Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 489 от 20.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 998/2025
Вид
Решение № 489
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Донка Янкова Русинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Бургас, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500998 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК и е образувано по жалба от А. М. А., длъжник, чрез пълномощника адв.Силвия Михайлова, против Постановление за изменение на разпореждане от 16.12.2024г. в частта за приемане на разноските по изпълнението от 23.04.2025г., постановено по изп.д.№653/2024 по описа на ДСИ при РС – Айтос, в частта, с която е постановен отказ да се приемат като разноски по изпълнението за сметка на взискателя, предявения от длъжника адвокатски хонорар в размер на 450 лв.

В жалбата се посочва, че длъжникът изпълнявал задължението си регулярно – изплащал месечно присъдената в полза на малолетното издръжка в размер на 280 лв. С молба от 20.04.2025г. по изпълнителното дело представил доказателства за това, че изпълнява задължението си преди образуване на изпълнителното дело. В този смисъл счита, че не е дал повод за образуване на изпълнително производство, поради което застъпва тезата, че не дължи разноски по изпълнението, които следва да са за сметка на взискателя.

Посочва, че проблемът е възникнал във връзка с начина на изплащане на издръжката. Също така посочва, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди с налагане на запор върху трудовото му възнаграждение без да е имало основание за това. Претендира да бъде приет като разноска по изпълнителното дело, заплатения от него адвокатски хонорар в размер на 450 лв. С тези мотиви моли за отмяна обжалваното постановление. Претендира разноски за настоящото производство.

В срока е постъпило възражение по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя неправилно посочен като такъв майката Е. Г. /взискател е малолетното дете Д. А. А., действащ чрез своята майка и законен 1 представител/, чрез адв. Нуретин. Поддържа, че жалбата е неоснователна.

Посочва, че преди да подаде молба за образуване на изпълнителното дело е провела телефонен разговор с бащата и е поискала издръжката да бъде заплащана по банков път, но е получила категоричен отказ. Това била причината да подаде молба за образуване на изпълнителното производство.

Посочва също така, че издръжката е периодично плащане за неопределен период от време, като причината за прекратяване на изпълнителното производство може да бъде навършване на пълнолетие на детето. Също така не може да бъде основание за приключване на изпълнителното дело изплащането на задължението за минало време. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление. Претендира разноски.

Държавният съдебен изпълнител е дал писмени обяснения във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр. второ ГПК като е изложил хронология на извършените по делото действия. Представя копие от изп.д.№653/2024г.

Бургаският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК предвижда възможност за длъжника да обжалва постановлението за разноски, поради което подадената жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК – обжалваното постановление е получено лично от длъжника на 02.05.2025г., видно от отбелязването върху изпратеното от СИ съобщение.

Видно от приложеното копие на изп.д.№653/2024г.по описа на ДСИ при Районен съд гр.Айтос, същото е образувано по молба от 16.12.2024г. подадена от взискателя, чрез адв. Нуретин срещу длъжника А. М. А. въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2024г издаден въз основа на влязло в сила решение №102 от 07.05.2024г. по гр.д№154/202,с което е одобрена постигната спогодба, съгласно която А. М. А. се задължава да заплаща на малолетното дете Д., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 280 лв.,считано от 07.05.20205г. до настъпване на законоустановени причини за изменени или прекратяване на издръжката.

Изпратена е ПДИ до длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в общ размер на 3 071.14 лв., вкл. главница 2193.75 лв., представляваща издръжка считано от 07.05.2024г. до м.декември 2024г такси и разноски по изп. дело, вкл. и 450 лв. адвокатски хонорар. ПДИ не е връчена на длъжника, поради което по молба на взискателя е извършена справка в регистъра за трудови договори.

С молба от 06.03.2025г. взискателят е посочил местоработата на длъжника и е поискал да бъде наложен запор на трудовото му възнаграждение.

ДСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника и ПДИ, получена на 12.03.20205г.

На 14.03.2025 е депозирана молба от длъжника, с която уведомява съдебния изпълнител, че в срок изпълнява задълженията си, моли да бъде вдигнат запора върху трудовото му възнаграждение, както и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на взискателя, тъй като не е давал повод за завеждането му. Претендира разноски за изпълнителното производство в размер на 450 лв. Представя доказателства за извършени от него плащания, 2 считано от м. май 2024 до м.февруари 2025г., както и за сторените разноски.

Съдебният изпълнител е вдигнал запора.

По депозираната молба от длъжника, взискателят е взел писмено становище.

С постановление от 23.04.2025г. съдебният изпълнител е изменил разпореждане от 16.12.2024г. в частта за приемане на разноските по изпълнителното дело като е отказал да приеме като разноски по изпълнението за сметка на длъжника предявения от взискателя адвокатски хонорар в размер на 450 лв, отказал е да приеме като разноски по изпълнението за сметка на взискателя, предявения от длъжника адвокатски хонорара в размер на 450 лв., като разноски по изпълнението за сметка на длъжника дължимите в полза на РС – РС авансови такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приема като разноски по изпълнението за сметка на взискателя дължимите в полза на РС – Айтос авансови такси по Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 60 лв.

Постановлението е обжалвано от длъжника в частта, с която не са приети направените от него разноски в размер на 450 лв. за адвокатски хонорар да са за сметка на взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно ТР № 3 от 12.07.2005г на ОСГТК на ВКС, производството по жалбата срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да го задължи валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.

Въпросът за разноските и таксите се поставя във всяко съдебно производство и уредбата му в част първа в новия ГПК е относима както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Макар произнасянето на съдебния изпълнител по таксите и разноските в изпълнителното производство да не представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, същото подлежи на обжалване по реда на чл.435 и следващите от ГПК, тъй като това е изрично предвидено с изменението на чл.435, ал.2 ГПК (ДВ бр.100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г.).

В съответствие с чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В настоящия случай се касае за изпълнително дело за периодично вземане, каквото е издръжката и основанието за неговото прекратяване би било навършване на пълнолетие на детето. Следователно не е налице изключението, предвидено в закона, при което длъжникът не дължи разноски.

Претендираните разноски в случая са тези, направени от длъжника, но както бе посочено по-горе всички разноски са за негова сметка и той няма право на разноски.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№2508/15.05.2025г., подадена от А. М. А., длъжник, чрез пълномощника адв.Силвия Михайлова, против Постановление за изменение на разпореждане от 16.12.2024г., постановено по изп.д.№653/2024 по описа на ДСИ при РС – Айтос, в частта, с която е постановен отказ да се приемат като разноски по изпълнението за сметка на взискателя, предявения от длъжника адвокатски хонорар в размер на 450 лв.

Решението е окончателно на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4