Решение № 424 от 08.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Дупница, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200836 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ,,***“ № *** против Наказателно постановление № 22-5310-000294 от 17.03.2022 г, издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от процесуален представител и съдът е дал ход на делото в хипотезата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата в представеното съпроводително писмо и с писмена молба вх. № 9133/09.10.2023 г. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение за адвокат, като моли да бъде присъдено такова в минимален размер. В случай, че жалбата бъде оставена без уважение, респ. потвърдено НП, да бъде присъдено на ОДМВР Кюстендил възнаграждение за представителство и защита по делото от юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

На 04.03.2022 г. в 08:05 ч. на ПП1 Е-79 км 325.713 на разклона за с. Пиперево 1 полицейските служители в състав А. Г. и Г. С. изпълнявали служебните си задължения. По същото време и на същото място в посока Кулата се движел лек автомобил ,,***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Т. К. Т.. При направена справка чрез РСОД полицейските служители установили, че този автомобил се издирва. Последвали автомобила и на бензиностанция ,,ОМВ“ водачът бил спрян за извършване на проверка. Установили самоличността на водача, а чрез справка с РСОД и обстоятелството, че водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. За така констатираното нарушение свидетелят Г. в присъствието на св. С. съставил АУАН №599710 на водача за това, че управлява горепосочения автомобил без да притежава СУМПС, установено с техническо средство РСОД. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя, който получил екземпляр от същия без възражения по него. Въз основа на така съставения на водача АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-5310-000294 от 17.03.2022 г, издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Видно от справка за нарушител/водач и писмо УРИ 113900-8992 от 24.11.2023 г. на Началник сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, към 04.03.2022 г. Т. Т. няма издаден валидно свидетелство за управление на МПС. От извършената справка от АИСБДС, липсват данни на лицето да е издавано валидно свидетелство за управление на МПС.

Видно от справката за нарушител/водач на името на Т. са били издадени 66 бр. наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП, вкл. и по чл. 150 от ЗДвП.

Актосъставителят Г. и свидетеля по акта С. в съдебно заседание заявяват, че потвърждават констатациите в акта, който бил съставен против водача за това, че управлява МПС без свидетелство за управление – не притежава такова, което било установено след направена проверка с РСОД. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени доказателствени средства, цитирани по-горе. Същите не съдържат никакви противоречия и са логични, последователни и ясни.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл.

2

43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че Т. Т. е изначално неправоспособен водач, поради която причина не разполага с издадено СУМПС.

Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение правилно е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т.

2 от ЗДвП, който визира няколко частни случая, в това число управление на МПС от неправоспособен водач. Обстоятелството, че тази разпоредба включва описание на нарушението, не променя характера й на санкционна доколкото, както бе посочено, общото правило за поведение се съдържа в чл. 150 от ЗДвП.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 04.03.2022 г. в 08:05 ч. на ПП1 Е-79 км 325.713 /разклона за с. Пиперево/ в посока Кулата жалбоподателят управлявал лек автомобил ,,***“ с рег. № *** без да притежава СУМПС. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели Г. и С., които са категорични, че при направената справка било установено, че водачът не притежава СУМПС. Тези обстоятелства недвусмислено се потвърждават и от справката за нарушител/водач на Т. и писмо УРИ 113900-8992 от 24.11.2023 г. на Началник сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил.

При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т.

2 от ЗДвП.

Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с безопасността и сигурността на транспорта. По отношение на размера на наложената глоба съдът намира, че административнонаказващият орган правилно го е определил. Налице са отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които обуславят наказание в посочения размер. Както се посочи по-горе, срещу жалбоподателя до момента са издадени 66 бр. наказателни постановления, голяма част от които са за същото нарушение.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и съобразно претенциите на страните за разноски такива се дължат в полза на АНО, респ. на ОДМВР - Кюстендил. Съгласно чл. 63д, ал. 3, вр. с ал. 1 3

ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 50.00 лева, доколкото АНО е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание и делото не е с голяма фактическа и правна сложност.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-000294 от 17.03.2022 г, издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

,,***“ № *** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ,,***“ № *** , да заплати в полза и по сметка на ОДМВР - Кюстендил, представлявано от Директор, сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение без явяване в съдебно заседание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4