Разпореждане № 26011 от 24.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26011 гр. Варна, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Частно гражданско дело № 20253110107704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Инвест Финанс Енд Брокерс” ЕООД, ЕИК 201108290 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К. П. Б., ЕГН **********. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 25лева и адв. възнаграждение в размер на 876лева.

Заявено е издаването на заповед за изпълнение за парични суми, като с оглед размера на вземането и правилата относно родовата подсъдност, предвидени в чл.103 и чл.104 ГПК, подсъдността е на районен съд. На основание чл. 411, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 100/2019г./ сезиран е местно компетентен съд по правилата на местната подсъдност. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК.

Подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл.9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя наред с главница и лихви включва и неустойка и разходи за извънсъдебно и съдебно събиране.

Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. В заявлението се твърди, че претендираното вземане от 667,74лева произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от усвояване на заемната сума обезпечение по ред и начин отговарящо на условията на чл. 25 ОУ- две физически лица- солидарни длъжници, всяко от които да отговоря на посочените в т.1 изисквания. Съдът намира, че такава клауза дефакто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени с нормата на чл. 16 ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл. 21, ал. 1 ЗПК същата е нищожна. Затова нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. Допълнително, неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното 1 задължение на потребителя за връщане на заетата сума, излиза и извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. Съдът, включително в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК от длъжника- потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза заявлението следва да се отхвърли в частта за претендираната неустойка.

Вземането за разходи за извънсъдебно и съдебно събиране, възниква под условие за настъпил падеж на главните задължения и забава в издължаването им. Съобразно императивното правило на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Начисляването на такива на практика води до заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК, въвеждайки допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Освен това твърдяните разходи на кредитодателя по естеството си са такива по управление на кредита.

Заплащането им от потребителя, съответно претендирането им със заявлението, колидира и със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, последната предвиждаща кредиторът да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Подобна уговорка съдът приема и че влиза в противоречие с добрите нрави, като морални норми, чието нарушаване има за последица приравнена на тази с противоречие на договора със закона. В заключение, в тази й част заявената претенция противоречи със закона.

В останалата част заявлението е редовно, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Съобразно отхвърлителната част на заявлението, претендираните разноски следва да се преизчислят по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, като на заявителя се присъдят такива в размер на 616,38лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Инвест Финанс Енд Брокерс” ЕООД, ЕИК 201108290 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Сирма войвода № 3А, вх. А, ет. 3, ап. 6, срещу длъжника К. П. Б., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Б., кв.“М.“ ***** за сумите, както следва:

940,16лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит OL00004215/16.10.2019г., сключен със „Кредито” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2024г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението - 27.05.2025г. до окончателното погасяване на вземането; 144,44лева, договорна възнаградителна лихва за периода 16.10.2019г. до 16.12.2020г.; 444,93лева, обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 16.12.2020г. до 15.05.2025г. вкл., както и сумата от 616,38лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9096/27.05.2025г., подадено от Инвест Финанс Енд Брокерс” ЕООД, ЕИК 201108290 В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за 2 изпълнение срещу длъжника К. П. Б., ЕГН ********** за сумата от 667,74лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 90лева- разходи за извънсъдебно и съдебно събиране и за пълния размер на претендираните разноски.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3