Решение № 260264 от 24.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260264 гр.Пловдив, 24.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 20.01.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН

АНАСТАСОВ при участието на секретаря: Валентина

Василева като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1791/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от

Ю.М.С., в качеството й на законен представител на Х. П.С. против решение № 1473/21.04.2020г. по гр.д.№ 16777/2018г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против МБАЛ“Централ онко хоспитал“ООД за това лечебното заведение да бъде осъдено да му заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания на Х. П.С., настъпили в резултат от проведено неправилно, некачествено, несвоевременно и недостатъчно лечение на пневмонията в периода от 07.02.2018г. до 10.02.2018г., ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от 25.10.2018г., до окончателното му изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, сочи се по-конкретно, че РС е тълкувал превратно събрания доказателствен материал, като е достигнал до противоречащи на собствените му разсъждения изводи. Посочено е подробно кои и как се установяват от доказателствата по делото, че не са възприети правилно от решаващия съд. Сочи се също така, че РС безкритично е възприел приетото по първоинстанционното дело заключение по СМЕ. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствения материал, като са били оставени без уважение относими към предмета на спора доказателствени искания на жалбоподателя.

От въззиваемата страна МБАЛ“Централ онко хоспитал“ООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16777/2018г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. е образувано по искова молба от Ю.М.С., в качеството й на законен представител на Х. П.С., против МБАЛ“Централ онко хоспитал“ООД, с която е предявен иск по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че Х. П.С. е роден на ***г.. След раждането се установило, че той има генетична аномалия, а именно синдром на Даун. Характерно за тези деца, освен основните изменения, били няколко допълнителни усложнения на здравословното им състояние: страдали от имунен дефицит; имали проблеми със щитовидната жлеза и били предразположени към сърдечни заболявалия. Х. бил поставен под пълно запрещение, като за негов законен представител била определена неговата майка с Решение №519/18.04,2018г, постановено по гр.д.№2764/2017 по описа на ОС Пловдив. На 04.02.2018г. той вдигал температура, прегледан бил от лекуващия го лекар д-р Д., който установил наличието на гнойна ангина и му изписал антибиотик „Клацид“. Тъй като не се повлиял от предписаното му лечение и продължил да се влошава, на 07.02.2018г. му бил направен повторен преглед от същия лекар, като му било извършено и инструментално изследване- Пулмография /снимка на бял дроб/. От нея се установила „Дясностранна базална пневмония”. Насочен бил за хоспитализация и още същия ден бил приет в детското отделение на МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ООД- гp. Пловдив. Състоянието на Х. било тежко, но това по никакъв начин не било отчетено от медицинския екип. Назначените лабораторни изследвания били минимални, а антибиотичната терапия била назначена още на вратата от приемащия лекар, без да бъде направена антибиограма. За сметка на това от болницата веднага поискали от майката сумата от 100 лева, затова че ще ползват услугите на въпросното лечебни заведение. Х. бил настанен в стая в отделението с общ санитарен възел със занижена хигиена, използван от деца с различни заболявания. Никой от медицинският екип нямал какъвто и да е контакт с него, освен сестрите, които му давали антибиотика. Никой лекар не го бил посещавал, за да види какво е състоянието му. На следващата сутрин влезнали на формална визитация и така продължило до края на престоя му там. Терапията, която му била назначена и приложена не дала положителен резултат. Напротив- състоянието на Х.продължило да се влошава и на следващия ден. Констатирана била тежка дихателна недостатъчност и повишаване на температурата до 38 градуса. Той продължавал да не е в състояние да приема течности и храна, което допълнително изтощавало неговия организъм. На поредното настояване от страна на майка му Ю.С. да му включат системи, за да го подсилят и да не се обезводни съвсем, д-р Д. й казал: „Нормално е да не яде, все пак е болен“. Г-жа С. помолила и сестрите да му пуснат система, но те категорично отказали, тъй като нямали лекарско нареждане за това. През по- голяма част от времето детето поддържало температура 38,8 градуса. Постепенно дишането му станало все по- трудно, но никой не бил взел мерки да му бъде предоставена кислородна маска, каквато се изисква при такива случаи, както и прилагането на инхалации. Вследствие на това детето се влошило още повече, пръстите му посиняли от липсата на кислород, нямало каквито и да било сили да се бори със заболяването. Въпреки това не били назначени повторни, контролни кръвни и инструментални изследвания, които да установят причините за влошаването. Сменено било само антибиотичното лечение и то отново без антибиограма. Налице било силно обезводняване, което също било неглижирано от медицинските служители. Две нощи детето не спало дори една минута, а само кашляло. Вече на третия ден- 10.02.2018г., нощна смяна, дошла д-р Ч.. Тя констатирала, че детето е в много тежко състояние, което налагало незабавното му преместване в интензивно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“, тъй като те вече не можели да овладеят състоянието му. От МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ООД детето било изписано в критично състояние на носилка със специализирана линейка, на системи и с апарат за кислородно дишане, с опасност за живота. На екипът на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД били необходими около два месеца усилия, за да овладеят напълно тежкото му състояние.

