Решение № 5637 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5637 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100511917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11989/07.07.2023 г. по гр.д. № 57997/2021 г. по описа на СРС, 170 състав „С.Е.Д.С.“ ООД е осъдено да заплати на „М. – з.“ ООД сумата от 960 лева, представляващи възнаграждение по договор за изработка от 01.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, както иза заплати сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.02.2021 г. до 08.10.2021 г. на основание чл. 86 ЗЗД, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 60 лева до сумата от 68, 54 лева като неоснователен. Ответникът е осъден за заплати и сумата от 362,27 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 234580/21.08.2023 г., подадена от „С.Е.Д.С.“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че ответното дружество е заплатило своевременно дължимите суми 1 по договора като плащанията били станали веднъж в брой от служител на дружеството и по банка. Посочва, че дружеството не е могло своевременно да представи всички документи поради затруднения, свързани с промяна на обслужващата счетоводна фирма. Поддържа, че с отговора на исковата молба ответникът категорично е оспорил и документите, на които основава вземането, доколкото ищецът не бил посочил годни документи за задължаване на ответното дружество, тъй като същият не бил представил по делото нито един документ, подписан от лице с представителна власт. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 293074/19.10.2023 г., подаден от „М.-з.“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че в първоинстанционното производство не са представени доказателства, установяващи плащане на исковите суми. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото са представени доказателства, които установяват възникване и съществуване на задължение. Ответникът не бил заявил възраженията си по чл. 301 от ТЗ. Споразумението от 25.01.2021 г. било подписано от Т.А. в качеството си на упълномощен представител. На следващо място, посочва, че с твърдението, че сумата от 960 лева било платено, били потвърдени действията на Т.А..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 57997/2021 г. по описа на СРС, 170 състав е образувано по искова молба, подадена от „М.-з.“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите против „С.Е.Д.С.“ ООД.

Ищецът твърди, че на 01.01.2020 г. между страните бил сключен договор с предмет – възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение, чрез своята „Служба по трудова медицина“, рег. № 641/05.11.2018 г. на МЦ, абонаментно обслужване на работниците и 2 служителите на фирмата възложител. В т. 2 и т. 3 от договора били конкретизирани задълженията на двете страни. Ищецът приел да извърши оценка на риска за з.то и безопасността на работниците и служителите, оценка на работните процеси, оборудването, помещенията, работните места, организацията на труда, използваните суровини и материали, факторите на работната среда и трудовия процес и определяне на изложените на риск лица.

Твърди, че били поели и редица други правомощия. Предмет на договора бил абонаментът на 7 работника или служителя за обслужване от Службата за трудова медицина на ищеца. Поддържа, че ответникът се задължил да заплати абонамент за 2000 г., общо сумата от 960 лева, като приел да заплаща дължимите суми в 7-дневен срок по банков път по сметка на изпълнителя.

Твърди, че договорът бил сключен за срок от 1 година – за периода от 01.01.2020 г.- 31.12.2020 г. Твърди, че ищецът изпълнил задълженията си като добър стопанин, изготвил и представил на ответника две фактури с дати 28.07.2020 г. и 14.01.2021 г. с обслужени по 6 лица на стойност всяка една – 480 лева или общо 960 лева. Твърди, че на 25.01.2021 г. било подписано споразумение между страните, че договорът се прекратява от 01.01. 2021 г. и ответникът изрично поел задължение да заплати дължимата сума в срок от 1 месец - до 25.02.2021 г., но сумата не била платена и до момента на предявяване на иска. Моби ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 960 лева, както и обезщетение за забава за периода от 25.01.2021 г. до 08.10.2021 г. в размер на 68,54 лева. Претендира законна лихва и разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „С.Е.Д.С.“ ООД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че ответното дружество е заплатило своевременно дължимите суми по договора, като вземанията били станали веднъж в брой от служител на дружеството и по банка. В тази връзка заявява, че документи – ордер и банково бордеро щели да бъдат представени в съдебно заседание, тъй като дружеството променило лицето, което извършвало счетоводното обслужване. Поддържа, че ищецът не сочи годни документи за задължаване на ответното дружество, доколкото не е представил по делото нито един документ, подписан от лице с представителна власт.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че 3 между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изработка в съдържанието на който било включено задължението да бъде заплатено възнаграждение в претендирания размер.

Приема, че ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане.

Във връзка с оспорванията приема, че договорът е подписан и не са налице основания за неговата нищожност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните съществува облигационно правоотношение, в чието съдържание са включени задължения на ищеца да предостави услуга, а ответника да заплати определеното възнаграждение.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, че в съдържанието на договора е включено задължение за ответника да плати исковата сума, както и че ищецът е предоставил услугата, за изпълнението на която е уговорено неплатеното възнаграждение.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 01.01.2020 г. между „С.Е.Д.С.“ ООД – възложител и „М. – з.“ ЕООД - изпълнител е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу възнаграждение чрез Служба по трудова медицина абонаментно обслужване на работниците и служителите от фирмата възложител. Страните 4 са уговорили, че срокът на договора е една година, считано от датата на сключването му, като възложителят е поел задължение да абонира 7 работници и служители към момента на подписването на договора и да заплаща общо възнаграждение в размер на 960 лева годишно.

На 25.01.2021 г. е между страните е сключено споразумение, с което е прекратен сключения договор, а възложителят е поел задължение да преведе дължимата сума за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 960 лева в срок от един месец от сключване на договора.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че документите, установяващи възникването на задължението за плащане на възнаграждение били подписани от лице без представителна власт. Действително, както договорът, така и споразумението са подписани от Т.А., която се е подписала под тях в качеството си на упълномощен представител като пълномощно не е представено по делото. Съгласно чл. 301 от Търговския закон когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай, оспорването на договорите и споразумението не е направено незабавно след узнаване на съществуването им. По делото са представени фактури, които са получени от възложителя „С.Е.Д.С.“, което кореспондира и с твърдението, че сумата е платена.

Следователно и доколкото доказателства за извършено плащане не са ангажирани своевременно пред първоинстанционния съд, то и предявеният иск се явява основателен.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло и вместо него предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски във въззивното производство в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11989/07.07.2023 г. по гр.д. № 57997/2021 г. по описа на СРС, 170 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „С.Е.Д.С.“ ООД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на „М.-з.“ ЕООД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. „М.Д. С.“ № **** сумата от 400 лева, представляващи направени във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6