Решение № 3520 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100513029 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12090/09.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1994/2023 г. на Софийски районен съд, 180 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Л. Н. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 1404,22 лева, представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане, сумата от 234,98 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., сумата от 11,98 лева, представляващи стойност на извършена услуга за „дялово разпределение” за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав. Съдът е отхвърлил исковете срещу Л. Н. Г. за топлинна енергия в частта за сумата от 253,30 лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г., за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия в частта за сумата от 51,71 лева, както и за мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в размер на 2,66 лева.

Със същото решение съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл.

ГПК, че З. И. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 351,05 лева, представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ 1 се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане, сумата от 58,74 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., сумата от 2,99 лева, представляващи стойност на извършена услуга за „дялово разпределение” за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав. Съдът е отхвърлил исковете срещу З. И. С. за топлинна енергия в частта за сумата от 63,33 лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г., за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия в частта за сумата от 12,93 лева, както и за мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в размер на 0,66 лева.

Със същото решение съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл.

ГПК, че Л. И. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 351,05 лева, представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане, сумата от 58,74 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., сумата от 2,99 лева, представляващи стойност на извършена услуга за „дялово разпределение” за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав. Съдът е отхвърлил исковете срещу Л. И. Г. за топлинна енергия в частта за сумата от 63,33 лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г., за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия в частта за сумата от 12,93 лева, за мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в размер на 0,66 лева.

С горепосоченото решение СРС е осъдил Л. Н. Г. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 823,99 лева, представляващи разноски за уважената част от исковете. Съдът е осъдил всеки от ответниците З. И. С. и Л. И. Г. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД по 205,99 лева, представляващи разноски за уважената част от исковете.

С горепосоченото решение СРС е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на адв. О. К. Д. сумата от 188,48 лева, представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Нелбо“ АД.

Срещу частта от решението, с която са отхвърлени частично претенциите срещу Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г. поради изтекла погасителна давност, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че в периода 13.03.2020 г. – 22.05.2020 г. не е текла давност поради обявено извънредно положение в страната. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, с която претенциите на „Топлофикация София” ЕАД са приети за погасени по давност.

Претендират се разноски по делото.

С Уточнителна молба с вх. № 119 от 02.01.2024 г. „Топлофикация София” ЕАД изрично е уточнило, че въззивната жалба е предявена срещу частите от решението на СРС, с които са отхвърлени претенциите срещу всеки един от ответниците за главница за припадащата се част от цената на топлинната енергия за периода м. 05.2018 г. – м.

2

09.2018 г., за припадащата се част от мораторната лихва върху отхвърлената главница за топлинна енергия, както и за припадащата се част от мораторната лихва върху главницата за цена на услугата „дялово разпределение” за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.

В законоустановения срок е постъпил съвместен отговор на въззивната жалба от ответниците Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г.. В същия се твърди, че правилно СРС е отхвърлил част от претенциите срещу ответниците. Твърди се, че въззивникът неправилно поддържа, че давностните срокове са спрели да текат от 13.03.2020 г., т.е. преди сочената от него дата на влизане в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди се, че неправилно „Топлофикация София” ЕАД се позовава на § 13 от същия, относим към държавните служители. Сочи се, че в тежест на ищеца е било да установи спирането и прекъсването на давностните срокове.

