Решение № 974 от 31.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900976 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон .

Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, подадена от „К.Д.“ ООД /н/, за откриване на производство по несъстоятелност на „П.Е.А.“ АД, ЕИК *******, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Молителят „К.-Д.“ ООД /н/ твърди, че е носител на съдебно потвърдено вземане с произход по чл. 608, ал.1, т. 1 ТЗ. Това вземане представлявало компенсаторно обезщетение за неоснователно полученото от длъжника, с оглед прогласена недействителност на направена непарична вноска- апорт в капитала на ответното дружество. Конкретно сочи, че с влязло в сила решение № 60 от 11.01.2023 г. постановено по т. дело № 2814/2021 г. по описа на СГС, VI- 5 състав длъжникът бил осъден да заплати на молителя сумата от 4 767 000,00 лв., представляваща стойността на придобитите в капитала му чрез непарична вноска, вписана по партидата на дружеството в търговския регистър с рег. № 20140923094544 подробно описани недвижими имоти. За съдебно потвърденото вземане бил издаден изпълнителен лист в полза на молителя. Причината за завеждането на цитираното търговско дело била предходно приключило съдебно производство, по което били разгледани предявени от синдика на „К.-Д.“ ООД /н/ искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 108 ЗС срещу ответника за обявяване на относителна 1 недесйтвителност на извършения апорт и предаване на владението на три от недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска. С влялзло в сила на 25.06.2021 г. решение № 1016 от 18.05.2020 г. по т. дело № 2632/2019 г. по описа на САС бил уважен Павловия иск и отхвърлен ревандикационния иск.

Същевременно молителят твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ ответното АД не разполага с имущество, което да е достатъчно и да му позволи да удовлетвори парично т о задължение, чиито адресат е молителя. Сочи, че длъжникът реално не извършва никаква търговска дейност, косвено указание за което било обстоятелството, че не било публикувало годишните финансови отчети, считано от 2020 г. до днес.

Акцентира се и върху обстоятелството, че по партидата на ответника в търговския регистър било заявено за вписване едностранно прекратяване на участието на двама от тримата членове на Съвета на директорите по техни заявления по чл. 235, ал. 3 ТЗ, отправени до длъжника на 02.09.2022 г.

Допълнително молителят сочи, че от публично достъпните официални регистри на НАП било видно, че длъжникът е включен в списъка на лицата с неуредени публични задължения по чл. 182, ал. 3, т. 2 ДОПК. Всичко това формира у молителя убеждението, че спрямо ответното дружество са налице предпоставките, необходими за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо се иска постановяване на решение, с което да се обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на търговското дружество „П.Е.А.“ АД, ЕИК *******, като с решението се определи началната дата на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността и да се открие производство по несъстоятелност на посочения търговец.

Молителят претендира разноските, извършени в производството.

В предоставения срок ответникът „П.Е.А.“ АД не е депозирал отговор на молбата по чл. 625 ТЗ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено от фактическа страна, че с решение № 475/11.03.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по т.д. № 3407/2017 г., потвърдено с решение № 1016/18.05.2020 г. по т. дело № 2632/2019 г. по 2 описа на Софийския апелативен съд е уважен предявеният от синдика на „К.Д.“ ООД /н/ иск с правно основание чл. 135 ЗЗД , вр. чл. 649, ал.1 ТЗ като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „К.-Д.“ ООД /н/ извършеният на 24.09.2014 г. апорт- акт тома № 115, акт № 34/2014 г. с № 36237 от 24.09.2014 г. по описна книга, с който „К.-Д.“ ООД е апортирал в капитал на „П.Е.А.“ АД следните свои недвижими имоти: 1/ поземлен имот, пл. № КОО, парцел 3, площ по док. 3305,000 кв.м., находящ се в гр. София, бул „Евлоги и Христо Георгиеви“, представляващ урегулиран поземлен имот със стара имотна партида 343899, обл. София, общ. Столична; 2/ самостоятелен обект в сграда, пл. № 2634, с предназначение – жилище, представляващ апартамент № 4, парцел 7, с площ от 111,030 кв.м., находящ се в гр. Банкя, ул. ******* 2, с мазе № 8 /с идент. ***/; 3/ самостоятелен обект в сграда, пл. № 2634, парцел 7, предназначение – жилище, представляващ апартамент 10, ет. 3, с площ по док. от 112.880 кв.м., находящ се в гр. Банкя, *** /с идент.

