Определение № 380 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20235200600705 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по постъпил частен протест на прокурор от РППазарджик, ТО-Пещера против Определение № 53 от 26.06.2023г. по ЧНД № 91/2023г. на РС-Пещера, с което на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК /погрешно е изписана алинеята, т.к. в сегашната редакция е ал.6 – бел. моя/ е отменено постановлението на Районна прокуратура гр.Пазарджик, ТО-Пещера от 30.05.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 181/2021г. по описа на РУМВР-Пещера, пр. пр. № 2440/21г. на прокуратурата, образувано и водено за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, като делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.

Обобщено казано в протеста се навеждат доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на ДП е било проведено обективно, всестранно и пълно разследване, като всички релевантни за делото факти са били изяснени. Сочи се, че безспорно било установено отсичането на дървета от горски фонд без да са били спазени законовите изисквания, но св.***, който бил извършил сечта и извозването, не бил действал с престъпен умисъл за извършване на престъпление по чл.235 от НК, т.к. смятал, че бил спазил процедурата за сеч, посочена му от Община – Батак. Посочено е и че нямало данни служителите на общината – свидетелите 1

**** и ***** да са подпомогнали по някакъв начин *** за извършване на престъпление по чл.235 от НК. Заявено е и това, че дадените от съда указания за събиране на гласни доказателства не биха довели до промяна на установената фактическа обстановка и направените правни изводи.

Срещу подаденият частен протест е постъпило възражение от адв.рд от ПзАК – упълномощен повереник на ФП – афишираща се като пострадала по делото. Във възражението се сочи, че определението на районният съд е правилно обосновано и законосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Съдът като взе в предвид изложеното в протеста и възражението против него и след проверка на атакуваното определение, както и на материалите по делото, за да се произнесе взе в предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството реда на чл.243 ал.5 от НПК по ЧНД № 91/2023г. по описа на РС-Пещера е било постановление на прокурор от Районна прокуратура-Пазарджик, ТО-Пещера от 30.05.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 181/2021г. по описа на РУМВР-Пещера, пр. пр. № 2440/21г. на прокуратурата, образувано и водено за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК.

С горепосоченото постановление прокурорът, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК, е прекратил наказателното производство, приемайки, че след изчерпване на възможните способи за доказване в конкретния казус и след събиране на всички необходими и относими доказателства и доказателствени средства, по делото не са били събрани доказателства конкретни лица да са извършили престъпление по чл.235 ал.1 от НК, както и каквото и да е друго престъпление от ОХ.

Обжалваното определение на първоинстанционния съд е постановено по повод постъпили жалби по реда на чл.243 ал.4 от НПК от страна на МФ, подадена чрез адв.СМ от ПзАК и от страна на ФП, двете от с.Нова махала, обл. Пазарджишка, които са се афиширали като пострадали.

За да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционият съд е приел, че жалбите са процесуално допустими, след което ги разгледал по същество и постановил определението си.

2

Според настоящия въззивен съдебен състав този процесуален подход на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, т.к. подадените две жалби против прекратителното прокурорско постановление са процесуално недопустими. Като такива те е следвало да бъдат оставени без разглеждане от районният съд, а образуваното въз основа на тях производство е следвало да бъде прекратено. Като не е сторил това, съдът е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Съображенията са следните:

Съгласно чл. 243, ал.4 от НПК, право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението.

В разглеждания случай жалбоподателите пред районния съд нямат качеството на пострадали от престъпление по чл. 235 от НК.

