Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3446 от 23.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7650/2024
Вид
Решение № 3446
Подписан
23.07.2024
В сила
08.08.2024
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 3446, постановено на 23.07.2024 год. по НАХД № 7650/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 състав Производството е по реда на глава XXVIII - чл. 375 - чл. 380 от НПК.

Образувано е по повод постановление на СРП, с което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Р.

М. А. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, а именно за това, че на *** г. около 11:00 ч. в гр. София, на *** в дрехите, е които бил облечен, държал без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейност по чл. 3, ал. 1 вр. чл.

30 от ЗКНВП, високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,17 (нула цяло и седемнадесет) грама, с процентно съдържание на активно действащия наркотичен компонент кокаин - 73%, на стойност 51,94 лв., което наркотично вещество е поставено под пълен контрол като високорисково такова, подлежащо на контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропни вещества, Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Случаят е маловажен.

В съдебно заседание СРП изпраща представител. Същият поддържа повдигнатото обвинение срещу обвиняемия. Сочи, че от събраните доказателства се установява авторството на престъплението и моли да се наложи минимално наказание, с оглед наличните смекчаващи обстоятелства.

Обвиняемият се явява лично и с упълномощен защитник адв. К. М., който в съдебно заседание излага доводи, че се касае за хипотезата на чл. 9, ал.

2 от НК, като въпреки, че деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по своята малозначителност, същото не е престъпно и моли обвиняемия да бъде оправдан. Излага доводи, че наркотичното вещество е в малко количество, а също и, че обвиняемият е съдействал на органите на досъдебното производство, като доброволно е предал наркотичното вещество, признал е вината си и е изразил съжаление.

Защитникът поддържа в своята пледоария, че неговият доверител не е осъждан, с добри характеристични данни е, има висше образование, социално ангажиран е и на сравнително млада възраст. Алтернативно, защитникът моли да бъде наложена минимална глоба до 1 000 лева.

Обвиняемият Р. А. не оспорва фактическата обстановка, изразява разкаяние и съжаление за извършеното престъпление. В хода на съдебните прения отново съжалява за постъпката си и моли да бъде оправдан, в последната си дума моли да бъде оправдан, изразява съжаление и заявява, че си е взел поука.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Обвиняемият Р. М. А. е роден на *** г., в гр. ***, живущ в гр. София, ж.к. *** с ЕГН: **********, българин, български гражданин, с *** образование, неженен, работи - *** със ***. Същият е млад човек с чисто съдебно минало, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с добри характеристични данни.

На *** г. около 11:00 ч. обвиняемия А., който се движел по улица „Аксаков“, пред № 17А в гр. София се опитал рязко да смени посоката си на движение след като видял полицейски служители. Полицейските служители се усъмнили от поведението на обвиняемия А. и решили да го спрат за проверка на горепосочените дата, час и място. Попитали го дали държи в себе си забранени от закона вещества, след което обвиняемият признал, че в дрехите, с които е облечен, има кокаин, който е бил закупен от него.

Обвиняемият предал с протокол за доброволно предаване процесното наркотично вещество, като в протокола дал пояснение, че то е било за лична употреба. Обвиняемият бил задържан за срок до 24 часа в 01 РУ - СДВР.

В хода на разследването е установено, че наркотичното вещество е кокаин, с нето тегло 0,17 грама, с процентно съдържание на активно действащия наркотичен компонент кокаин 73%, съгласно заключението на физико-химичната експертиза, и на стойност 51,94 лева съгласно Постановление № 106 на МС.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени от съда по реда на чл. 378 ал. 2 НПК, а именно: гласни самопризнанието на обвиняемия Р. А. (л. 14 от делото), показанията на свидетелите *** (л. 16 от ДП), *** (л. 17 от ДП), *** (л. 18 от ДП), писмени протокол за доброволно предаване от *** г. (л. 10 от ДП), заключението на физикохимичната експертиза в протокол № *** г. (л. 23-24 от ДП), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 29 от ДП), електронна справка за съдимост от 22.02.2024 г. (л. 39 от ДП), справка от Регистър на лица с неприключени наказателни производства (л. 40 от ДП), справка от Регистър на лица с неприключени наказателни производства от 21.05.2024 г. (л. 41 от ДП), електронна справка за съдимост (л. 42 от ДП), справка за съдимост от 07.05.2024 г. (л. 44 от ДП), заповед за задържане на лице от *** г. (л. 7 от ДП).

Приобщените по делото доказателства - както гласни, така и писмени, са еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и не разкриват каквито и да е противоречия. От съвкупния анализ на изброените доказателствени източници по несъмнен начин се установява обективната съставомерност на процесното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице, които не се оспорват от обвиняемия.

