Решение № 11952 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11952 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110116102 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 86373/ 29.03.2023 г. от Ц. Б. А., ЕГН ********** против „Дриймс Транс“ ЕООД, ЕИК 131079616, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ, за сумата 53300 лева, претендирана като вземане за неизплатен oстатък от дневни командировъчни пари за служебни командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., и с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т.

4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за сумата 3055 лева, претендирана като вземания за неизплатени допълнителни трудови възнаграждения, чиято дължимост е обусловена от продължителността на изпълнените командировки и трудовия стаж на ищеца в ответното дружество, относно командировки, изпълнени в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 29.03.2023 г., до погасяването на вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 01.06.2017 г. до 05.04.2021 г. страните са се намирали в трудово правоотношение по трудов договор от 01.06.2017 г. и допълнително споразумение от 02.01.2019 г., по силата на което Ц. А. е изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“. Сочи се, че в периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. ищецът е бил командирован за период от 584 календарни дни.

Излага твърдения, че с едностранен вътрешен акт, възпроизведен в уведомително писмо от 01.06.2019 г., работодателят е определил по-високи размери на дневните ставки на дневните командировъчни пари от нормативно установения минимум по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и от размерите, посочени в издадените командировъчни заповеди. Допълва, че за процесния период работодателят не е изпълнил задължението си да начисли и изплати на ищеца дневни командировъчни пари в дължимия увеличен размер, съгласно уведомителното писмо от 01.06.2019 г., а е изплатил дневни командировъчни пари с дневна ставка от по 27 евро, или в общ размер на 30839,52 лева за всички командировки през исковия период. Излага твърдения, че в процесното уведомително писмо от 01.06.2019 г. е било определено и заплащането на допълнителни трудови възнаграждения, обусловени от продължителността на изпълнените командировки 1 и трудовия стаж на ищеца в ответното дружество, които също са дължими. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът признава наличието на трудово правоотношение между страните, както обстоятелството, че Ц. А. е бил командирован за периода от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. по силата на командировъчни заповеди, издадени от работодателя. Оспорва исковата претенция с твърдения, че дължимите на работника командировъчни са били определени в заповедите за командировка и същите са били изцяло платени по посочена от ищеца банкова сметка с основание „служебен аванс“. Сочи, че представеното от ищеца уведомително писмо от 01.06.2019 г., представлява вътрешен акт, който е бил предложен за гласуване, но същият не е бил надлежно приет и утвърден, съответно не е породил правни последици между страните. На отделно основание, извън преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК, оспорва авторството на представеното от ищеца уведомително писмо от 01.06.2019 г. с твърдения, че същото не носи подписа на управителя на дружеството – Г.В.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ:

За да бъде уважена предявената искова претенция в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличие на трудово правоотношение с ответника, изявление на работодателя за командироване на работника да изпълнява трудовите си задължения в друга държава на територията на Европейския съюз, реално полагане на труд в друга държава на територията на Европейския съюз, както и размера на дължимите дневни командировъчни пари.

По делото не е спорно, а и се установява от приетия по делото трудов договор № 726/ 01.06.2017 г., че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което Ц. А. е заемал длъжността „шофьор-международни превози“ при ответното дружество. От разпоредбата на чл. 4.1 на процесния трудов договор се установява, че при подписването му страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималния осигурителен праг за длъжността към този момент, а именно 463,00 лева, като командировъчните пари са определени в размер на не по-малко от 27 евро на календарен ден при единична езда и не по-малко от 21 евро на календарен ден при двойна езда, като в разпоредбата е уточнено, че командировъчните средства са лични и не са за храна, квартирни, както и всякакви други разходи, свързани с упражняване на дейността – шофьор. Не е спорно и от приетото по делото допълнително споразумение № 2/ 02.01.2019 г. се установява, че считано от 02.01.2019 г. основното месечно трудово възнаграждение на служителя се променя в размер на 1500 лева, като съгласно чл. 5 от същото, в зависимост от качеството и количеството на извършената работа, по преценка на прекия ръководител, служителят може да получава месечни премии. От приетата по делото заповед № 1824/ 05.04.2021 г. се установява, че считано от 06.04.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните.

Страните не спорят, и видно от събраните по делото доказателства – заповеди за командировка, придружени с пътни листи, и заключение на съдебно – счетоводна експертиза от 28.02.2024 г., за процесния период от 01.06.2019 г. до 05.04.2021 г. Ц. А. е бил командирован за изпълнението на 18 командировки за общо 584 календарни дни от гр.