***/, обл. София, 4/ самостоятелен обект в сграда, пл. № 2634, с предназначение – за склад, в парцел 7, с площ по док. 13.710 кв.м., находящ се в гр. Банкя, ул. ******* 3 /идент. ***/; 5/ самостоятелен обект в сграда, пл. № 2634, с предназначение – жилище, представляващ апартамент № 6, парцел 7, с площ по док. 109.400 кв.м., находящ се в гр. Банкя, ул. ******* 1, с мазе № 9 идент. ***/.

Представено е решение №60 от 11.01.2023 г. по т. дело № 2814/2021 г. на СГС, ТО, VI-5 състав, с което „П.Е.А.“ АД е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „К.-Д.“ ООД /н/ по предявените от М.Н.- в качеството му на синдик на „К.-Д.“ ООД /н/ искове с правна квалификаация чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 57, ал. 2 ЗЗД сумата от 4 767 000,00 лв., представляваща стойността на придобитите в капитала на „П.Е.А.“ АД чрез непарична вноска – апорт, вписана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с рег. № 20140923094544 недвижими имоти, описани по- горе, предмет на апорта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на влязлото в сила на 17.02.2023 г. съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 21.03.2023 г. по т. дело № 2814/2021 г. на СГС, ТО, V I - 5 състав за присъдената сума от 4 767 000 лв. по горецитираното съдебно решение.

Видно от отразеното в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното „П.Е.А.“ 3

АД е налице вписване с рег. № 20140923094544 за внесен капитал на стойност от 4 642 150 лв. под формата на непарична вноска, описанието на която индивидуализира процесните недвижими имоти.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от Агенцията по вписванията по партидата на ответното дружество от всички служби по вписванията.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ , вр. чл. 186 ГПК е изискана от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и е представена справка от централната база на АИС К АТ /настояща и бивша собственост/ за регистрирани МПС на името на ответното дружество, от която е видно че няма данни за регистрирани МПС на ответното дружество.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ , вр. чл. 186 ГПК е изискана от НАП и е представена информация, че са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството по реда на ДОПК, като няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имуещство на ответното дружество към 04.07.2023 г.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано и прието заключение на финансовоикономическа експертиза на вещото лице С. Ф. Й., като вещото лице е анализирало периода 2016 г. – 202 2 г. вкл. При изготвяне на експертизата, вещото лице е работило по представени от ответника документи /ГФО за периода 2016 г. – 2022 г., оборотна ведомост с натрупване за 2022 г. и оборотна ведомост на плащания по контрагенти/ и по документи, намиращи се по делото.

Въз основа на прегледаните данни вещото лице е установило, че преобладаващия дял от активите на дружеството за 2016 г. и 2017 г. са „Дърготрайните материални активи“ – за 2016 г. – 4465 х. лева (73, 7 % от общите активи), за 2017 г. – 4488 х. лева (73,0 % от общите активи). През периода 2018 г. – 2022 г. преобладаващия дял от краткотрайните активи са били вземанията, а през 2016-2017 г. преобладаващия дял от креткотрайните активи са били материалните запаси. През анализирания период преобладаващия дял от пасивите са били краткосрочните задължения, като вземанията на молителя „К.-Д.“ ООД /н/ не са отразени в счетоводните регистри на дружеството „П.Е.А.“ АД. Съгласно указанията на съда, вещото 4 лице е изготвило и алтернативен вариант на баланса на дружеството за 2022 г., с отчитане на иначе неотразеното задължение в размер на 4767 х. лева към „К.-Д.“ ООД /н/. При този вариант коефициената на обща ликвидност за 2022г. спада от 1,0084 на 0,4396, коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви стонйсти, коефицента на бърза ликвидност е 0,3427.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

631 ТЗ, съответно на чл. 742 ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.

613 ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството , а именно ответникът „П.Е.А.“ АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ , предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като 5 посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и тези изрично изброени в чл. 1, ал.1 ТЗ, независимо от качеството на страните /чл. 286 ТЗ/. От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като негов носител следва да бъде молителя, поддържащ да е неудовлетворен кредитор на вземане, произтичащо от търговска сделка.