Определение № 4718 от 03.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45392/2025
- Вид
- Определение № 4718
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4718 гр. София, 03.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110145392 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 77 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която настоява в негова полза да се присъдят сторените съдебни разноски. Намира, че не са осъществени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдебните разноски остават за ищеца, когато ответникът е признал иска и не е дал повод за водене на делото. Тези предпоставки са кумулативни и се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело.
От писмените доказателства се изяснява, че длъжникът е положил дължимата грижа и поискал извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Ответното дружество в отговор с писмо от 25.07.2025 г. кани ищеца да сключат споразумение за доброволно изплащането на дълга, а по отношение на наведеното възражение за изтекла давност съдът отчита, че е заявено следното – „по отношение на релевираното възражение за настъпила погасителна давност във Ваша полза, моля да съобразите, че дали за конкретно задължение е преклудирана възможността за принудително изпълнение, е от компетентността на съответния граждански съд.“ Не се спори, че считано от 24.07.2020 г. няма действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, в т.ч. ответникът не е образувал ново изп. дело. Не се спори, че изпълнителния лист, в който са удостоверени вземанията, е в държане на ответника.
С решението по спора, влязло в законна сила, е уважен изцяло иска по чл.
124, ал.1 от ГПК.
Съдът, при повторна преценка и съобразно наведените допълнителни доводи на страните, намира, че за извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази наличието на изпълнителен титул. Изпълнителният лист е държане на кредитора към датата на предявяване на иска, поради което винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на удостоверените в него парични 1 вземания; но не само – съдът счита, че с извънсъдебното изявление, че длъжникът следва да се обърне към гражданския съд, за да зачете кредитора неговото възражение за изтекла погасителна давност, то очевидно ответникът сам е поставил условие за ищеца да претендира пред съда възражението и да стори съдебни разноски (вж. Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 5/05.01.2026 г. по к. ч. т. д. № 2313/2025 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и цитираната там съдебна практика).
Ответникът с извънсъдебното си поведение е необходимо да не е създал никакви предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск.
Ето защо освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая действително не е оправдано.
Ищецът претендира разноска за адвокатско възнаграждение от 720,00 лв.
Ответникът навежда възнаграждение за прекомерност на платеното за правна помощ по чл. 78, ал. 5 от ГПК. За преценка справедливия размер на възнаграждението на адвоката, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на очакваните и извършени процесуални действия. Съдът, предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката при конкретната фактическа и правна сложност на спора, без явяване в открито съдебно заседание, приема, че платеното до размер на сумата 600,00 лв. е необходима и разумна разноска. Ето защо в полза на ищеца съдът присъжда съдебни разноски за сумата 306,78 евро/600,00 лв.
Съдът, при служебна проверка констатира, че ответното дружество е останало задължено за сумата 117,00 евро/228,84 лв. – дължима държавна такса по делото, на основание чл.78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. Определение №38576/2025 г.; която сума следва да се присъди в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, ведно с евентуално дължимата такса по чл.
11 от ТДТГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №22412/08.12.2025 г. по гр. дело №45392/2025 г. по описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК: 208597211, като правоприемник н а „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:131001375, да заплати на Е. Б. К., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 306,78 евро/600,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с ЕИК: 208597211, като правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:131001375, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 117,00 евро/228,84 лева за държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК; и 2,56 евро/5,00 лева за държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
2
Присъдените суми могат да бъдат платени от „ЕОС Матрикс“ ЕАД в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, по сметка № IBAN – BG78CECB97903143897401, BIC – CECBBGSF.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3