Решение № 6 от 13.02.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Девин, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100202 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, предявена на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.9 З П К ( Закон за потребителския кредит ) от „Д. К.“ АДСИЦ, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.15**, бул. Х. К. № **, представлявано от изпълнителен директор И. И. З., чрез юрисконсулт Р. Г. да се установи по отношение на В. Я. К., с ЕГН **********, от гр. Д., общ.

Д., обл. Смолян, ул. Ф. Т. № **, че им дължи сумата от 10 499.16 лева, от които: 1) главница - 9 285.29 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 2 ) договорена лихва за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г. вкл. - 1 077.17 лева и 3 ) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2022г. до 06.10.2022г. вкл. - 136.70 лева, както и съдебни разноски в заповедно производство по ч.гр.д. №15/2023г., по което е издадена Заповед №9/25.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, представляващи държавна такса в размер на 209.98 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Претендира за присъждане на разноските в настоящото производство.

Ищецът твърди, че със Заповед № 9 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023г., издадена въз основа на заявление по ЧГД № 15/2023г., Районен съд - Девин ответникът трябва да заплати сумите: 1) главница 9 285.29 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 2) договорена лихва за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., вкл. 1 077.17 лева; 3) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2022г. до 06.10.2022г. вкл. 136.70 лева и 4) съдебни разноски в заповедно производство, представляващи държавна такса в размер на 209.98 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лева.

1

Със съобщение, получено на 10.05.2023г. ищецът е уведомен, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поР. което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, съдът е указал, че следва да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението за установяване съществуване на вземането.

В законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК ищецът предявява настоящия иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането си срещу длъжника по издадена заповед № 9 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2023г. по ЧГД № 15/2023г. по описа на Районен съд Девин.

На 19.05.2008г. между „А. Б.“ АД, действащо чрез клона си „А. Б.

– клон България“, с ЕИК: **********, понастоящем „Ю. Б.“ АД и ответника е бил сключен Договор № 370-**/2008 за потребителски кредит – ваканция, по който ответника в качеството му на кредитополучател е получил банков кредит в размер на 15 000.00 лева, с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 19.05.2016г., а същият се задължава да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, описани в погасителния план, неразделна част към договора, както и подробно изложени в чл.10 от същия.

С договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „А. Б. – клон България“, в качеството си на цедент, прехвърля на „МТ П.“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, вземания по договори за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.

Сред цедираните вземания фигурира и вземането спрямо ответника, произтичащо от сключения между него и „А. Б. – клон България“ Договор за потребителски кредит - ваканция № 370-**/2008/19.05.2008г.

Към 25.03.2010г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента - дължимата от ответника сума е в размер на общо 16 485.77 лева. На 29.03.2011г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ П.“ ЕООД, в качеството на цедент, от една страна и „А. К.“ АДСИЦ, понастоящем ,Д. К.“ АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „МТ П.“ ЕООД, като продавач, прехвърля на „А. К.“ АДСИЦ, понастоящем ,Д. К.“ АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит - ваканция № 370-**/2008/19.05.2008г. В съответствие с изискването на чл.99, ал.З ЗЗД ответникът е уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор, а именно „Д. К.“ АДСИЦ, тогава „А. К.“ АДСИЦ. „А. К. М.“ АД от своя страна, понастоящем „Д. К. М.“ ЕАД, действащо като обслужващо дружество по смисъла на чл.18 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел от 2003г. (отм.), по възлагане на „Д. К.“ АДСИЦ сключва Договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. с „МТ П.“ ЕООД. Предмет на последния е извършване от страна на „МТ П.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, на действия по извънсъдебно събиране на вземания за сметка на „Д. К.“ АДСИЦ, произтичащи от потребителски кредити с първоначален кредитор „А. Б.“ – клон България. Със споразумение от 29.06.2010г., сключено с упълномощения представител на кредитора „Д.

