово за Т.. Помагали си, прекарвали празниците заедно. Свидетелката съобщила на Т. за смъртта на баща му, който приел много тежко новината. Т. не бил преодолял случилото се, за всичко разчитал на баща си.

Разпитан е и З. В.К. – братовчед на ищеца, който заявява, че Т. и С. живеели в гр. ************, в една къща. Двамата работили, отнасяли се добре един към друг, помагали си. Т. разчитал на баща си, празнували празниците заедно, а след като баща му починал, Т. не изглеждал добре, присъствал на погребението, не можел да повярва. Сега също не вярвал, че баща му е починал, ходил на гробищата, бил променен, станал мълчалив и отчаян.

В показанията си Й. И. Б., най-общо сочи, че познава само майката на Т.

К. и не го познава лично. Майката живеела в с. **********, а Т. не живеел там.

В показанията си св. В. Г. К. твърди, че е отгледала Т. от *-годишна възраст, заедно със собствените си деца. Ст. бил брат на мъжа на свидетелката. Когато децата пораснали, се преместили да живеят в ***********. Свидетелката се грижила за децата, тъй като родителите им били разведени (майката ги оставила), а ********* не бил добре психически и не можел да се грижи сам за тях. След преместването им в *******, ********** и Т. останали да живеят при сина на свидетелката в ******** и нейната снаха – И. А. К.. Твърди, че С. и Т. нямали никакви отношения. Т. също не бил добре психически, употребявал алкохол всеки ден, отивал да работи, за да му дават за пиене, после се прибирал в безсъзнание.