Определение № 88 от 02.07.2021, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Ямбол , 02.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Росица Ст. Стоева

Членове:Николай Енч. Иванов

Петранка П. Кирова като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно частно наказателно дело № 20212300600146 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалбата на П. Д. П. от гр. *****, в качеството му на пострадал от деянието, за което се води наказателното производство, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, срещу Определение № 63 от 08.04.2021 г., постановено по ЧНД № 283/2021 г. по описа на ЯРС.

С обжалваното определение, на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, е потвърдено постановлението на ЯРП от **.**.**** г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/****г. по описа на РУ - Ямбол, водено срещу М. И. И. от гр. ***** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Оспорват се изводите на районния съд относно липсата на извършено престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК и по чл.323, ал.1 от НК, като се изразява несъгласие както с приетите за установени факти, така и с направените изводи, включително и тези относно собствеността върху таванското помещение, в което жалбоподателят 1 съхранявал вещите си. Твърди се интерпретиране на фактите до степен на неузнаваемост, без да се конкретизират неправилно възприетите фактическите положения. Наведено е и оплакване, че съдът е разгледал и се е произнесъл по вещноправен спор в нарушение на диспозитивното начало, като се счита, че собствеността върху изграденото таванско помещение и съответствието на строежа с нормативните изисквания са без правно значение за съставомерността на деянието по чл.194, ал.1 от НК. В тази връзка изрично се настоява тези въпроси да не се вземат под внимание от проверяващата инстанция и в същото време се развиват пространни съображения в тази насока. Изразява се несъгласие и с изводите на районния съд, че таванското помещение не може да бъде предмет на престъпление по чл.195, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК. В заключение се счита, че изхвърляйки вещите на пострадалия от процесното таванско помещение, обвиняемият е извършил престъпление по чл.195, ал.1 и по чл.323, ал.1 от НК, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и връщане делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

ЯОС, след като обсъди доводите в жалбата и прецени атакувания съдебен акт в светлината на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.243, ал.4 от НПК и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство под № ***/****г. по описа на РУ – Ямбол е образувано с постановление на ЯРП от **.**.**** г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

С постановление на водещия разследването от **.**.****г. в качеството на обвиняем е привлечен М. И. И., като му е предявено обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че за времето от **.**.****г. до 16:30 часа на **.**.****г. в гр.*****, от таванско помещение № *, находящо се в ж.к. „**********“ бл.**, вх.*, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване ключалка на входна врата, е отнел чужди движими вещи – бял дървен бюфет за 25 лева, сервиз от 6 стъклени водни чаши за 6 лева, сервиз обикновени 2 стъклени чаши за 6 лева, сервиз от високи стъклени чаши за 6 лева, порцеланов сервиз за кафе за 6 лева, два дюшека за единични легла, тип русенски, по 10 лева всеки, на стойност 20 лева, единично русенско легло за 35 лева, легло с метални табли за 30 лева, детска кошара за 20 лева, комплект камуфлажни военни дрехи за 60 лева, комплект ватенка и панталон за 20 лева, биеща дрелка за 30 лева, чамов шкаф СКШ с размери 1/60/30 см. за 20 лева, еленски рога за 20 лева, килим за 60 лева и 10 литра домашна ракия за 80 лева, или вещи на обща стойност 450 лева, от владението на собственика им П. Д. П. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

С Постановление от **.**.****г., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ЯРП е прекратила наказателното производство, като е приела, че деянието не покрива субективните признаци на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

С обжалваното определение ЯРС е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е счел, че по делото липсват доказателства относно вида и количеството на държаните в таванското помещение вещи. Същевременно, поради изключително ниската стойност на вещите, за наличието на които са събрани доказателства, а именно, бюфет за 25 лева и легло за 35 лева, е счел, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, изключваща обществената опасност, респ. и престъпния характер на извършеното. В отговор на оплакванията на жалбоподателя пред първата инстанция за наличието на данни за извършено престъпление по чл.170, ал.1 от НК, районният съд е изследвал и въпроса относно собствеността върху таванското помещение. Приел е, че същото е собственост на обвиняемия и е заключил, че извършеното от него не покрива обективните признаци и на този състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО.

Възприетите от районния съд фактически положения са в пълно съответствие със събраните доказателства, поради което ЯОС счита, че фактите по делото са правилно установени.

Оплакванията в жалбата, свързани с фактическите установявания, са твърде общи и неконкретни, и затова е невъзможно да бъдат обсъдени.

3

Независимо от това, настоящият съста извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, при което намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят и съпругата му били съсобственици на апартамент от 89,79 кв. м, находящ се в триетажна жилищна кооперация в гр. *****, ж.к.

„**********“ бл.**, вх. *, ет.*, ведно с прилежащите към него мазе № * от 2,76 кв. м. и гараж № * от 23,21 кв. м. При изграждане на кооперацията в подпокривното пространство били обособени отделни тавански помещения към всеки от апартаментите, които съкооператорите определили чрез жребий, като на жалбоподателя било отредено таванско помещение № *. За тези помещения собствениците на апартаменти, включително и жалбоподателят, не разполагали с документ за собственост.