К.“ АДСИЦ, длъжникът признава съществуването на дълга си, като страните 2 постигат уговорка за разсрочено погасяване на задължението при следните условия, подробно описани в чл.7 от споразумението, както следва: първоначална вноска в размер на 200.00 лева, дължима на 15.07.2010г., последващи ежемесечни вноски, всяка в размер на 200.00 лева, дължими на всяко 15-то /петнадесето/ число в периода от 15.08.20110г. до 15.08.2022г., като последната вноска се явява изравнителна. Така е уговорен краен срок за окончателно издължаване на задължението до 15.08.2022г., поР. неизпълнение съгласно чл.7.4 от споразумението, непогасената част от задължението става изцяло изискуема и дължима на посочената дата. ПоР. гореописаното неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, съгласно уговорения със споразумение от 29.06.2010г. начин на погасяване, последният е изпаднал в забава, което обуславя правния интерес на „Д. К.“ АДСИЦ да претендира дължимите и изискуеми суми по съдебен ред, като на 07.10.2022г. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с което претендира длъжникът да бъде осъден за дължимите вноски за главница, падежирали в периода от 15.08.2017г. до 15.08.2022г., дължимата договорена лихва за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., както и за обезщетение за забава в размера на законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД, начислена върху претендиралата част от главницата, за периода от 15.08.2022г. до 06.10.2022г. вкл. Със заповед № 9 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023г., издадена въз основа на заявление по ЧГД № 15/2023г., Районен съд - Девин разпорежда В. Я. К. да заплати на „Д. К.“ АДСИЦ описаните в заповедта суми. ПоР. това моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на „Д. К.“ АДСИЦ сумата от 10 499.16 лева, от които: 1) главница 9 285.29 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 2 ) договорена лихва за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., вкл. 1 077.17 лева и 3 ) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2022г. до 06.10.2022г., вкл. 136.70 лева, както и съдебни разноски в заповедно производство, представляващи държавна такса в размер на 209.98 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Претендира за присъждане на разноските в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК от ответника не е представен писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт Р. Г. представя писмено становище, с което оспорва възражението на ответника за изтекла давност наведено в с.з., тъй като ДПК № 370-**/2008 от 19.05.2008г. е с уговорен краен срок за окончателно издължаване на така предоставения кредит от страна на длъжника до 19.05.2016г. Впоследствие със Споразумението от 29.06.2010 г. е налице предоговаряне на условията за издължаване на дължимите суми по кредита, с уговорен нов краен срок за издължаване на кредитните суми до 15.08.2022г., съгласно чл.7.4 от споразумението. От изслушаната ССчЕ е установено, че длъжникът не е извършил погасяване на всички дължими суми на определения краен срок на издължаване - 15.08.2022г., поР. което с настъпването му всички дължими и неплатени суми съгласно описания в чл.7.2, чл.7,3 и в чл.7.4 от Споразумението от 29.06.2010г. стават изцяло изискуеми. Претендира за сторените разноски по списък по чл. 80 ГПК.

3

Ответникът В. К. в първо заседание се явява лично, в което прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. № 15/2023г. се установи, че на 25.01.2023г. е издадена Заповед № 9 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда ответникът да заплати на „Д. К. " АД СИЦ сумите в общ размер 10499.16 лева, от която • главница 9 285.29 лева ( девет хиляди двеста осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки), ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит ваканция № 370 - **/2008г/19.05.2008г.;

• договорена лихва за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., вкл. 1 077.17 лева (хиляда седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки);

• обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2022г. до 06.10.2022г., вкл. 136.70 лева (сто тридесет и шест лева и седемдесет стотинки);

• съдебни разноски в заповедно производство, представляващи държавна такса в размер на 209.98 лева (двеста и девет лева и деветдесет и осем стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лева (сто и осемдесет лева).

Вземането, представлява непогасена част от главница, формирана от падежирали вноски за периода от 15.08.2017г. до 15.08.2022г., непогасена част от договорена лихва, формирана от падежирали вноски за периода от 15.08.2019г. до 15.08.2022г., обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху претендираната част от главницата за периода от 15.08.2022г. до 06.10.2022г. вкл., законната лихва върху претендираната част от главницата от датата на подаване на настоящото заявление в съда до окончателно изплащане на сумата.

Издадената по ч. гр. дело № 15/2023г. е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поР. което и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в изпълнение на указанията на съда с Разпореждане № 268/18.04.2023г., връчено на ищеца на 10.05.2023г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК – на 08.06.2023г. е предявен настоящият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземането срещу длъжника по издадена Заповед № 9 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.01.2023г. по ч.гр.дело № 15/2023г. по описа на Девински районен съд.

Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на съобщението по чл.415 ГПК, поР. което е процесуално допустим.

По същество е основателен. Установяват се изложените обстоятелства в исковата молба относно основанието и размера на иска.

На дата 19.05.2008г. между "А. Б." АД, действащо чрез клона си „А. Б. - клон България“, ЕИК **********, понастоящем „Ю. Б.“ АД и ответника е бил сключен ДПК № 370-**/2008. – ваканция, с който на последния е бил предоставен, в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 15 000.00 лева (петнадесет хиляди лева), с краен срок за 4 окончателно издължаване на кредитните суми до 19.05.2016г., срещу задължението му да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, описани в погасителния план, неразделна част към договора, както и подробно изложени в чл.10 от същия.