Нормите на НПК, регламентиращи кръга лица, които отговарят на критериите за придобиване на това качество са залегнали в разпоредбите на чл. 74 НПК и съответно разполагащи с произтичащите от това права по чл. 75 НПК. Обектът на посегателство се извежда от систематичното място на престъплението в НК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на престъпления по Глава VI от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 235 от НК /систематично място, находящо се в раздел ІІ - Престъпления в отделни стопански отрасли/, са обществените отношения, свързани с осъществяването на определени дейности по отношение на дървета от горския фонд. Иначе казано, родов обект на въпросното престъпление са обществените отношения, касаещи правилното функциониране на отделните стопански отрасли, а непосредствения обект на защита са опазването на горския фонд, правомерното изсичане на горската растителност и контролираният добив на дървесина. Деянията, засягащи тези 3 отношения, не увреждат лични права и не рефлектират пряко върху личната сфера на отделните граждани и/или ЮЛ, макар да застрашават биологичното равновесие и отделните екосистеми, както и целта да бъде съхранено тяхното съществуване. Затова конкретен физически или юридически субект не може да бъде пострадал от горепосоченото престъпление. Вредите, които разпоредбата на чл. 74 от НПК има предвид като настъпили за съответното лице, за да придобие то качеството на пострадал от престъпление, преследвано по общия ред, са само тези, които са пряка и непосредствена последица от престъпната дейност, а не всички неблагоприятни изменения в обществен или личен план, които тази дейност предизвиква. В този смисъл незаконната сеч в имот от горския фонд /горска територия/, та било той държавна, общинска или частта собственост собственост, какъвто безспорно е процесният, не е в състояние пряко да засегне личната – имуществена или неимуществена сфера, на конкретно лице, така че да поради такива по естеството си негативни изменения, които процесуалният закон изисква.

Противното би означавало, че прокурорският акт би подлежал на съдебна проверка по жалба на неограничен и неустановим кръг от лица – положение, несъвместимо, както с изричната разпоредба в чл. 243, ал. 4 от НПК, така и с принципите за правна сигурност и стабилитет на правораздавателния акт.

В допълнение следва да се посочи, че поначало всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на обществения живот, в по-малка или по-голяма степен засяга нечии права. Но критериите за регламентираното в чл. 74 НПК качество „пострадал“ и следващите от това права и възможности за процесуално участие са обективно установени.

Претърпените вреди следва да съставляват пряка и непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му фаза и след като това условие не е налице, то не може да се приеме, че посочения жалбоподател има качество на „пострадало лице“ и в този смисъл да е активно легитимиран да подава жалба срещу прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство. Ето защо, доколкото чл. 74 от НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите да са от престъплението, т.е. не от деянието в широк смисъл, то не може да има лице, претърпяло вреди, защото това посегателство засяга реда за функциониране на съответния стопански 4 отрасъл, но не и индивидуална правна сфера.

Последен аргумент в подкрепа на това, че от престъплението по чл.235 от НК няма пострадал е разпоредбата на чл.235 ал.7 от НК, според която предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност, естествено пак в полза на държавата. Ако от въпросното престъпление имаше пострадал, то законодателят не би предвидил отнемане на предмета на престъплението, защото това ще препятства неговото връщане на пострадалия. Така например при престъпленията против собствеността – кражба, грабеж, изнудване и т.н. не се предвижда отнемане на предмета, при което и ако е наличен той се връща на пострадалия.

Вярно е и че прокурорът е разпоредил съобщаване на заключителния си акт на ФМФ, както и до ТП ДГС-Батак, като е указал в него възможността му за съдебен контрол, но вероятно последното е станало без да се отчете, че тези лица не са били легитимирани да предизвикат такъв контрол. Проверката на прокурорския акт би могла да бъде реализирана само по вътрешноведомствен път, указан в текста на чл. 200 от НПК и изпълняващ стандарта за пълноценна и ефективна охрана на правото за защита в случаите, при които съдебната намеса не е допустима. От тази възможност биха могли да се възползва и жалбоподателите Ф и МП а именно чрез сезиране на погорестоящия спрямо наблюдаващия делото прокурор.

С оглед на всичко казано до тук, първоинстанционният съд е следвало да остави жалбите против прекратителното прокурорско постановление без разглеждане и да прекрати производството, а не да ги разглежда и да постановява съдебен акт по същество. Последният се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна, а производството пред първоинстанционния съд – на прекратяване.

Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 от Пазарджишкият окръжен съд

НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 53 от 26.06.2023г. по ЧНД № 91/2023г. на РС-Пещера.

5

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ЧНД № 91/2023г. по описа на РС-Пещера.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6