Решение № 1058 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520100352 по описа за 2025 година

Претенцията на ищцата се основава на твърдение, че на 04.01.2022 г. е сключила трудов договор с ответното дружество за длъжността „***“.

Договорът бил сключен като срочен, впоследствие бил трансформиран в безсрочен, а впоследствие били сключени и допълнителни споразумения към договора. През м. септември 2024 г. поради намаляване обема на работа било въведено непълно работно време – 4 часа на ден за периода от 12.09.2024 г. до 11.10.2024 г., включително. Това било направено със заповед на изпълнителния директор на ответника. На 10.09.2024 г. било проведено заседание тип „оперативка“, на което присъствали .изпълнителния директор и пълномощника на мажоритарния собственик Ръководството изрично заявило, че предвид създалата се обстановка за дофинансиране на личния бюджет на всяко лице по своя преценка работниците и служителите могат да упражняват труд при друг работодател. Това мотивирало ищцата да започне да търси работа и при друг работодател. Посочва каква е създадената организация на работа за периода на непълно работно време и какво работно време е отработила, като и че е работила съвестно съобразно задълженията си по длъжностна характеристика, включително била положила и извънреден труд.

На 4-ти октомври било проведено общо събрание на работниците и служителите с ръководството, като от страна на ръководството присъствали 1 същите лица. Използвала тази среща и устно уведомила ръководството за намерението си да прекрати трудовия си договор, както и че желае да спази срока на предизвестие, като по този начин ще се даде възможност за намиране на заместник, и за въвеждането му в работата. Впоследствие поучила искане за даване на обяснения, като в периода от това събрание и уведомлението от нейна стана до ръководството до връчването на искането за обяснения не и било дадено за подпис допълнително споразумение към договора въпреки уговорката, която постигнала с ръководството в устна форма, а именно в срока на предизвестие да работи на 4-часов работен ден. По никакъв начин не била уведомена за промяна на тази устна уговорка. Впоследствие и било вменено, че е нарушила работното си време за периода от 11.10.2024 г. до 21.10.2024 г.

Въпреки, че се осъществявал ежедневен контрол на работното време, през този период никой не я уведомил, че е в нарушение на трудовата дисциплина.

Няколко пъти се интересувала и питала дали допълнителното споразумение е подготвено. Тогава била информирана от изпълнителния директор, че е получил забранителен имейл от собственика, и че такова споразумение няма да се подписва и следва да работи на 8-часов работен ден. Освен това изрично уведомила изпълнителния директор, че е сключила трудов договор с друг работодател. Заповедта, с която и били поискани обяснения била № *** г. С нея и се вменявало, че началния период на допуснатото от нея нарушение е 11.10.2024 г., а крайният - 21.10.2024 г. Така, периодът на намален обем на работа бил от 12.09.2024 г. До 11.10.2024 г., а заповедта за искане на обяснения била относно периода от 11.10.2024 г. до 21.10.2024 г., т.е. имало застъпване за датата 11.10.2024 г., за която все още важало намаленото работно време В срок подала възражение/обяснения/. Междувременно на нейната длъжност бил нает нов служител, считано от 07.11.2024 г., а на 18.11.2024 г. и била връчена заповед за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В същата се претендирало и заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

Ищцата счита, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, т.к. изпълнявала трудовите си задължения добросъвестно. Посочва какво е естеството на работата и, както и че същата не е пострадала по никакъв начин от уплътняването на нейната часова ставка или евентуално неуплътняване на същата. Счита, че не е съобразена евентуалната тежест на нарушението с наказанието, което и е наложено. Не е съобразено, че е полагала дори извънреден труд, който не и бил заплащан. Нямало констатации за 2 неизпълнение на основните и задължения по длъжност, които да са се отразили негативно на работодателя. С оглед на това счита, че при съвкупната преценка на фактите и обстоятелствата наложеното наказание само формално спазва буквата на закона и не е съобразено с естеството на обстоятелствата, липсата на дисциплинарни нарушения или евентуално неговата ниска тежест.

