Акт от 04.07.2017, Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№412/

04.07.2017г. гр. Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковски Районен съд четвърти граждански състав на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретаря Елена Стефанова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№723 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ищцата твърди, че работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността „Счетоводител“. Със Заповед №3/06.01.2017г., връчена й на 06.01.2017., й било отправено 30-дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.второ от КТ. Със Заповед №14/30.01.2017г. на ответника във връзка със Заповед №3/06.01.2017г., на основание чл.220, ал.1 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „Счетоводител“ преди да бил изтекъл срока на отправеното предизвестие, считано от 31.01.2017г., като заповедта била връчена на 30.01.2017г. Счита издадената заповед и извършеното с нея уволнение за незаконни по следните причини: Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана. В предизвестието, което било отправено преди издаване на заповедта, била посочена само правната норма от КТ- чл.328, ал.1, т.2, изр.второ от КТ, по която се прекратява трудовото правоотношение, без дори да е преписано бланкетно основанието-текста на нормата, без в нарушение на закона да се посочва в какво конкретно и точно се изразявало съкращаването на щата - не било посочено дали се съкращават всички или само някоя от щатните бройки за длъжността, която ищцата заемала, не бил посочен броя на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите щатни бройки се премахват, по кое щатно разписание било предвидено, на коя дата, от кого и по какъв ред било утвърдено, запазвала ли се и преминавала ли към друга длъжност или преставали да съществуват трудовите функции, включени в длъжността и т.н. Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329, ал.1 КТ, приложението на която било задължително и за което задължително трябвало да се изложат мотиви. Не ставало ясно дали се съкращава нейния щат или на някое друго лице, а това било от изключително значение за квалификацията на уволнението.

Тези обстоятелства били и от съществено значение за защитата й против уволнението, тъй като не била наясно с действителните мотиви, фактическо и правно положение и не била в състояние да направи и формулира конкретни възражения и твърдения, а само да предполага какво точно е имал предвид работодателят. Видно било, че липсва каквото и да е фактическо основание за издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало правото й на защита и правел невъзможен съдебния контрол, тъй като ищцата и съдът не били наясно с действителната воля на работодателя. От друга страна в настоящия случай, в който не бил спазен срока на предизвестие, следвало да се има предвид, че не отправеното предизвестие, а заповедта - Заповед №14/30.01.2017г., издадена след него поради неспазване на срока на предизвестието, прекратявала трудовия договор – чл.335, ал.2, т.2 КТ, считано от 31.01.2017г. Тази заповед била напълно немотивирана, като в нея нямало никакви правни основания-конкретна норма от закона и фактически основания-дори не бил преписан текста на нормата и конкретни фактически основания за издаването й, които да водят до извода, че потестативното право на уволнение е било упражнено на позволено от КТ основание и че е било упражнено законосъобразно. Посочено било единствено, че на основание чл.220, ал.1 КТ се прекратява трудовия договор за длъжността „Счетоводител“. Чл.220, ал.1 КТ обаче не бил основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а за заплащане на обезщетение поради неспазване срока на предизвестие. В заповедта, която прекратявала трудовото правоотношение, не била посочена правна норма от КТ, по която работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение и без дори да било преписано бланкетно основанието-текста на нормата, без в нарушение на закона да се посочвали каквито и да е конкретни фактически основания- в какво конкретно и точно се изразява съкращаването на щата, ако трябвало ищцата да предположи, че това е основанието - не било посочено дали се съкращават всички или само някоя от щатните бройки за длъжността, която заемала, не бил посочен броя на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите щатни бройки се премахват, и по кое щатно разписание било предвидено, на коя дата, от кого и по какъв ред било утвърдено, запазвала ли се и преминавала ли към друга длъжност или престават да съществуват трудовите функции, включени в длъжността и т.н.

Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329, ал.1 КТ, приложението на която било задължително и за което задължително трябвало да се изложат мотиви. Не ставало ясно дали се съкращава нейния щат или на някое друго лице, а това било от изключително значение за квалификацията на уволнението.

Тези обстоятелства били и от съществено значение за защитата й против уволнението, тъй като не била наясно с действителните мотиви, фактическо и правно положение и не била в състояние да направи и формулира конкретни възражения и твърдения, а само да предполага какво точно е имал предвид работодателят. Видно било, че липсва каквото и да е фактическо основание за издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало правото й на защита и правел невъзможен съдебния контрол, тъй като ищцата и съдът не били наясно с действителната воля на работодателя, което правел невъзможен съдебния контрол. Налагал се извода, че мотивирането на заповедта е бланкетно и не удовлетворява изискванията на закона, поради което подлежала на отмяна само на това основание. Задължението за мотивация произтичало от обстоятелството, че основанието за уволнение в случая не изисквало вина на служителя (безвиновно), а било обективно.

Липсата на конкретни мотиви била абсолютно основание за отмяна на уволнението, тъй като съществено нарушавало правото й на защита против уволнението. Поради липса на конкретни мотиви не била в състояние да направи конкретни възражения поради това, че не била наясно с действителната воля на работодателя. Липсата на конкретни мотиви и на невъзможността да се направят поради това конкретни възражения лишавало делото от конкретен предмет и правел невъзможен съдебния контрол. Това било така, защото предметът на трудовото дело при обективните /безвиновни/ основания за уволнение се формирал от конкретните твърдения /мотиви на заповедта/ и конкретните възражения и твърдения на служителя в исковата молба.