Твърди се, че заявление по чл. 410 ГПК е депозирано на 09.12.2021 г., поради което вземанията, станали изискуеми преди 09.12.2018 г., са погасени по давност, а такива са и задълженията за м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г. Поддържа се, че по арг. от чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасява и допълнителното задължение, макар давността за него да не е изтекла. Сочи се, че по делото не е установено, че има открита партида на ответниците, както и не е установено, че има публикувани общи условия, достигнали до знанието на ответниците. Твърди се, че вещото лице, изготвило техническа експертиза по делото, е пристрастно, а изготвената експертиза се основава само на документи, изходящи от ищеца и от третото лице помагач, без да е извършван оглед. Сочи се, че е изготвено заключение въз основа на данни от отчети, които не са извършени. Поддържа се, че топломерът в абонатната станция не е преминал през проверки и не може да се приеме за изправно средство за измерване на топлинната енергия. Поддържа се, че по делото не е установено кой е собственик на процесния имот, респ. не е установено, че е доставяна топлинна енергия в процесния период. Поддържа се, че няма идентичност между лицата в исковата молба и тези по събраните доказателства. Сочи се, че протоколите от отчет не носят подписите на ответниците и затова не може да се докаже, че са отчетени реални стойности на измервателни уреди, като в експертизите тези документи неправилно са взети предвид.

Твърди се, че по делото не са доказани наличието на главен дълг и моментът на настъпване на изискуемостта. Поддържа се, че не е установено, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно. Поддържа се, че „Топлофикация София” ЕАД не е приспаднала технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие. Сочи се, че са представени само фактури за прогнозни стойности, но не и за реално потребена енергия. Поддържа се, че след като се касае за прогнозни плащания, то не се дължи лихва върху тях. Сочи се, че няма доказателства ответниците да са били съгласни с това да се извършва помесечно отчитане на топлинната енергия, поради което не е налице забава. Сочи се, че няма доказателства къде е поставен централният топломер на входа. Твърди се, че договорът за услуга „дялово разпределение“ е изтекъл, като няма доказателства за сключен анекс.

Поддържа се, че представеният списък на етажните собственици е зачеркнат, като не е подписан от съставителите, домоуправителя, секретаря. Твърди се, че липсват изравнителни сметки за процесния период. Предвид изложеното се моли да се потвърди отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е подадена съвместна въззивна жалба от ответниците Л. Н. Г., З. И. С., Л. И. Г.. Сочи се, че по делото е установено, че няма открита партида на ответниците, като не е установено от ищеца, че има публикувани общи условия, достигнали до знанието на ответниците.

Твърди се, че вещото лице, изготвило техническа експертиза по делото, е пристрастно, 3 а изготвената експертиза се основава само на документи, изходящи от ищеца и от третото лице помагач, без да е извършван оглед. Сочи се, че по делото не са представени от третото лице главни отчети. Поддържа се, че топломерът в абонатната станция не е преминал през проверки на 2 години и не може да се приеме за изправно средство за измерване на топлинната енергия, поради което исковете следва да се отхвърлят. Поддържа се, че не е доказано наличието на договор между страните по делото, като не е установено кой е собственик на процесния имот, респ. не е установено, че е доставяна топлинна енергия в процесния период. Твърди се, че няма доказателства представеният по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот да е вписан. Поддържа се, че няма идентичност между лицата в исковата молба и тези по събраните доказателства. Сочи се, че протоколите от отчет не носят подписите на ответниците и затова не може да се докаже, че са отчетени реални стойности на измервателни уреди, като в експертизите тези документи неправилно са взети предвид.

Твърди се, че по делото не са доказани наличието на главен дълг и моментът на настъпване на изискуемостта. Поддържа се, че не е установено, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно. Поддържа се, че „Топлофикация София” ЕАД не е приспаднала технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие. Сочи се, че са представени само фактури за прогнозни стойности, но не и за реално потребена енергия. Поддържа се, че след като се касае за прогнозни плащания, то не се дължи лихва върху тях. Сочи се, че няма доказателства ответниците да са били съгласни с това да се извършва помесечно, поради което не е налице забава. Сочи се, че няма доказателства къде е поставен централният топломер на входа. Твърди се, че договорът за услуга „дялово разпределение“ е изтекъл, като няма доказателства за сключен анекс. Поддържа се, че представеният списък на етажните собственици е зачеркнат, неподписан от съставителите, домоуправителя, секретаря. Твърди се, че липсват изравнителни сметки за процесния период. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното първоинстанционно решение в уважителната част. Претендират се разноски по делото.