С оглед на това счита, че уволнението и е дискриминационно предвид желанието и да започне работа при друг работодател. Предвид незаконността на уволнението счита, че не е налице основание да дължи обезщетение по чл.

221, ал. 2 от КТ. След прекратяване на трудовия договор с ответника продължила да упражнява труд при втория си работодател, но с оглед пониското основно трудово възнаграждение и се дължало обезщетение по чл.

225, ал. 2 от КТ. Въз основа на така изложените твърдения ищцата е предявила няколко обективно съединени иска:

Иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, който е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Иск за заплащане на 2400 лв. - обезщетение за получавано по-ниско трудово възнаграждение, поради незаконно уволнение за посочен период, който е с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ.

Иск с правна квалификация чл. 242 от КТ. за заплащане на дължимо трудово възнаграждение - 2383,66 лв. за м. октомври 2024 г. и за м. ноември 2024 г. - 702,78 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба.

Иск за лихва за забава, който е с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД, който е в размер на 55,05 лева. върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2024 г. за периода от 20.11.2024 г. до датата на подаване на исковата молба и в размер на 8,25 лв. върху трудовото възнаграждение за м.ноември за периода от 20.12.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ответникът „ТРУД”АД е подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, за което й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и че са спазени процедурните изисквания за налагане на наказанието. Оспорва твърдението на ищцата, че е имала устна уговорка и разрешение от изпълнителния директор на дружеството да не спазва работното си време и да работи на 4-часов работен дене. Това не било вярно. Ищцата заемала длъжността „***“ и като такава добре познавала организацията на труда в предприятието и била 3 наясно, че няма писмено споразумение, което да въвежда такава промяна.

Счита се, че е спазено и изискването на чл. 189 от КТ. В тази насока се моли да се вземе предвид, че става въпрос за висш ръководен служител, който се предполага, че следва да има знания относно начина за изменение на работното време. Следва да се вземе предвид, че нарушението е системно, като са осъществени шест такива неуплътняване на работното време за шест последователни работни дни. С оглед на това степента на нарушението е висока и създава опасност за интересите на работодателя именно поради това, че ищцата е ръководен служител, т.к. длъжността и налагала да е изцяло на разположение на работодателя през цялото работно време. Доколкото полагала извънреден труд, то това било без знанието на работодателя и след като той бил създал условия трудовите задължения да се изпълняват през установеното работно време. Това било нежелано от него и също било нарушение на трудовите задължения. Посочва се, че ищцата от 04.01.2022 г. работи по втори трудов договор, а от м. септември 2024 г. е сключила още един трудов договор за работа на 4-часов работен ден. Като се вземат предвид тези обстоятелства е очевидно, че тя няма как да уплътнява 8-часов работен ден при ответника и самоволно е решила да работи в по-малък обем. При това положение от субективна страна тя е осъзнавала действията си, което било съобразено при определяне тежестта на наказанието. Счита се, че не е налице и нарушение на работодателя на изискването за добросъвестно упражняване на работодателските права по чл. 8 от КТ. С оглед изложените обстоятелства моли за пълно отхвърляне на предявените искове за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. По отношение на иска за неплатено трудово възнаграждение се посочва, че същото е начислено по ведомост и е изчислена чистата дължима сума. Ищцата обаче не се е явила, за да получи начислените трудови възнаграждения, с оглед на което се счита, че работодателя не е изпаднал в забава и не дължи лихва. Посочва, че с електронно писмо ищцата е уведомена за размера на начислените и суми, като писмото е от 18.12.2024 г. и до момента тя не се е явила, за да получи сумите.

Направено е и възражение за прихващане между вземането на ищцата за трудово възнаграждение за м. октомври и м. ноември в общ размер на 3086,46 лв. с вземането на работодателя за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, което се дължало в размер на 5250,73 лв. В условията на евентуалност оспорва иска по чл. 225 от КТ за периода след 07.01.2025 г., поради това, че тогава договорът би се прекратил поради изтичане на срока по предизвестието. Моли да се вземе предвид, че при преценка на тежестта на нарушението, работодателя е съобразил изричното изявление на служителя, че няма да продължи да спазва 8-часовото работно време, което изрично било посочено в писмените обяснения.

