Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 09.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 261/2021
Вид
Решение № 58
Подписан
09.12.2021
В сила
07.11.2023
Състав
Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Кюстендил, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20211500500261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „***********“ № 12 - ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 060183/15.04.2021 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 2171 от описа на съда за 2020г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Не бил взет предвид факта на изричното противопоставяне досежно валидността на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Сочи за нарушения в договора между страните от страна на кредитната институция, като не били обсъдени наведените възражения с отговора на исковата молба, вкл. и досежно съобщаването на предсрочната изискуемост. Твърди, че наистина не е обслужвал кредита си коректно, но като причина за това сочи оставането му без работа, заради кризата „Ковид“.

При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение № 060183/15.04.2021 г., постановено от състав на районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 2171 от описа на съда за 2020г.

Не поддържа доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „********* (***********)“ ЕАД, вписано в ТРС при АВ с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „*************“, бул. „***********“ **********, „*************“.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна не се изпратили процесуални представители.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната 1 жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от „*********“ ЕАД против АЛ. П. АЛ..

Ищецът е поддържал, че на *********г. между страните е сключен Рамков договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „******************************“, съгласно който банката предоставила на ответника кредитен лимит в размер на *********** лева, със срок на валидност на картата 3 /три/ години. Този рамков договор бил продължение на преди това сключения между страните Рамков договор № *********** от *********** г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта

„******************************“.

Уговорена била и възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. (Вземане за такава обаче, не е предмет на иска).

Поддържано е още, че длъжникът е изпаднал в забава при връщането на кредита, като не платил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати: ********* г., ******** г., ********** г., ********** г. и *********** г.

Към момента задължението на ответника било, както следва: изискуема главница ********* лева и законна лихва в размер на ******** лева.

Поради липсата на изпълнение Банката предприела действия за принудително събиране на вземанията си, като депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК. По него било образувано ч.гр.д. № 1765 по описа за 2020г. на РС - Дупница, като била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.

Предвид изложеното е поддържано искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на ********* лева, представляваща изискуема главница по Рамков договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „******************************“, сключен между страните на *********г., ведно със законната лихва за забава от ***********. до изплащане на вземането, съгласно издадената Заповед за изпълнение от ***********. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№1765 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница.

При условията на евентуалност (в случай, че бъде отхвърлен установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК), ищецът е поддържал и осъдителен иск за същите суми срещу ответника.

Поддържано е било и искане за присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е било поддържано становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът е навел и възражение, че договорът за кредит не е надлежно обявен за предсрочно изискуем.

Посочил е също, че не е могъл да обслужва кредитната си карта, поради 2 обстоятелството, че във визирания в исковата молба период останал без работа поради мерките във връзка с пандемията от „Коронавирус“.

РС-Дупница в постановеното решение по спора е приел, че са налице всички основания за основателност на установителната претенцията и е постановил съдебен акт, с който я е уважил. Поради това не е бил разгледан и евентуалния осъдителен иск.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

По правилността на решението:

Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като са разгледани искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430 от ТЗ ЗЗД.

За основателността на претенцията в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че "******************" ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи и начина на формиране на компонентите на задължението, както и достигане уведомлението до длъжника, че цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

При така разпределената доказателствена тежест по делото е безспорно установено, че между страните на *********г. е бил сключен Рамков договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „******************************“, съгласно който банката предоставила на ответника кредитен лимит в размер на ************ лева, със срок на валидност на картата три години.

Преди това страните били обвързани и с Рамков договор № *********** от ***********г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта „******************************“ (също представен с исковата молба и приет като доказателство по делото).

Досежно посочените факти по делото липсва спор, а с това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с кредитен лимит ********** лева срещу задължение на кредиполучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.

3

Установява се от заключението на вещото лице Н. Ш. по изготвената експертиза, че кредитният лимит е усвоен изцяло още на ********* г., като след ********** не са извършвани плащания на дълга.

Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане, като възражение в тази насока е било поддържано от длъжника, който е твърдял, че уведомление в т.см. не е достигнало до него.

За яснота, преди да се произнесе по спорния въпрос, съдът ще посочи, че вземанията в заповедта се претендират на основание предсрочна изискуемост, а не като сбор от падежирали минимални месечни вноски. Затова, макар че при издаване на заповедта по ч. 410 от ГПК не се извършва проверка относно изискуемостта на вземанията, същата следва да бъде установена в исковото производство по реда на чл.

422 от ГПК. При разрешаване на спора относно дължимостта на вземанията по заповедта е необходимо изискуемостта на задълженията да бъде установена към датата на заявлението, без значение дали заповедното производство е по реда на чл. 410 или н а чл. 417 от ГПК. И уведомлението до длъжника е условие за настъпването й, независимо дали банката се е възползвала от възможността да се снабди с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка.

По този според въпрос следва да се посочи, че доколкото предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, то датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Със задължителни указания по прилагането на закона в т.

18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От това следва, че, за да може договорното изменение да прояви действието си, необходимо да бъде установено надлежно посоченото уведомяване, наред с материалните предпоставки в т.см.

Че предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост в случая са на лице, страните не спорят. Налице е забава в плащанията, които обосновават посоченото изменение на договора. Наличието на сочените обективни причини за това, посочени от ответника – настъпилата пандемия по повод кризата COVID-19 и оставането му без работа, не влияят на дължимостта на вземането. Доводите на жалбоподателя в тази насока, доколкото са въздигнати и с въззивната жалба, следва да бъдат обсъдени, макар и да се възприемат за несъстоятелни, при следните мотиви:

Известен е фактът, че с решение на Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република ***********, считано от 13 март 2020 г. по повод кризата COVID-19. В това време обаче, е било възможно разсрочване на задължения по кредити за срок до 6м. - до ********** г., при условие, че са редовно са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към ********** г., и след изрично искане пред обслужващата банка – (спр. напр. Механизъм № 1 за отсрочване на главница и лихва за до 6м.). Условия, които в случая не се твърдят, а и не се доказват. В тази насока несъстоятелни са и доводите досежно нарушения на чл. 49 от договора, т.к. дали банката е пристъпила към действия по преразглеждане кредитоспособността на длъжника, или не, съгласно посочената договореност, е обстоятелство, което не се отразява на дължимостта на процесното вземане. Поради това, следва да се приеме заключението на вещото лице досежно наличието на 4 просрочени задължения в размер на ********** лв. главница към датата на депозиране на заявлението, като забавата до *********0 г. е ********* дни, а до ************ г. – ********** дни.