Решение № 95 от 11.03.2026, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 1531/2024
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за адвокатурата
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
- чл. 39, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 93 · Кодекс на международното частно право
- чл. 94, ал. 1, изр. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 94, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. П., 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101531 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл. 422 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от И. М. – гражданин на Р.
**********роден на 08.05.1997 г., с адрес в гр. С., бул. „Г. Д.“ № 11, против Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „О.“ № 29.
Ищецът твърди, че практикува като адвокат в гр. С., Р. С. М.. Поддържа, че на 11.08.2023 г. между него (като адвокат) и ответника (като клиент) е бил сключен неформален договор за адвокатски услуги. Пояснява, че договорът се отнася до защита и съдействие пред съдебните власти на Р. **********по повод обвинение за подкуп, повдигнато спрямо ответника. Изтъква, че е предоставил на последния съответни адвокатски услуги и е направил разходи, описани в нарочна фактура с № 1/24 г., на обща стойност от 2 351 евро, които не са му били платени. Уточнява, че за визираната сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Иска дължимостта на вземането да бъде призната за установена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (14.05.2024 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът оспорва ищцовата претенция, настоява за нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: ищецът наистина е бил негов адвокат по наказателно дело в гр. С., Р. **********но дължимата сума за това е била платена изцяло; липсват надлежни доказателства за реалното извършване на 1 всички дейности, упоменати в цитираната фактура, както и за тяхната точна парична равностойност.
Съдът приема следното:
1.) По съществото на делото:
1.1.) Предварителни въпроси:
1.1.1.) От данните, съдържащи се в ч. гр. д. № 746/24 г. на Районен съд – гр.
П. (приложено към настоящото дело), се констатира, че:
- Претендираното вземане попада в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 670/03.07.2024 г., издадена по цитираното частно дело.
- Сегашният ответник (като длъжник в заповедната съдебна процедура) е възразил срещу заповедта за изпълнение, при условията на чл. 414 ГПК.
- По повод на последното и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 422, ал. 1 от с. к., ищецът (като заявител в заповедното производство) е предявил установителен иск за съществуването на оспореното задължение.
1.1.2.) Казусът, поставен за решаване, касае частноправно отношение с международен елемент, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КМЧП, доколкото е свързан с две различни държави – Р. България и Р. **********от гледна точка на гражданството и обичайното местопребиваване на страните, както и от гледище на мястото на постигане и на изпълнение на твърдените договорни отношения, предизвикали съдебния спор.
1.1.3.) Квалифицирането на спорния фактически състав, при условията на чл. 39, ал. 1 КМЧП, показва, че той се отнася до договор за правна услуга между адвокат и клиент, а приложимото материално право към този договор е онова на Р.
**********защото:
- В случая няма нито доводи, нито доказателства, страните да са осъществили правото си на избор за приложимо право по чл. 93 КМЧП, поради което то трябва да бъде определено въз основа на критериите, разписани в чл. 94 от с. к.
- След като страните по процесния договор не са избрали приложимото право, той се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан (чл. 94, ал. 1, изр. 1 КМЧП). Тук важи и оборимата презумпция, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключването на договора (чл. 94, ал. 2 КМЧП).
- При договор за адвокатска услуга най-характерно е изпълнението на непаричната престация, т. е. изпълнение на задължението на адвоката да извърши съответните действия, изпълващи същността на услугата.
- Ето защо и приложимото материално право е правото на държавата, в която адвокатът е имал своето обичайно местопребиваване или главно управление 2 към момента на сключване на договора – Р. **********за което между страните не се спори.
1.1.4.) Що се отнася до приложимото процесуално право трябва да се отбележи, че българският съд винаги прилага българското процесуално право (чл. 29 КМЧП).
1.1.5.) В този контекст уважаването на предявената искова претенция е предпоставено от кумулативната даденост на съответните законови изисквания, произтичащи от приложимите материалноправни разпоредби – чл. 19 от Закона за адвокатурата на Р. С. М. и чл. 1, чл. 3, чл. 7 и чл. 8 от Тарифата за възнагражденията и заплащането на разноските за адвокатските услуги на тази държава, а именно: 1/ сключването на сочения договор между ищеца и ответника, при поддържаните параметри; 2/ реалното предоставяне на уговорените услуги и извършването на съответните разходи; 3/ размер на дължимото възнаграждение и на стойността на разходите; 4/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за тяхното заплащане и 5/ непогасяването им.
1.1.6.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи първите четири от изброените условия за основателност на иска, а на ответника – погасяването на търсеното вземане.
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, се извежда от събрания доказателствен материал, както следва:
1.2.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че ищецът, в качеството му на адвокат, е осъществявал адвокатска защита на ответника, по повод защита пред съдебните власти на Р. **********по наказателно дело.
1.2.2.) От съдържанието на фактурата, на която се прави позоваване от страна на ищеца, е видно, че:
- Тя се отнася до предоставянето на адвокатски услуги и до извършени разходи.