4

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността “***” с код по НКПД ***, като тр. договор е сключен на 04.01.2022 г., а впоследствие към него са сключени три допълнителни споразумения. Не се оспорват подписаните между страните тр. договор, допълнителни споразумения, длъжностни характеристики, както и твърденията на ищцата, че за заеманата от нея длъжност се изисква „висока степен на стриктност, прецизност и задълбоченост“. Не се оспорват и обстоятелствата по издаване на цитираните в исковата молба заповеди за въвеждане на непълно работно време, за изпълнение спирането на действие на тази заповед, както и за отправянето на искане за обяснения и за издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.

Спорен момент е дали за датата 11.10.2024 г. е важало нормалното работно време от 8 часа дневно или въведеното със Заповед №*** г. намалено работно време – 4 часа дневно. Съгласно заповедта тази дата е включена в периода – „…до 11.10.2024 г., вкл.“. няма твърдения и доказателства, че тази заповед е била изменена и действието й е било прекратено по-рано от посочения краен период, поради което съдът приема, че за датата 11.10.2024 г. работното време в ответното предприятие е било 4 часа дневно, вкл. и за ищцата и отработвайки такава часова ставка тя не е нарушила трудовата дисциплина.

Междувременно, на 07.10.2024 г., тя е подала предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ като е заявила, че ще отработи срока на предизвестие изцяло – до 07.01.2025 г. В предизвестието не се съдържа искане за определяне на намалено дневно работно време за ищцата от 4 часа дневно, нито искане за изменение на тр. договор в такъв смисъл. Въпреки това в периода след 11.10.2024 . тя е продължила да работи на 4 часов работен ден. Това е дало основание на работодателя със Заповед №*** г. да поиска от нея обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ. Вмененото нарушение е системно закъснение или преждевременно напускане на работа за не по-малко от 1 час при посочено работно време, вкл. и обедна почива, за конкретно посочени дати – 11, 15, 16, 17, 18 и 21 октомври 2024 г.

На 24.10.2024 г. ищцата е депозирала писмени обяснения пред работодателя. В същите е посочила, че на проведена оперативка на 10.09.2024 г. ръководството било уведомило личния състав, че предвид създалата се обстановка за дофинансиране на личния бюджет на всяко лице по своя 5 преценка работниците и служителите могат да упражняват труд и при друг работодател и тя се е възползвала от тази възможност, че на 4-ти октомври при среща с представителя на мажоритарния собственик устно било указано, че заповедта за намалено работно време ще бъде преустановена, считано от 07.10.2024 г., а персоналът ще бъде компенсиран по определени начини за периода с намалено работно време. Тогава уведомила него и прекия си ръководител за намерението си да напусне работа като спази срока на предизвестие, през което време да въведе в естеството на работата новия служител на длъжността. Устно уведомила ръководството, че желае да се измени трудовия и договор като се редуцира работното време/непълно раб. време/ и възнаграждението и. На няколко пъти се интересувала какъв е отговора, но не получила такъв до момента, в който изп. директор Бойчев я уведомил, че отговорът е отрицателен и следва да продължи да работи на пълно работно време. Посочва, че като отговорен и дисциплиниран човек, който се е доказал през периода на полагане на труд в дружеството се чувства задължена да изпълнявам трудовите си задължения по подписаните от мен трудови договори/независимо дали са основни или за допълнителен труд/, а посочените отсъствия от работното място са поради факта, че изпълнява трудовите си задължения по сключен в края на месец Септември трудов договор по чл.111 КТ. Посочва, че за времето от сключването на трудовия си договор с ответника до датата на въвеждане на непълно работно време за всяко свое отсъствие е представяла документ в отдел "Човешки ресурси" надлежно разписан от нея и разрешилия ползван отпуск/платен или неплатен/.