Определение № 14558 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14558 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110155745 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба с вх. № 416424/19.12.2025 от С. Е. С., ЕГН: **********, чрез адв. Н. А. В., член на САК, със съдебен адрес: гр. С., срещу “....................., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от управителя И. С. Д., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати сума, в общ размер на 12 383, 29 лв, от които 2574, 39 лв. - остатък от трудово възнаграждение за м. февруари 2025 год.; 262, 19 лв. - законна лихва върху сумата от 2574, 39 лв. за периода от датата на забавата 26.03.2025 г. до 19.12.2025 г.; 5600, 58 лв. - остатък от трудово възнаграждение за м. март от 2025 год.; 504, 67 лв. - законна лихва върху сумата от 5600, 58 лв. за периода от датата на забавата 26.04.2025 г. до 19.12.2025 г.; 3190, 23 лв. - трудово възнаграждение за м. април 2025 г.; 251, 23 лв. - законна лихва върху сумата от 3190, 23 лв. за периода от датата на забавата 26.05.2025 г. до 19.12.2025 г., както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 19.12.2025 год. до окончателното изплащане на задълженията.

Съобщението до ответника се е върнало в цялост на 16.01.2026 год., тъй като по данни на връчителя на адреса няма офис и табели, не са намерени служители на дружеството. Предвид служебното задължение на съда да следи за допустимост на процеса, е разпоредено извършването на справка в ТР за адрес и седалище на управление. След изготвянето е установено, че същите съвпадат с посочените в исковата молба. На 31.01.2026 г. адресът е посетен отново от връчителя, който е изпълнил надлежно процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК и съобщението е залепено по този ред.

Двуседмичният срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е изтекъл на 16.02.2026 г., без да се е явило лице за получаване на съдебните книжа.

Съдът счита, че са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание и изготвяне на проект за доклад по чл. 140 вр. чл.

146 ГПК в следния смисъл:

1

В исковата молба се твърди, че С. Е. С., ЕГН: ********** е в трудово правоотношение с ответната страна - “..........., ЕИК ............ възникнало по силата на сключен трудов договор от 12.12.2024 год., съгласно което същият е назначен на длъжност “монтажник, електрооборудване” с код по НКПД:

82122004 във всички обекти на дружеството. Уговорено било трудовото възнаграждение да се заплаща до 25-то число на месеца следващ месеца на начисляване.

Посочва, че са сключвани допълнителни споразумения към трудовия договор. Първото, от които на 13.12.2024 г., с което за служителя се променят местоработата - в Х. и основното трудово възнаграждение - 1 077, 00 лв. за периода от 16.12.2024 до 08.01.2025 год. Следващото е от 17.01.2025 г., с което се променят местоработата - Г. и Р., както и основното трудово възнаграждение - 2 300 EUR за периода от 20.01.2025 г. до 30.03.2025 г.

Твърди, че е имало забавяне на трудовите възнаграждения, както и на командировъчните средства с повече от два месеца от датата, на която е трябвало същите да бъдат преведени, считано от месец януари до месец март 2025 год. Поради което е направен опит за комуникация с работодателя, но е бил безуспешен.

Сочи, че със Заповед от 25.04.2025 г., трудовият договор е прекратен, считано от 28.04.2025 г., като в нея е посочено, че се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни.

Заявява, че е подал сигнал до Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за нарушаване на трудовото законодателство в ответното дружество с искане за извършване на проверка. С писмо от 10.07.2025 год. С. С. е уведомен за резултатите, обективирани в протокол № 252351 от 09.07.2025 г., съгласно който Работодателят дължи на Служителя сумите: 2574, 39 лв. (1316, 26 EUR) - остатък от трудово възнаграждение за м. февруари 2025 год.; 5 600, 58 лв. (2863, 53 EUR) - остатък от трудово възнаграждение за м. март от 2025 год.; 3190, 23 лв. (1631, 14 EUR) - трудово възнаграждение за м. април 2025 г. и обезщетение за неизползван платен отпуск.

Претендира горепосочените суми, ведно със законна лихва за забава върху всяка една от сумите, както следва: 262, 19 лв. (134, 06 EUR) - законна лихва върху сумата от 2574, 39 лв. (1316, 26 EUR) за периода от датата на забавата 26.03.2025 г. до 19.12.2025 г.; 504, 67 лв. (258, 03 EUR) - законна лихва върху сумата от 5600, 58 лв. (2863, 53 EUR) за периода от датата на забавата 26.04.2025 г. до 19.12.2025 г.; 251, 23 лв. (128, 45 EUR) - законна лихва върху сумата от 3190, 23 лв. (1631, 14 EUR) за периода от датата на забавата 26.05.2025 г. до 19.12.2025 г., както и законната лихва върху главниците от 19.12.2025 год. до окончателното изплащане на задълженията.

Моли съда да осъди ответника “............., ЕИК .............. да заплати на ищец дължимите суми по Трудов договор № 83/12.12.2024 год. и допълнителни споразумения от 13.12.2024 г., 09.01.2025 г. и 17.01.2025 г. към него, представляващи неизплатени трудови възнаграждения, обезщетение за неизползван отпуск и законни лихви, възлизащи в общ размер на 12 383, 29 лв., равняващо се на 6331, 48 EUR, представляващи главница, както и законна 2 лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски по водене на делото.

В срока по чл. 131 ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника “............... ЕИК ..................

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че е имало валидно възникнало трудово правоотношение и последващи допълнителни споразумение за промяна на местоработата и размера на основното трудово възнаграждение; че е налице неплащане на трудови възнаграждения; че е прекратено трудовото правоотношение със Заповед от 25.04.2025 г.

Съдът намира, че са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения.

По иска по чл. 128, т. 2 от КТ: Ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи: че между страните е било налице трудово правоотношение; ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор; размерът на трудовото възнаграждение..

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за процесния период.

По отношение на двата иска - При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения и неизползвания платен годишен отпуск. Съдът указва на ответника че не сочи доказателства за тези факти.

По исковете по чл. 86 ЗЗД – ищеца следва да докаже дължимост на главница, изпадане на ответника в забава, размера на иска. Ответникът следва да докаже плащане на сумите след изискуемостта им.

По направените доказателствени искания в исковата молба, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, съдът намира, че представените документи към исковата молба, имащи характер на писмени доказателства, са допустими, относими и необходими към предмета на спора, поради което ще ги приеме.

Освен искането за приемане на приложените към исковата молба писмени доказателства, ищцовата страна в настоящото производство е направила и други доказателствени искания:

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и разпит на двама свидетели – не е необходимо предвид липсата на оспорване от страна на ответника.

Въпреки че предметът на настоящия спор попада в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на 3 страните, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал.

3, т. 2 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че тя не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 78. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на страните в срок – насроченото съдебно заседание да вземат становище по превалутирането в евро, което е направено служебно от съда.

УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок да посочи конкретна сума, която иска да му бъде присъдена по иска му за плащане на обезщетение за неизползван отпуск. При неизпълнение, исковата молба в тази и част ще бъде върната, а делото прекратено!

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.06.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните .

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за разпит на свидетели и назначаване на експертиза.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на 4 което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.