Решение № 1599 от 04.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1599 гр. Пловдив, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330121467 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

203670940, против С. С. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, чл.79 и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 492.98 лева - главница, произтичаща от Договор за кредит *** с № *** от *, сключен между „Аксес Файненс“ ООД и длъжницата, което вземане е цедирано с Приложение № 1 към Договор за цесия от *.; сумата от 33.49 лева - договорна лихва за периода * до 14.02.2024 г.; сумата от 65.17 лева - представляваща обезщетение за забава считано от 15.02.2024 г. до 04.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава в размер на от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15487 по описа за 2024 г. на РС - Пловдив.

Посочва се, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба били подавани от ищцовото дружество, бил сключено Приложение № 1 от 15.02.2024 г. към Договор за цесия от *. между „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК: 202806978 и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, по силата на които вземането било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло.

Твърди се, че на * между „Аксес Файненс“ ООД - като кредитор, и ответницата - като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит *** с № ***. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят удостоверявал, че е получил и бил запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и ОУ, приложими към него. С подписването на процесния договор, „Аксес Файненс“ ООД се задължило да предостави на С. С. М. револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта ***, а кредитополучателят се 1 задължил да го ползва и върне, съгласно условията на договора. Сочи се, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят бил предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта № ***, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло макималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Сочи се, че страните подписали Приложение № 1 към договора за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта ***, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта ***.

Твърди се, че ответникът усвоил сума в общ размер на 492.98 лева. Твърди се, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължал договорна лихва, в размер, посочен в договора, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В конкретния случай била начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 33.49 лева, за периода от * до 14.02.2024 г.

Сочи се, че поради забава на плащанията, на ответника била начислена и лихва за забава върху неплатената главница в размер на 65.17 лева, за периода от 15.02.2024 г. – 04.09.2024 г.

За задълженията ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост, в резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли предявените претенции да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 05.09.2024 г. до окончателното й погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

На първо място, възразява, че ищцовото дружество не му е кредитор, като твърди, че приложените: Рамков договор от *. и Приложение № 1 от 15.02.2024 г., пълномощно от 05.12.2023 г. и потвърждение за извършена цесия – не съществуват като документи.

Не оспорва сключването на договор за кредит * от *, като твърди, че всички парични средства по него били заплатени.

На следващо място, излага съображения, че договорът е недействителен, на осн. чл.

22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Отделно клаузата от договора, с която е уговорена неустойка счита, че е нищожна, поради нарушение на добрите нрави и прекомерност.

Тъй като договорът е недействителен, на връщане подлежала само главницата, която, обаче не се дължала в случая, защото е върната и защото ищецът не е кредитор на ответника.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15487/2024 г. по описа на ПРС, ХХV гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

2

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента –наличието на сключен договор за кредит * в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на заемната сума с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми, като установи вземанията си за главница и лихви по размер.

Ищецът следва да докаже, че заемодателят е изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, в това число че е изплатил заемната сума.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между С. С. М. и „Аксес Файнанс“ ООД е подписан Договор за кредит * от *, по силата, на който на ищеца е предоставена сумата от 500 лева, която е усвоена. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 19.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за кредит „А1 карта” от *, се установява, че между С. С. М. и „Аксес Файнанс“ ООД е бил подписан Договора, по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява, чрез международна платежна карта А1, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 17.8 %. Уговорено е, че върху усвоения размер на кредита, Кредотополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.04944 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Според чл. 4 от договора, ГПР на заема е 18.95 %. Съгласно чл. 8 от договора, върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, която се начислява ежедневно, както и е уговорено, че Кредитополучателят се задължава да върне на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договора и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора. Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговоря едновременно на следните условия – да е над 21 г. с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД. Според чл. 20 от договора, в случай, че Кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения срок по чл. 15 от договора, последният дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 8.5 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от 3 страните, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че ответникът е усвоявал чрез кредитната карта сума в общ размер на 500 лева, както и, че ответникът е внасял по кредита, сума в общ размер на 431.82 лева.

Ето защо и, съдът приема за доказано подписването на договора между първоначалния кредитор и ответника, съгласно които е налице съглашение за предоставяне на револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева.

Кредитодателят е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

От рамковия договор за цесия от *. и приложение № 1/15.02.2024 г. към него, в което фигурира вземането към ответника, се установява, че между „Аксес файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит, при което е кредитор относно непогасените задължения.

Прието е уведомително писмо от цесионера /изрично упълномощен за това от цедента, което е допустимо/, адресирано до длъжника.

Също така и принципно - ответникът се явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и приложенията. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д.

1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

В съдебната практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор.

Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Относно действителността на договора:

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.