Решение № 232 от 04.10.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Дупница, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200574 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000204 от 05.04.2024 г., издадено от Полицейски инспектор в ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД Началник група „ПК“, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на С. И. Ш., с адрес: с. М., обл.К, ул."К." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени следните административни наказания:

1. по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба“, в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП;

2. по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба“, в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и

3. по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се недоказаност на нарушението и допуснати процесуални нарушения при неговото установяване. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като чрез упълномощен от него процесуален представител – адв. Р. поддържа жалбата, оспорва събраните гласни и писмени доказателства и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението и недоказаност.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо до съда.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 21.03.2024 г., около 01:43 ч. през нощта, жалбоподателят Ш. управлявал лек автомобил „Шавролет Каптива” с рег. № ******, собственост на Д. Ш., в гр. Дупница по ул.

„Орлинска“, с посока на движение към центъра на града. Същият бил забелязан от автопатрул на РУ-Дупница, съставен от полицейските служители – свидетелите С. и К., които тръгнали след него със служебен автомобил, като пуснали светлинен и звуков сигнал с намерение да го спрат и извършват проверка. Спрели го след кръстовището на ул.

„Орлинска“ с ул. „Саморанска“, където видели, че водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван. Потърсили документи на водача за проверка, но същият не разполагал със СУМПС и не представил такова. При разговора им полицейските служители усетили мирис на алкохол от жалбоподателя и докладвали случая на ОДЧ, който изпратил автопатрул на КАТ, в който участвал и св. М. – мл. Автоконтрольор при РУ-Дупница, за да им укаже съдействие. Водачът бил поканен от св. С. да даде проба с Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARРM-0413, но жалбоподателят не дал на няколко пъти качествена проба за установяване концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух, като умишлено прекъсвал притока на въздух към уреда или поставял езика си на мундщука на уреда, за да не отчете изобщо извършена проба дрегера. След това отказал в присъствието на полицейските служители да дава повече проби за алкохол, както и каквито и да е други проби. По време на проверката попълнил писмено обяснение, че издаденото му СУМПС, не е у него, а в Англия и се задължава да я върне, ако я намери. На същия бил издаден от св. К. С. и Талон за изследване /ТМИ/, в който бил отразен отказа на водача да даде проба за алкохол с техническо средство, както и отказа му да подпише и получи препис от ТМИ. На жалбоподателя бил съставен от св. С. и АУАН, който отново отказал да подпише и получи препис. И на двата отказа, като свидетел в разписката най-долу, съответно в АУАН и ТМИ, е посочен св. М., който с подписа си е удостоверил тези обстоятелства. Водачът не се е явил, дори и по-късно да даде кръвна проба, като заявил на полицейските служители, че му губят времето, тъй като много бърза и напуснал мястото на проверката пеша.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 24-0348-000204 от 05.04.2024 г., издадено от Полицейски инспектор в ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД Началник група „ПК“, упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на С. И. Ш., с адрес: с. М., обл.К, ул."К." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени следните административни наказания:

1. по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба“, в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП;

2. по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба“, в размер на 50,00 лева, за 2 нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и

3. по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С., К. и М., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които последователно, сравнително еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им.

Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени обстоятелства и не се опитват да ги преиначават или интерпретират във вреда на жалбоподателя. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, писмо на ФСМП, писмени обяснения на С. Ш. и т.н. С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява пряко от показанията на св. С. и К., които са очевидци на деянието и са възприели непосредствено жалбоподателя, който е бил сам и на шофьорското място при спирането му със светлинен и звуков сигнал на ул. „Орлинска“. Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време, на ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им служебни задължения и извършени действия по отношение на жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите спрямо жалбоподателя при изпълнение на служебните им задължения.

Съдът приема с доверие и информацията отразена в останалите писмени доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия или възражения от страните. Въпреки изложеното в пледоарията на адв. Р. съдът приема с доверие изцяло съставения ТМИ от 21.03.2024 г, в който е била указана писмено и изрично възможността на жалбоподателя да бъде изследва алтернативно с доказателствен анализатор, респ. чрез медицинско и химическо изследване, каквато опция е била и отбелязана от съставителя на талона в присъствието на водача. Жалбоподателят след това по свое решение и желание изобщо не е подписал и получил препис от ТМИ, както и не се е явил в лечебното заведение за даване на такава кръвна проба в процесната нощ. Установена е материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на АНО, съответно като „младши инспектор“ в РУДупница за св. К. С., съгласно представените документи за преминато обучение и преместването му от РУ-Рила със Заповед № 277з-349/27.02.2023 г. и акт за встъпване в длъжност - л. 65 и л. 67 от делото, както и за АНО като „полицейски инспектор“, който е ВПД „Началник група ПК“ при РУ-Дупница, съгласно представения акт за встъпване в длъжност от 28.11.2023 г. – л. 55-56 от делото,

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 3 следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган, спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на всяко от нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване.

По нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС изразяващо неговия ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARРM-0413, както и последвалото издаване на задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят самоволно е отказал да подпише и получи препис.

Съдът намира, че защитната версия изложена в пледоарията на адв. Р. относно страх от убождане при взимане на кръвна проба и непредлагане на изследване с доказателствен анализатор, с какъвто ОДМВР-Кюстендил, респ. РУ-Дупница разполага е неправдоподобна и категорично изолирана, и недоказана от анализираните по-горе доказателства. Ето защо, при отказа на жалбоподателя като водач на автомобила да бъде тестван с посоченото техническо средство, чрез даване на качествена проба с издишане на необходимото по обем и продължителност количество въздух, полицейските служители и конкретно св. С. са действали по единствено законосъобразния за това начин – установяване на административното нарушение посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за медицинско изследване цитиран в акта. Относно доказателствената стойност на талона за медицинско изследване и отказът да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г. След като обективно водачът с действията и бездействията си е отказал да даде проба, вкл. и кръвна такава, то е правилен извода на актосъставителя и след това на АНО, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което обуславя необходимостта от издаване на НП срещу същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

4

Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение относно начините за извършване на проверката за употреба на алкохол.

Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, напротив - такава би била извършена надлежно посредством резултата от безспорния кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г.