Решение № 91 от 13.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Т., 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №

20224100900109 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „А.“ ЕООД гр.В.Т. чрез пълномощника си адвокат А. Ч. твърди в исоквата си молба, че „А.“ ЕООД доставило на ответника „Ф.к.“ ООД гр.С. слънчоглед реколта 2020г., 145.2 тона, с цена 780 лв./т, по фактура № 0000000452/23.11.2020г. на стойност 113256 лв. С договор за прехвърляне н вземане от 02.02.2022г., „А.“ ЕООД е прехвърлило на цесионера „А.“ ЕООД вземането по горната фактура. С уведомление изпратено с обранта пратка по Еконт, ответинкът е уведомен за договора за цесия, но не е изпълнил задълженята си по договра за покупко-продажба на слънчогледа. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 113256 лева, представляваща продажната цена на доставен слънчоглед реколта 2020г., 145.2 тона, цена 780 лв./т, по фактура № 0000000452/23.11.2020г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „Ф.к.“ ООД гр.С., чрез пълномощника си адвокат Л. М., в отговора оспорва предявения иск. Твърди, че към датата на прехвърляне на вземането същото не е същестувало, поради погасяването му чрез извършено прихващане на вземания на „Ф.к.“ ООД към „А.“ ЕООД, произтичащи от споразумение от 03.02.2020г. и договор за продажба № 45/30.09.2019г. С договор за цесия от 05.01.2022г. „Ф.к.“ ЕООД гр.С. – цедент, е прехвърлил на „Ф.к.“ ООД – цесионер, горните вземания. За договора за цесия било изплатено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до „А.“ ЕООД, получено на 01.03.2022г. Освен това, по договор за покупко продажба на зърно № 27/24.04.2020г. „Ф.к. „ ООД на 28.04.2020г. е превел на „А.“ ЕООД сумат 30000 лв. и на 29.04.2020г. е превел сумата 21250 лв., авансово плащане, но доставка не била извършена, нито сумата била върната. По 1 договор за покупко продажба на зърно № 29/30.04.2020г. „Ф.к.“ ООД на 04.05.2020г. е превел на „А.“ ЕООД сумат 10250 лв., авансово плащане, но доставка не била извършена, нито сумата била върната. С фактура № 20000002733/08.06.2020г. ответинкът доставил на „А.“ ЕОООД препарати за растителна защита на стойност 15860.16 лв., като сумата не била прлатена и след падежа – 30.09.2020г. Така с вземанията на „А.“ ЕООД към ответника били покрити задълженията на първия, поради което и ответинкът тъврид, че вземането на ищеца не е съществувало към датата на въдникването му според ищеца. Ответникът счита договорът за цесия от 02.02.2022г. и за симулативен, тъй като нямало плащане на сумата по него от цесионера на цедента. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства и фактура № 452/23.11.2020г., както и от заключението на изслушаната по делото ССчЕ безспорно се установява, че „А.“ ЕООД с.Р. е доставил на ответника описаната стока – 145.2 тона слънчоглед на 780 лв./т, на обща стойност 113256 лв. С договор за цесия от 2.2.2022г. цедентът „А.“ ООД е прехвърлил на цесионера и ищец по настоящото дело „А.“ ЕООД дълга на „Ф.к.“ ЕООД по горната фактура, заедно с други вземания, за сумата общо 116.286.60 лв., която цесионерът се задължил да заплати в срок до 5.02.2022г. Не се събраха доказателства за плащане от ответника на ищеца на сумата 113256 лв., дължима по договора за търговска продажба, оформена с фактура № 452/23.11.2020г., представляваща стойността на получен и 145.2 т. слънчоглед, реколта 2020г., единична цена 780 лв./т.

От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по договора за търговска продажба в качеството си на цесионер по договора за цесия от 02.02.2022 г. Ответникът не е страна по договора за цесия и не може да оспорва действителността му. В обратната разписка от куриерската пратка на л.9 от делото е видно, че е доставено на 03.02.2022г. на „Ф.к.“ ООД „уведомление за договор за цесия от 02.02.2022г.“. Редовно връчено на ответника следва да се счита и приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия. Тук следва да се има в предвид също, че за защита на длъжника в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е предвидено задължение на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, до който момент последният има право да откаже да плати на всяко лице, което е различно от първоначалния му кредитор. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, като длъжникът може да възразява за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария кредитор или на овластено от него лице.

В настоящото производство ответникът е сезирал съда с възражение за прихващане с насрещни свои вземания за сумата сумата общо 116567.41 лв. за свои вземания към цедента по договора за цесия от 02.02.2022г. - „А.“ ООД. Съдът намира така заявеното възражение за прихващане неоснователно, на първо място, доколкото липсва идентичност на страните по правоотношението – в случая няма как по предявен иск от ищеца да се приеме възражение за прихващане с вземания на ответника към различен правен субект – „А.“ ЕООД.

2

На следващо място, ответникът твърди, че задължението му към „А.“ ООД по горната сделка за сумата общо 113256 лв., било прихванато със задължения на „А.“ ООД към „Ф.к.“ ООД по споразумение от 3.02.2020г. за сумата 7757.65 лв. и по договор за търговска продажба № 45/30.09.2019г. за сумата 31449.60 лв., които задължения били цедирани с договор за цесия от 05.01.2022г. Освен това, търси прихващане на дълга си към „А.“ ООД, с други задължения на „А.“ ООД към него – за връщане на суми по неизпълнен договор за покупко продажба на зърно № 27/24.04.2020г. били преведени 28.04.2020г. сумат 30000 лв. и на 29.04.2020г. сумата 21250 лв., авансово плащане; за връщане на суми по договор за покупко продажба на зърно № 29/30.04.2020г. , по който на 04.05.2020г. превел сумат 10250 лв., авансово плащане, но доставка по тези договори не била извършена, нито сумата била върната. Освен това по фактура № 20000002733/08.06.2020г. ответинкът доставил на „А.“ ЕОООД препарати за растителна защита на стойност 15860.16 лв., като сумата не била прлатена и след падежа – 30.09.2020г.