- Адвокатските услуги включват:
= пълномощно от 11.08.2023 г. – 1 300 македонски денара;
= „застъпване“ в полицейска станция на 11.08.2023 г. – 12 000 македонски денара;
= „застъпване“ пред съдия на предварително производство – 14 040 македонски денара;
= разпит на обвиняем в прокуратурата на 11.08.2023 г. – 14 040 македонски денара;
= „заявление с обосновка“ от 14.08.2023 г. – 11 700 македонски денара;
3
= „застъпване по предложение-споразумение“ в прокуратурата от 17.08.2023 г. – 14 040 македонски денара;
= „застъпване по КПП бр. 646/23“ от 22.08.2023 г. – 14 040 македонски денара.
- Разходите се изразяват в:
= разходи в производството по „КПП бр. 646/23“ – 15 700 македонски денара;
= разходи за престой в домашен арест от 11.08.2023 г. до
22.08.2023 г. (11 нощувки) – 47 740 македонски денара.
- Общата сума за плащане е 144 600 македонски денара или 2 351 евро.
- Ищецът е отразен за доставчик по фактурата, а ответникът – за получател.
- Фактурата не носи подпис за получател.
1.2.3.) В откритото заседание от ищеца са ангажирани и допълнителни писмени доказателства – адвокатско пълномощно, протокол за разпит на обвиняем от 11.08.2023 г. на Основна прокуратура – гр. С., заявление за предложение за споразумение от 14.08.2023 г. до Основна прокуратура – гр. С., предложениеспоразумение от 17.08.2023 г. до Основен наказателен съд – гр. С., призовка от 18.08.2023 г. на Основен наказателен съд – гр. С., присъда от 22.08.2023 г. на Основен наказателен съд – гр. С. и уверение за платено пребиваване от 03.02.2024 г. на търговското дружество „ДД Д. Д. Д. 2“ ДОО – гр. С.. От съвкупната преценка на тези документи се изяснява, че:
- Ответникът е упълномощил ищеца, в качеството му на адвокат, както и още двама адвокати – Е. М. и Б. М., които да го защитават пред органите на министерството на вътрешните работи и на прокуратурата в Р. **********както и пред основните съдилища в тази държава.
- Ищецът, действащ като адвокат на ответника, в качеството му на обвиняем, по обвинение за подкуп на полицейски служители, е участвал в процесуални действия, извършени спрямо последния и касаещи разпит, сключване на споразумение и постановяване на присъда.
- За периода от 11.08.2023 г. до 21.08.2023 г. ответникът е пребивавал в апартамент в гр. С., собственост на „ДД Д. Д. Д. 2“ ДОО, за което се дължи сумата от 43 400 македонски денара, платена от ищеца.
1.2.4.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелката С. Е.а (осигурена от ответника), в чийто показания се съобщава, че:
- Свидетелката е съпруга на ответника.
- В телефонен разговор с ответника, Е.а е разбрала, че той е бил 4 задържан от полицията в Р. **********поради което и с цел осигуряване на адвокатската му защита, тя се е свързала по телефона с лицето Е. М., който е адвокат от гр. С.. Уговорката им е била Е. М. и ищецът, който е негов син, да организират адвокатската защита на ответника пред македонските съдебни власти, срещу хонорар от 400 евро.
- В присъствието на свидетелката Е.а и на ищеца ответникът е заплатил на Е. М. общо 1 475 евро, от които: 400 евро – за договорения адвокатски хонорар; 700 евро – поискани от Е. М. относно ползването на помещение, в което ответникът и свидетелката са пребивавали в гр. С., до приключване на процесуалните действия спрямо ответника; 125 евро – за глоба, наложена на ответника, като наказание; 250 евро – за разходи относно наказателното дело.
1.2.5.) Казаното от свидетелката Е.а заслужава кредит на доверие, защото е логично, последователно и безпротиворечиво. Същевременно впечатленията на същата за фактите, до които се отнасят разпитът й, са формирани само от лични възприятия. От друга страна, анализираните свидетелски показания по никакъв начин не се опровергават от останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ответника само по себе си не е опора да се приеме друго.
Показанията на лице, попадащо в обсега на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и единствено близката родствена или семейна връзка със страната, посочила го за свидетел, не води до отричане на достоверността на изнесеното от него (вж. изрично в този смисъл Решение № 118/2020 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г., II г. о. на ВКС).
1.3.) Фактическите положения, приети за установени, създават опора за юридически заключения, че
1.3.1.) Според чл. 19 от Закона за адвокатурата на Р. **********адвокатът има право на възнаграждение и възстановяване на разходите за извършената работа при изпълнение на адвокатските си задължения, съгласно Тарифата за възнагражденията и възстановяването на разноските за адвокатските услуги на тази държава. Съобразно чл. 1 от посочената тарифа, възнаграждението и разходите на адвоката се определят въз основа на договор, сключен между него и клиента, като размерите им се договарят свободно, но не трябва да са по-ниски от тези, определени в самата тарифа. Разходите, които клиентът е длъжен да възстанови на адвоката, са за транспорт, нощувка, дневни пари и отсъствие от офиса – чл. 7 от обсъжданата тарифа.