Решение № 1410 от 15.10.2025, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1410

Ямбол, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20257280700310 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г. И. Г. с постоянен адрес [населено място] [жк][адрес] против Отказ с рег.№1679р-17608/09.07.2025 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол относно издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Макаров“, кал.9х18мм с № [номер] на Г. И. Г. с постоянен адрес [населено място], [жк][адрес] на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Оспорващият твърди, че оръжието е придобито, чрез закупуване, като офицер на кадрова военна служба в МО през 2000 година, като за всичките 25 години които притежава оръжието, не е злоупотребявал с него и не е извършвал нарушения, че оръжието в по-голямата част от времето съхранява в надеждно монтирана и заключваща се каса на адреса на постоянно местоживеене, че е провеждал няколкократно стрелби само на регламентирани и притежаващи разрешение за това стрелбища с надлеждно издадени протоколи и с цел да поддържа уменията придобити във военното училище. Сочи, че от 2007 година работи като строителен надзор, а от 2020 година е в настоящата фирма и към момента е ръководител на няколко екипа, осъществяващи дейност на територията на цялата страна и като такъв често му се налага да получава, пренася и съхранява в себе си крупни суми пари, необходими за текущи разходи на отделните, отдалечени и самостоятелни малки офиси, които не винаги са в рамките на населени места, а са разположени на самите обекти, често в трудно достъпни полски или планински райони. Поради това претендира да се отмени изцяло отказ за издаване подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания.

За ответната страна се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображеия посочени в писмени бележки.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 167900-3282/16.06.2025 г. Г. И. Г. от [населено място] е поискал от началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Макаров“, кал.9х18мм с № [номер], което е придобил като служител в МО и му е необходимо за самоотбрана и като ръководител на екип, занимаващ се с надзорна дейност.

Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба на оръжието, разрешение №20150132976 валидно до 14.07.2025 г.. издадено от РУ-Ямбол за съхранение, носене и употреба на същото оръжие, вносна бележка за платена такса и декларация по ЗОБВВПИ.

Видно от удостоверение на НСС от 26.06.2025 г., електронна справка за съдимост от 16.06.2025 г. и медицинска бележка от психиатричен кабинет от 16.06.2025 г., Г. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В изготвените по преписката докладни записки и констативен протокол е посочено, че Г. И. Г. живее на посочения в заявлението адрес, не са установени данни от приложената медицинска бележка лицето да се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет или да се лекува от психично заболяване, има протокол за утвърждаване на място за съхранение на ООБ, оръжието се съхранява съгласно изискванията на ЗОБВВПИ на посочения адрес в метална каса неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство, а от извършената справка в гражданска колегия при ЯРС се установява, че за Г. няма издадена заповед по ЗЗДН, че от извършената проверка в масивите на МВР-АИС се установява, че Г. няма извършени противообществени прояви и срещу него няма образувано досъдебно производство за престъпления от общ характер.

Отразено е, че е направена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се установили заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от заявителя, касаещи застрашаване на живота му, поради което е направен извод, че изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и е счетено за целесъобразно на Г. И. Г. да не се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№1679р-17608/09.07.2025 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол относно издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Макаров“, кал.9х18мм с № [номер] на Г. И. Г. с постоянен адрес [населено място], [жк][адрес] на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, който отказ е получен от адресата на 18.07.2025 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№1679р-17608/09.07.2025 г. на Началника на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР-Ямбол относно издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Макаров“, кал.9х18мм с № [номер] на Г. И. Г. с постоянен адрес [населено място], [жк][адрес] на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ-поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Административният орган мотивира отказа си като във връзка с мотив за необходимост от оръжието за самоотбрана и за охрана на личното имущество и семейство, т.к. се занимава с отглеждане на пчели, а единия му имот е крайно място на пътя на мигрантите в [населено място] и се чувства по-спокоен, когато отива да нощува там, посочва че е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са се установили заявителски материали и досъдебни производства, образувани по молби или сигнали от Г., касаещи застрашаване на живота му, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

По аргумент за противното, за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването му.

Понастоящем посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения отказ.

Освен това в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил справка и в информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от Г. за застрашаване на живота и здравето му.

В съответствие с това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.

Ето защо са неоснователни доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.

На следващо място доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата си.

Следва да се посочи, че ангажираните гласни доказателства не сочат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи категоричен и еднозначен извод за наличието на изискуемите от закона материалноправни предпоставки.

В тази връзка в чл.6, ал.1, 2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ изисква да е налице основателна причина за издаване на разрешение.

Според чл.6, ал.3 и чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем заявлението е подадено от Г. в качеството му на физическо, а не на юридическо лице.

Поради това, за да може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ граждански цели, което видно от доказателствата по делото, не е сторил.

Твърдението на Г., че оръжието му е необходимо във връзка с упражняваната трудова дейност не кореспондира със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана и този мотив не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие, поради което и не се оборва извода на административния орган, който преценя наличието на необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателствата на молителя.