Съдът кредитира показанията на св. *** и *** като непротиворечиви, безпристрастни и обективни. Същите установяват непосредствено възприети от тях обстоятелства, а именно извършената проверка на обвиняемия, както и доброволното предаване на наркотичното вещество.

Съдът кредитира заключението на изготвената физикохимична 2 експертиза като обективна, пълна и компетентно изготвена. Същата не е оспорена от страните и не съдържа противоречия по отношение на изследвания обект.

Съдът обсъди и анализира направеното признание от страна на обвиняемия А., който се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното производство, но не оспори приетата за установена от страна на държавното обвинение фактическа обстановка, като намери, че същото се подкрепя от показанията на свидетелите, протокола за доброволно предаване и заключението на експертизата, посочени по-горе.

Предвид констатираната еднопосочност на приобщените по делото доказателства и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 изр. второ от НПК по-подробен доказателствен анализ съдът не дължи да излага.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че обвиняемият А. формално е осъществил деянието от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, чието изпълнително деяние е осъществил като е държал в себе си наркотично вещество в нарушение на чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Престъплението е формално, на просто извършване.

Въпреки това съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на ал.5 на същия текст, а малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл намери и внесеното от СРП предложение за освобождаване от наказателна отговорност на дееца за извършено престъпление по чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за неоснователно и необосновано.

Ал. 5 на посочения текст предвижда като елемент на престъплението да е осъществено в маловажен случай. Логическото и систематично тълкуване на материалноправната норма на чл. 9, ал. 2 НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния. Тя може принципно да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената част, включително и привилегированите, когато обаче са налице основанията за това - деянието да е малозначително, поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна незначителност. При обсъждане на малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК съдът следва да обсъди също така ниската стойност на предмета на престъплението, както и всички данни относими към конкретното деяние, тяхното специфично проявление и личността и поведението на дееца. / Решение № 195 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 93/2010 г., II н. о., НК/. Ефектът на конкретното деяние се определя от начина на извършване на същото и степента на засягане на обществените отношения.

Според практиката на ВКС / Решение № 123/2010 год. на ВКС по н.д. № 744/2009 год. второ н.о./, всяко деяние, независимо от обществените отношения които са предмет на защита с него, следва да притежава 3 определена степен на засягане на обекта на деянието, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда обществено приемливо.

С разпоредбата на чл.354а НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на придобиването на високорисковите наркотичните вещества без надлежно разрешение, дори когато деянието представлява маловажен случай. И маловажните случаи на престъпления от този вид обаче следва да имат определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления и да обоснове признаване на обвиняемия за виновен.

В контекста на гореизложеното конкретната фактическа обстановка разкрива много ниска степен на увреждане на обществените отношения както с оглед характера на иззетото вещество, концентрацията, незначителния размер и стойността на същото, така и с оглед данните за личността на дееца.

Количеството и стойността на кокаина са пренебрежимо малки и не са годни да увредят обществените отношения, защитими от нормите на раздел III, чл.

354а и сл. от НК. В кратките и формални обясненията обвиняемият посочва, че съжалява за случая, взел си е поука и занапред няма да се повтори. Същият не е осъждан, няма криминални регистрации и други асоциални прояви, обусловени от употреба на наркотици, млад човек - 32 годишен, като е съдействал на органите на полицията, още на самото място при извършване на проверката, сам е заявил какво носи в себе си и го е предал доброволно, а пред съда демонстрира искрено разкаяние и съжаление за стореното, поради и което в случая съдът приема, че се касае за негова инцидентна проява, която обуславя явно незначителна реализирана обществена опасност и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие деянието му качеството на престъпление, а от друга страна самият факт на задържането му в полицейското управление и повдигането на обвинение за държане на наркотични вещества само по себе си е изиграло вече своята превантивна и възпитателна роля спрямо него. Наред с изложените обстоятелства, касаещи липсата на обществена опасност на извършителя, тази, касаеща деянието като обективни признаци, е с изключителна заниженост спрямо останалите случаи по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК, при което тази правна квалификация се явява прекомерно тежка включително и предвиденото наказание глоба по реда на чл.78а от НК на извършеното от обвиняемия деяние.

С оглед всичко гореизложено съдът счете, че по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК осъщественото от обвиняемия деяние не е престъпление. За същото не е оправдано и не е обществено приемливо ползването на санкционните средства на наказателното право, защото обществените отношения, свързани с охрана здравето на гражданите, в конкретния случай не са засегнати в онази правнозначима степен, обуславяща наличието на състава на престъплението по чл.354а от НК дори и в привилегирован състав.