София, България, до ЕС, други европейски държави и Турция с цел превоз на товари, както следва:

1. По силата на Заповед № 5765/ 17.06.2019 г. е бил командирован за периода от 17.06.2019 г. до 15.08.2019 г. (60 календарни дни) по вътрешен курс;

2. По силата на Заповед № 6025/ 28.08.2019 г. е бил командирован за периода от от 30.08.2019 г. до 19.09.2019 г. (21 календарни дни) по вътрешен курс;

2

3. По силата на Заповед № 6167/ 25.09.2019 г. е бил командирован за периода от от 25.09.2019 г. до 25.10.2019 г. (31 календарни дни) по вътрешен курс;

4. По силата на Заповед № 6316/ 25.10.2019 г. е бил командирован за периода от 28.10.2019 г. до 23.12.2019 г. (57 календарни дни) по вътрешен курс;

5. По силата на Заповед № 6681/ 03.01.2020 г. е бил командирован за периода от 04.01.2020 г. до 04.02.2020 г. (32 календарни дни) по вътрешен курс;

6. По силата на Заповед № 6856/ 07.02.2020 г. е бил командирован за периода 07.02.2020 г. до 21.02.2020 г. (15 календарни дни) по прав курс;

7. По силата на Заповед № 6987/ 26.02.2020 г. е бил командирован за периода от 26.02.2020 г. до 08.05.2020 г. (74 календарни дни) по вътрешен курс;

8. По силата на Заповед № 7249/ 13.05.2020 г. е бил командирован за периода от 14.05.2020 г. до 07.07.2020 г. (56 календарни дни) по вътрешен курс;

9. По силата на Заповед № 7820/ 28.06.2020 г. е бил командирован за периода от 07.07.2020 г. до 20.07.2020 г. (14 календарни дни) по вътрешен курс;

10. По силата на Заповед № 7859/ 20.07.2020 г. е бил командирован за периода от 20.07.2020 г. до 24.08.2020 г. (36 календарни дни) по вътрешен курс;

11. По силата на Заповед № 8001/ 31.08.2020 г. е бил командирован за периода от 31.08.2020 г. до 07.10.2020 г. (38 календарни дни) по вътрешен курс;

12. По силата на Заповед № 8310/ 22.10.2020 г. е бил командирован за периода от 22.10.2020 г. до 28.10.2020 г. (7 календарни дни) по прав курс;

13. По силата на Заповед № 8357/ 02.11.2020 г. е бил командирован за периода от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г. (21 календарни дни) по вътрешен курс;

14. По силата на Заповед № 8427/ 23.11.2020 г. е бил командирован за периода от 23.11.2020 г. до 08.01.2021 г. (47 календарни дни) по вътрешен курс;

15. По силата на Заповед № 8591/ 08.01.2021 г. е бил командирован за периода от 08.01.2021 г. до 24.01.2021 г. (17 календарни дни) по прав курс;

16. По силата на Заповед № 8795/ 25.01.2021 г. е бил командирован за периода от 25.01.2021 г. до 16.02.2021 г. (23 календарни дни) по вътрешен курс;

17. По силата на Заповед № 9062/ 22.02.2021 г. е бил командирован за периода от 23.02.2021 г. до 18.03.2021 г. (24 календарни дни) по вътрешен курс, и 18. По силата на Заповед № 9206/18.03.2021 г. е бил командирован за периода от 19.03.2021 г. до 29.03.2021 г. (11 календарни дни) по прав курс.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано наличието на трудово правоотношение между страните, наличието на изявление на работодателя за командироване на работника да изпълнява трудовите си задължения в друга държава на територията на Европейския съюз, в друга европейска държава и Турция, както и реалното полагане на труд в тези държави.

Основното спорно между страните обстоятелство е размерът на дължимите дневни командировъчни пари, като за установяването му ищецът представя по делото уведомително писмо от 01.06.2019 г., изготвено от ответника „Дриймс транс“ ЕООД, върху което е положен подпис за работодателя от лице, представляващо ответното дружество, на което са делегирани ръководни функции от управителя на последното. Този извод на съда почива на изводите на вещото лице, направени в заключения по съдебно – почеркова експертиза от 06.12.2023 г. и допълнителна съдебно – почеркова експертиза от 28.02.2024 г. Според изложеното от вещото лице в заключението от 28.02.2024 г., лицето, изпълнило подписа под уведомителното писмо, се е разписало за работодателя и в трудовия договор на ищеца, допълнителното споразумение към него, във всичките заповеди за командироване на ищеца, както и в други документи, описани в заключението като използван от вещото лице сравнителен материал. Поради това, съдът счита, че макар и цитираният документ да не е подписан от управителя на ответното дружество, същият обвързва този, който се сочи за негов издател – а именно работодателят, с произтичащите от документа правни последици.

3

Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл трябва да се разбира разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, т.е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина. Но тази правна норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване на размера на командировъчните пари.

Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в чл.

215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при прилагане правилата на стриктното, логическо и ограничително тълкуване с цитираните по – горе разпоредби, формулировка в приложение № 3 в табличен вид – „до“. Така например е прието в Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1283/ 2010 г., IV г. о., ГК.

Съгласно горецитираното уведомително писмо от 01.06.2019 г., ответното дружество, при спазване на правилата на нормативната уредба, увеличава дневната ставка на дневните командировъчни пари на шофьорите за „единички“, както следва: 75 евро на календарен ден за релации без АДР и условия за релацията /вътрешни курсове/ и 60 евро на календарен ден за прави курсове.