През цялото това време Х. търпял болки и страдания, изразяващи се в невъзможност да диша, болки в гърдите при всеки опит да си поеме въздух, невъзможност да спи и да се храни, стрес и ужас от това, което се случва с него. Твърди се да са налице в съвкупност неправомерни действия и/или бездействия на медицински екип на лечебно заведение и в пряк резултат от това настъпила вреда за жалбоподателя.

Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполагала. Не било необходимо да бъде установен кръга от лицата от ръководството на болницата, виновни за настъпилото увреждане. Това следвало и от Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС, съгласно което отговорността по чл.49 от ЗЗД се носи и тогава, когато не е установено, кой конкретно измежду работниците или служителите е причинил вредите. Отговорността по чл.49 от ЗЗД била обективна и се носела за чужди противоправни и виновни действия или бездействия на лицата, на които е възложена дадена работа. Неправомерните действия/бездействия на медицинския екип се изразявали в следното: 1.липса на адекватна и достатъчна диагностика- не били извършени всички необходими и задължителни изследвания на Х., липсвало изследване за алергии; не била извършена антибиограма, неотчитане на ефекта от назначеното лечение; 2. неправилно назначено и проведено лечение, без да са проведени съответни изследвания и без да са направени каквито и да било опити за подпомагане на имунната система и укрепване на организма. Не било отчетено наличието на вродена генетична аномалия, предразполагаща към по-тежко протичане на заболяванията поради имунен дефицит. Лекуващият екип на МБАЛ„Централ Онко Хоспитал“ООД бил могъл и бил длъжен да знае всички обстоятелства, свързани с възможните усложнения и лечението на бронхопневмония при деца със Синдром на Даун и да ги съобрази, но не го бил направил. Всички тези неправомерни действия и бездействия нарушавали конкретни права на пациента, а именно: правото по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето на своевременност и достатъчност на предоставената медицинска помощ; правото по чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето за предоставяне на качествена медицинска помощ; правото по чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението. Нарушена била разпоредбата на чл.81, ал.2 от Закона за здравето, уреждаща право на достъпна медицинска помощ, осъществявана при прилагане на принципите своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Увредата се състояла в търпените от Х. С. болки и страдания. В продължение на дни детето е било на легло с опасност за живота, не е могло да спи, да се храни, кашляло е непрекъснато, изпитвало е силни, раздиращи болки в гърдите от усложняващата се пневмония. Увредата се състояла и в причиняване на усложнения в здравословното състояние на Х., които могли да са фатални. Твърди се, че ако било предприето правилното антибиотично лечение, ако детето не било оставено да се обезводни, то нямало да се стигне до толкова тежко влошаване на неговото състояние и необходимост от превеждането му в интензивно отделение в критично състояние с опасност за живота в друго лечебно заведение. Подценено и неглижирано било лечението и наблюдението на детето, като бил пренебрегнат рискът от евентуални усложнения. Увредата се състояла и в продължилото повече от два месеца болнично лечение на настъпилите усложнения от нелекуваната пневмония - период, през който детето не било в дома си, в позната му спокойна и сигурна обстановка, не можело да извършва обичайните си дейности, да посещава обичайните места и Центъра за работа с деца със Синдром на Даун. То било лишено от нормалния си живот и удоволствия, които били заменени с болка, страх и стрес, които се отразяват на нешвата психика и занапред. Увредата се състояла и в изпитания от Х. ужас и страх през цялото време на хоспитализацията му, тъй като не разбирал какво се случва и защо тези непознати за него хора му причиняват физическа болка. Налице била безспорна психическа травма за Х., като не било ясно дали и кога ще отшуми. И към днешна дата, когато майка му го водела в болница, той започвал да буйства, ставал агресивен и оказвал съпротива при контакт с лекари- поведение, което не е било налице преди хоспитализацията в МБАЛ„Централ Онко Хоспитал“ООД.

Твърди се наличието на пряка причинно- следствената връзка между неправомерното поведение на служителите на лечебното завадение с настъпилата увреда. Предполагало се, че лечебното заведение разполага с необходимия брой специалисти, придобили необходимата специалност и стаж и необходимата апаратура, за да могат въобще да хоспитализират дете с подобно заболяване. В случай че не притежавали едно от тези неща, то било налице извършване на правно-регламентирана дейност без право на такава, което водело до основание за ангажиране на наказателна отговорност на конкретни физически лица. Пневмонията била лечимо заболяване, особено в болнични условия. От него се умирало, само ако не е лекувано правилно и адекватно. Х. имал невероятен късмет, че на 10.02.2018г на смяна идва д-р Ч., която буквално му спасява живота.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД била безвиновна гаранционна отговорност за причинени вреди от служители на лечебното заведение. Безспорно било, че медицинските специалисти обективно са могли да диагностицират и лекуват правилно и своевременно Х.. Поради това нямало друга причина, освен виновно поведение, за да не бъде извършена своевременна, правилна и адекватна диагностика и лечение. В случая не било важно дали това се дължало на незнание и/или немарливо поведение от страна на лекари. И в двата случая дружеството следвало да обезщети пострадалото лице за причинените му от негови служители болки и страдания.

Разпечатката съдържа 18 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cce4f1f5-64be-489b-b157-884cf8434326