Определение № 2089 от 01.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2089 гр. Варна, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500820 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. К. П. чрез адвокат П. С. срещу решение № 3215 от 25.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 6541 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с което е признато за установено между страните по предявения от А. Н. Д. срещу Г. К. П., Д. П. Д. и К. П. М. отрицателен установителен иск, на основание член 124 от ГПК, че ответниците не са собственици при следните квоти – 2/3 идеални части за Г. К. П. и по 1/6 идеална част за всеки от Д. П. Д. и К.

П. М. на реална част с площ от 306 кв.м, , представляваща 44,80 % от новообразуван имот № 501.101 по ПНИ на СО „Доброгледски лозя“, землище на село Доброглед, община Аксаково, целият с площ от 683 кв.м, при граници: север - улица, изток[1]- имот 501.1268. юг – имот 501.108, запад- имот 501.100, идентичен с поземлен имот № 101 по кадастралния план /КП/ на местност „Доброгледски лозя“ от 1988 г., записан с площ от 600 кв.м, при граници: имоти №№ 102,108,100 и улица, която реална част заключена между точки с червено-син контур А-Б-В на комбинирана скица № 3 към съдебно-техническата експертиза на лист 379 от първоинстанционното дело, която приподписана от съда е неразделна част от решението, и попадаща в границите на стар имот № 70 по помощния план към ПНИ, записан на А. С. П., на основание точка 3 от решение № 12240 от 07.08.1996 г. на Поземлена комисия – Аксаково; както и са осъдени на основание член 78, алинея1 от ГПК Г. К. П., Д. П. Д. и К.

П. М. да заплатят на А. Н. Д. сумата от 1 410 лева разноски в пъровинстанционното съдебно производство; като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника Г. К. П. - М. В. М. и В. М. М..

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство, доколкото същият няма самостоятелни вещни права 1 върху процесния имот. Изложени са аргументи, че реституционното решение от което ищеца черпи правата си е преди изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ с „Държавен вестник“ брой 68 от 1999 г., поради което и юридическия състав, от които произтича правото на собственост е завършен преди влизане в сила на ПНИ. Сочи се нищожност на решението на поземлената комисия № 12240 от 07.08.1996 г., поради наличие на такова от 1993 г., а именно решение № 7846 от 10.02.1993 г. на ПК –Аксаково, с което на наследниците на А. П., между които и ищеца, е възстановено правото на собственост върху същия имот, но с план за замеразделяне. Излага , че дори и да се приеме, че решение № 12240 от 07.08.1996 г. не е нищожно, ищецът не е доказал по безспорен начин, че възстановеният имот по точка 3 от решението и стар имот № 70, отреден и записан на наследодателя на ищеца по ПКП, са идентични. Излага се, че съдът неправилно е приел, че преценката относно наличието на предпоставките на нормата на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност относно наличието на сграда в имота. навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в имота към 01.03.1991 г. е имало постройка. Оспорени са аргументите на съда и относно началния момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна давност, респективно момента, в който се счита за завършена реституционната процедура - влизане в сила на ПНИ, като се твърди, че решението на ПК –Аксаково от 07.08.1996 г. е постановено преди 30.07.1997 г., поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към датата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено, а ако се приеме, че същото е допустимо – да се отмени и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от третите лица – помагачи на страната на ответниците, с който поддържат въззивната жалба.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2023 година от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3