Разпоредбата на чл.103, ал.3 от ЗЗД се прилага по отношение на материалноправното възражение за прихващане, което предполага и ликвидност на вземанията. То не следва да има приложение при процесуалното възражение за прихващане, при което вземанията са спорни, поради което и носителят на задължението, с което се прихваща - в случая цедента по договора за цесия, следва да участва в производството, а при обективиране на възражението за прихващане в настоящото производство от страна на ответника, цедента „А.“ ЕООД не е страна по делото. Тъй като при материалноправното прихващане на ликвидни и изискуеми еднородни и заместими задължения компенсацията не настъпва по право, а е в резултат на упражняването на субективно право, това право настъпва при наличието на други взаимни правоотношения и следва да е насочено срещу лицето, което едновременно е длъжник и кредитор на прихващания. За да възникне компенсацията следва да има насрещни парични задължения на два правни субекта – кредитор по едното и длъжник по другото, докато в настоящия случай ищецът „А.“ ЕООД е единствено кредитор, и това негово вземане за исковата сума няма с какво насрещно вземане на ответника да бъде прихванато – ответникът и не твърди, че има такова конкретно свое вземане срещу ищеца. Освен това, доколкото цедентът „А.“ ЕООД не е страна по делото, липсва изявление от негов представител за получаване на заявлението за прихващане, и изобщо данни дали е уведомен за отправено от ответника изявление прихващане по чл.104, ал.1 от ЗЗД.

Според правната доктрина и съдебната практика на ВКС, изискването на чл.103, ал.1 от ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши компенсация, касае възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, като правопогасяващия ефект насъпва с факта на отправяне на изявление по чл.104, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Възражението за прихващане, надлежно заявено във висящото производство, съставлява процесуално дийствие за защита срещу предявен иск и то е допустимо и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при неликвидно активно вземане. По своята същност възражението за прихващане съставлява твърдение за 3 настъпили материалноправни последици на прихващането.

При съдебно прихващане погасителния ефект настъпва след влизане в сила на решението, тъй като към този момент се установява ликвидността на насрещните вземания, или на едно от тях, което е спорно. В процесуалната теория, а и в практиката на ВКС са застъпва разбирането, че няма пречка за едновременно приемане пред съда на материалноправно изявление за прихващане и на възражение за прихващане, като във всички случаи съдът следва да разграничи тези действия и при извод за непогасяване на насрещното вземане на ответника срещу ищеца посредством извършено извънсъдебно прихващане, съдът е длъжен да разгледа по същество надлежно въведено в процеса възражение за съдебно прихващане.

Цесията замества стария кредитор на длъжника с нов, като е възможно на цедираното право да бъде противопоставено правопогасяващото възражение за прихващане – така А.Калайджиев, Облигационно право, обща част, издателство СИБИ, 2001, стр.436 и сл. По аргумент за противното от разпоредбата на чл.103, ал.3 от ЗЗД, длъжникът може да прихваща задължението си към цесионера с вземане срещу цедента. Или, в настоящия случай длъжникът – ответника „Ф.к.“ ООД, може да прихваща задължението си към цесионера по договора за прехвърляне на вземане от 2.2.2022г. – „А.“ ЕООД и ищец по настоящото дело, със свое вземане срещу цедента по същия договор – „А.“ ООД.

За да бъде обвързан цедентът от решението обаче, той трябва да бъде привлечен в процеса като подпомагаща страна. Това е така, тъй като изявлението за прихващане следва да се адресира както до цедента, така и до цесионера. Възраженията за унищожаване или разваляне също трябва да се предявят срещу цедента, който продължава да бъде страна по правоотношението, а в настоящият случай цедента „А.“ ЕООД не е страна по делото .

Ако възражението произтича от същия юридически факт, както прехвърленото вземане, то следва да може да се противопостави на цесионера, независимо дали е възникнало преди или след прехвърляне на вземането. Ако възражението произтича от други правоотношения между цедента и длъжника - какъвто е и настоящия случай, в случай, че насрещното вземане на длъжника не е възникнало или не е станало изискуемо преди получаването на съобщението за цесията, липсва насрещност и прихващане не е допустимо. След като цедента „А.“ ООД не е страна в насотящия процес - за да може да му се предявят възраженията за разваляне на договора, не може да се установи и дали описаните от ответника-длъжник задължения на цедента са възникнали и са станали ликвидни и изискуеми преди получаването на съобщението за цесията.

Предвид изложените по-горе мотиви и искът на ищеца за заплащане от ответника на сумата 113256 лева, представляваща продажната цена на доставен слънчоглед реколта 2020г., 145.2 тона, цена 780 лв./т, по фактура № 0000000452/23.11.2020г., следва да бъде уважен, със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

На основание чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 8145.50 лв., съобразно приложения за това списък.

4

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф.к.“ ООД ЕИК ......, гр.С., ул. Т.м. бл. К., ап..... представлявано от управителя Г. К. М. да заплати на „А.“ ЕООД ЕИК ......., гр.В.Т., ул. Б.М. №..., вх..., ап... представлявано от управителя П.М.Б., сумата 113256 лева /сто и тринадесет хиляди двеста петдесет и шест лева/, представляваща продажната цена на доставен слънчоглед реколта 2020г., 145.2 тона, цена 780 лв./т, по фактура № 0000000452/23.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2022г. до окончателното й заплащане, както сумата 8145.50 лв. /осем хиляди сто четиридесет и пет лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.