Свидетелката К. К. живеела във вх. * на същия адрес, познавала жалбоподателя като съсед, знаела, че таванските помещения не фигурират в актовете за собственост и била запозната и с причините за това. През **** г.

К. видяла обява, че жилището на П.и, ведно с мазето, гаража и таванското помещение, се продава. Със св. Й., с когото живеела на семейни начала, отишли на оглед, при което П.и им показали апартамента и гаража, а за таванското помещение отклонили въпроса.

На **.**.****г. К. и Й. сключили с жалбоподателя предварителен договор за продажба на горепосочения апартамент, ведно с прилежащите му мазе и гараж, както и ведно с 13,9 идеални части от общите части на сградата (каквото е и подпокривното пространство), а впоследствие, с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/****г. на нотариус № 322 с район на действие съдебния район на ЯРС, сключили и окончателен договор за продажбата на имота. Около месец след продажбата П. освободил жилището и им предал ключовете. На купувачите им направило впечатление, че ключовете са с един по-малко и установили, че сред тях липсва ключ за таванското помещение. По този повод св. Й. разговарял с П., при което последният обяснил, че таванското помещение не е включено в цената и не им разрешил да го ползват. Така, докато живеели в апартамента, К. и Й. не ползвали таванското помещение, тъй като нямали и необходимост от това, а две години след покупката, или през **** година, се преместили да живеят в 4 гр. ********.

Дванайсет години по-късно - на **.**.****г., К. и Й. продали на обв. И. апартамента, ведно с прилежащите към него мазе, гараж и 13,9 идеални части от общите части на сградата. От агенцията посредник на сделката обяснили на обвиняемия, че към жилището има и прилежащо таванско помещение от 14 кв. м, което не е узаконено и затова не фигурира в нотариалния акт. В последователност, след като разбрал от съседи кое от таванските помещения е към неговия апартамент, обвиняемият и съпругата му св. И.а решили да го почистят. Тъй като не разполагали с ключ, И. счупил ключалката и двамата влезли в помещението. Там намерили стари дрехи, счупени тухли, паяжини, пепел, отпадъци, старо разглобено легло и стар бюфет, които започнали да изхвърлят от тавана. След това обвиняемият слязъл долу, събрал изхвърлените вещи и ги отнесъл до казаните за смет, а прозореца на таванското помещение оставил отворен, за да се проветрява. На **.**.****г. жалбоподателят забелязал отворения прозорец и отишъл до таванското помещение. Установил, че вещите му ги няма и сигнализирал органите на полицията.

При тези факти, които са безспорно установени от показанията на всички разпитани по делото свидетели и от писмените доказателства, първоинстанционният съд правилно е заключил, че извършеното от обвиняемия не покрива обективните и субективни признаци на престъпление от общ характер, включително и тези на престъпленията кражба и противозаконно влизане в чуждо жилище, визирани в чл.194, ал.1 и в чл.170, ал.1 от НК, и макар да не е обсъдил въпроса относно съставомерността на извършеното по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, правилно и законосъобразно е потвърдил прекратителното постановление. Този извод се основава на следните съображения:

Кражбата е резултатно престъпление, чиито признаци са очертани в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК. Текстът дефинира престъплението като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерението тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Изпълнителното деяние „отнемане“ се изразява в това деецът да извърши както действия по прекратяване владението на собственика върху вещта, така и действия по установяване своя фактическа власт върху нея, като 5 престъпният резултат се свежда до противозанонна (без съгласието на собственика) промяна във фактическата власт върху предмета на посегателството. За да покрива и субективните признаци на престъплението, деянието следва да е извършено с пряк умисъл, като деецът следва не само да съзнава, че лишава от фактическа власт владелеца на вещта, но и предвижда преминаването й в своя фактическа власт, както и да цели да установи своя власт върху предмета на посегателството. Други форми на вина не са възможни.

В случая от показанията на свидетеля - очевидец Д. Х. Д., който познава и жалбоподателя, и обвиняемия, и същевременно е незаинтересован от изхода на делото, както и от показанията на св. И.а и от обясненията на самия обвиняем, по делото е безспорно установено, че с изхвръляне вещите на П. от таванското помещение И. е извършил първата част на изпълнителното деяние, тъй като оттам нататък собственикът не е разполагал с възможност за фактическо разпореджане с вещите. Не е осъществена обаче втората част от изпълнителното деяние, защото въпреки възможността за установяване на своя фактическа власт върху вещите (било чрез отнасянето им в апартамента или в мазето, било чрез продажбата им на трети лица и др.), липсват каквито и да било доказателства обвиняемият да е реализирал действия в тази насока.

Последващото му поведение, изразяващо се в отнасяне и оставяне на вещите в казаните за смет, налага извод за несъставомерност на извършеното от субективна страна, тъй като ясно говори за неговото намерение, като сочи, че същият не е целял да установи своя фактическа власт върху тях, а е действал единствено с цел да реализира в пълен обем правото си на собственост върху закупения имот, част от който е и таванското помещение, в което са се намирали чуждите вещи. При това положение, след като извършеното не покрива обективните и субективни признаци на престъплението кражба, е безпредметно да се обсъждат въпросите, свързани с приложението на чл.9, ал.2 от НК и с доказателствената обезпеченост на обвинението.