Решение № 5567 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5567 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100505691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С.о., чрез процесуалния си представител - юрк. А.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу решение № 1953 от 13.03.2022 г., постановено по гр. д. № 25942/2021 г. на СРС, 74 състав, с което е уважен предявеният от ЗАД „А.Б.” АД против С.о., иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за сумата от 7 618, 80 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка “Каско“ за имуществени вреди на МПС “Киа“ с рег. № СВ **** ВН, причинени при ПТП, настъпило на 04.08.2018 г. в гр. София при движение по ул. Бунтовник в гр. София, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1497, 88 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.

Пак със същото решение е отхвърлен предявеният от С.о. против “Т.Г.Х.“ АД обратен иск с правно основания чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 7 618, 80 лв., представляваща регресно вземане за платено от ответника по главния иск 1 обезщетение по застраховка “Каско на МПС“ за вреди на МПС “Киа“ с рег. № СВ **** ВН, причинени при ПТП, настъпило на 04.08.2018 г. в гр. София при движение по ул.

Бунтовник в гр. София, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е кредитирал представеното по делото уведомление за щети по отношение на отразените в него факти и обстоятелства, доколкото същото представлява частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на С.о., тъй като същата е изпълнявала задължението си по поддържане на пътния участък. Сочи, че въз основа на сключен договор с “Т.Г.Х.“ АД е възложила на дружеството извършване на ремонти на процесния участък. Посочва, че съгласно чл. 11.2.3.2 от сключения договор отговорността на С.о. в качеството й на възложител е изключена за действия или бездействия на изпълнителя за вреди, причинени вследствие неизпълнение на предмета на договора. Поради което счита, че ответното дружество носи отговорност за причинените вреди с оглед на неизпълнение на договорните му задължения за поддръжка на пътния участък. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, и да бъде постановени ново, с което главният иск да бъде изцяло отхвърлен. При условията на евентуалност, в случай, че главният иск не бъде отхвърлен, моли да бъде уважен предявеният обратен иск за заплащане на присъденото застрахователно обезщетение по главния иск. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият ЗАД “А.Б.“ АД, чрез пълномощника си - адв. Г. М., в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че решението е правилно, доколкото по делото безспорно са установени предпоставките за възникване на регресното право в полза на ищцовото дружество и не е налице основание за изключване на отговорността на С.о.. Претендира разноски.

Въззиваемият “Т.Г.Х.“ АД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предявеният пред СРС иск от ЗАД „А.Б.” АД срещу С.о. за сумата от 7 618, 88 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 18-0300/218/5000560 от 20.06.2018 г., намира своето правно основание в нормата на 411 КЗ. Суброгирането на застрахователя в правата на застрахования предпоставя кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане с увредения, с период на покритие към датата на настъпване на вредите; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) възникване на право на увредения срещу причинителя на вредата; 4) обезщетяването на увредения от страна на застрахователя чрез изплащане на застрахователно обезщетение.

Между страните по делото не съществува спор, че в срока на договора за застраховка „Пълно каско“ ищецът е заплатил претендираната сума като обезщетение за причинени вреди на застрахованото МПС в резултат на реализирано ПТП. Спорен между страните се явява механизмът на процесното ПТП - времето, мястото и начина на неговото настъпване.

В тази връзка следва да се отбележи, че от представения по делото Протокол за ПТП № 1691945 от 04.08.2018 г., съставен от длъжностно лице при СДВР, се установява, че процесното ПТП е реализирано след попадане в несигнализирана и необезопасена дупка от страна на водача на МПС марка „Киа Сеед“, рег. № СВ **** ВН – Д.В.М.. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите.

Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото 3 същият не е оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК;

Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.

По делото е изслушано заключение на вещо лице, което настоящия състав кредитира като обективно дадено, неоспорено между страните, съгласно което щетите по л.а. “Киа Сеед“ с рег. № СВ **** ВН се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Изслушани са и свидетелските показания на св. Д. М. водач на застрахованото МПС марка “Киа“ с рег. № СВ **** ВН, от които се установява, че същият е реализирал ПТП след като е попаднал в необезопасена дупка на улица в гр. София, кв. Лозенец, която обективно не е било възможно да бъде избегната.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба относно допуснати от СРС нарушения във връзка с кредитирането на Уведомление за щети на МПС от 06.08.2018 г. /л. 16 от делото пред СРС/ при обосноваване на изводите на съда относно механизма на процесното ПТП. Действително, уведомлението представлява частен удостоверителен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, който се ползва единствено с формална доказателствена сила относно авторството на документа , която обвързва съда да приеме, че изявлението е направено от лицето, комуто принадлежи подписът, а доказателствената му стойност следва да бъде ценена при съвкупна преценка на останалия събран по делото доказателствен материал.

Цялостната преценка на описаните доказателствени средства, включително съобразяването на показанията на свидетеля Д. М. при условията на чл. 172 ГПК и всички други данни по делото позволяват да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило по сочения от ищеца механизъм. В допълнение на това следва да бъде посочено, че извод за настъпване на процесното ПТП и механизма на реализирането му може да бъде направен при съобразяване и на останалите събрани по делото доказателствени средства, извън представеното уведомление за щета, което е само едно от писмените доказателствени средства, при съобразяване на което съдът би могъл да формира решаващата си воля.

Процесното ПТП е настъпило на улица в населено место – гр. София. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок и службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Следователно, по силата на ЗДвП на С.о. е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно 4 чл.11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. Следователно, по силата на ЗДвП на С.о. е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – С.о., е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

С оглед на доказания механизъм на процесното ПТП и заплатеното обезщетение от страна на застрахователя към увреденото лице, следва да бъде прието, че ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата С.о., поради което искът по чл. 411 КЗ е установен по основание.

С оглед изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, предвид липсата на други конкретни оплаквания във въззивната жалба, включително относно размера на обезщетението за причинените вреди, настоящият състав намира, че искът по чл. 411 КЗ законосъобразно е бил уважен от СРС в съответствие с установените по делото факти.