В тази връзка липсата на конкретни мотиви, водеща практически до липса на предмет на делото, затруднявало и доказването в процеса, тъй като то било мислимо и възможно само за конкретни твърдения на страните. При липса на конкретен предмет не било възможно да се събират доказателства, предвид факта, че било невъзможно да се преценя тяхната относимост поради неяснота на спора и липса на конкретно формиран такъв. Недопустимо било последващо мотивиране на заповедта за уволнение, тъй като така ищцата ще бъде поставена в процесуална изненада, като при завеждане на делото не е наясно срещу какво точно се защитава, а трябвало да предполага какви точно са действителните мотиви на работодателя.

Мотивите за уволнението трябвало да се съдържат в самата заповед, а не да се „допълват“ или „конкретизират“ в хода на съдебното дирене, което било недопустимо. Това е така, с оглед принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Още при завеждането на исковата молба работникът или служителят трябва да знаят конкретните фактически и правни основания за уволнението си, за да могат да осъществят надлежна защита на правата си. Противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, като в заповедта такова дори липсвало, обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение. Посочва се още в исковата молба, че за да е налице съкращаване в щата, ако трябвало да предположи, че това е основанието за уволнението ѝ, предвид липсата на мотиви и изрично волеизявление, най-малкото и първо условие било да е налице приемане на ново щатно разписание и утвърждаването му по надлежен ред. Това изискване на закона не било спазено и само това водело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, изр. второ от КТ и до незаконосъобразност на уволнението. В тази връзка следвало да се има предвид, че ответникът е лечебно заведение, създадено по реда на ЗЛЗ, изцяло с държавно участие, като Държавата е едноличен собственик на капитала. Ищцата твърди също, че не било налице реално съкращение на щата поради това, че трудовите функции, включени в длъжността й, с оглед характера и естеството на работа, не можело да бъдат премахнати, продължавали да съществуват и да се изпълняват при ответника и в момента. Длъжността Главен счетоводител не можело да бъде съкратена по закон и трябвало да съществува предвид вида и характера на дружеството и изпълняваната работа. Ищцата излага твърдения и в насока, че работодателят не бил извършил подбор по реда и при условията на чл.329, ал.1 КТ. В случая подборът бил задължение на работодателя. Не й било известно да е извършван такъв подбор, а това, че такъв не е извършван се установявало и от липсата на такива мотиви за това в заповедта и в правната квалификация. Неизпълнението на задължението за подбор по чл.329, ал.1 КТ правело уволнението незаконно. Налице била неправилна квалификация на заповедта за прекратяване на трудовия договор, в която не било посочено нито правното, нито фактическото основание, на която се упражнява потестативното право на уволнение. Работодателят бил длъжен да посочи точното правно основание като фактически основания и законови разпоредби, на които е направил уволнението, а в оспорената заповед това не било направено. Чл.220, ал.1 КТ не бил основание за уволнение, а за изплащане на обезщетение, в случаите когато работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, каквото било определено в заповедта, без в нея да ставало ясно конкретното правно и фактическо основание на уволнението. Всичко това също пречело на ефективната й защита против уволнението, тъй като ищцата не била наясно с действителните мотиви на работодателя и основанието на уволнението. Всяко последващо мотивиране било ирелевантно и недопустимо, с оглед принципа на равенство. Това правело невъзможен и съдебния контрол, тъй като съдът не е наясно с действителната воля на работодателя, каквато не била изразена в заповедта, а последващото й мотивиране било недопустимо и не следвало да се взема предвид. Също така било невъзможно да се извърши преценка дали е налице съответствие между правното и фактическото основание на уволнението, тъй като такова не било посочено и не съществувало, а и това нямало как бъде проверено. Поради това, че ищцата била уволнена в противоречие със закона, без каквито и да е конкретни мотиви, се налагал извода, че уволнението ѝ се дължи на други изцяло субективни причини, а не на обективни такива, че е уволнение на всяка цена и представлява злоупотреба с права и непряка дискриминация по смисъла на §1, т.7 от ДР във вр. с чл.8, ал.3 от КТ.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед №14/30.01.2017г. и да отмени същата, както и да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност –„Счетоводител“ в ДКЦ

„Свети Георги“ ЕООД-Хасково, като ответното дружество бъде осъдено да заплати направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът дава отговор, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като излага съображения в тази насока. Утвърдена била промяна в щатното разписание със Заповед №1/06.01.2017г. на управителя на дружеството-ответник, като предвидената една щатна бройка за длъжността на ищцата била съкратена. Изплатени били полагащите се възнаграждения по КТ. От 06.01.2017г. ответникът се обслужвал от външна счетоводна кантора, за което и сключил договор. Не било необходимо извършване на подбор, тъй като ищцата заемала единствената бройка за счетоводител. Правото на защита на работника не било нарушени във връзка с изписването на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като съдебната практика приемала, че ако последният е узнал правното основание и независимо от това, че работодателят не го е посочил, то предметът на спора бил определен. Двете основания на чл.328 от КТ не били взаимоизключващи се.