Определение № 2245 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2245 гр. Варна, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20263100500587 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Пред Варненски окръжен съд е подадена въззивна жалба с вх. № 7126/28.01.2026 г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрисконсулт Х. П., насочена против Решение № 4751/30.12.2025 г., постановено по гр. дело № 2689/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

С жалбата е формулиран петитум до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение, респ. постановяване на ново, при съобразяване заключението на САТЕ относно стойността за възстановяване на щетите по процесния автомобил, вследствие ПТП, като бъде определено застрахователно обезщетение в размер на 457,26 лв. (233,79 евро), представляващо разликата между дължимата сума и изплатеното от застрахователя такова.

В отговора си, въззиваемата страна, чрез процесуален представител, настоява за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди решението на ВРС като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима, поради липса на предмет на обжалване, като съображенията за това следните:

Посредством горецитираното съдебно решение, ВРС е уважил предявения от ищцата Е. Б. А. срещу ответното дружество ЗК ”Лев Инс” АД, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 20 лева, представляваща частичен иск от 1 143,62 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 10.01.2025 г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил „Хонда Джаз” с рег. № В 2401 СА, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичен иск, какъвто е настоящият случай, 1 обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат: основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти

(юридическите факти, от които правоотношението произтича); страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право, т.е. до сумата от 20 лева. СПН не обхваща нито максималния размер на вземането, част от който е предявен по делото, нито този, до който съдът в мотивите си по частичния иск е приел, че то действително съществува, с оглед събраните доказателства. Поради това и за ищеца съществува правната възможност да предяви в друг процес иск за защита на вземането си за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно източник на силата на пресъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, съдържащ констатация относно спорното право, но не и мотивите към него, (в този смисъл: т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС). Предвид гореизложеното, се налага извод, че страната не може да обжалва мотивите на съдебния акт, тъй като предмет на обжалване е само диспозитивът на решението. Предмет на въззивната проверка е разрешаването на материалноправния спор по същество, какъвто в случая липсва, доколкото застрахователят не твърди недължимост на присъдените 20 лева. Напротив, от аргументите по жалбата е видно, че всъщност застрахователят признава собственото си задължение за изплащане на обезщетение до размера от 457.26 лева с ДДС, от която ВРС е присъдил само 20 лева съобразно частично заявената претенция.

При липса на произнасяне в диспозитива относно процесната сума – 457,26 лв. (233,79 евро), съдът приема, че липсва предмет на обжалване, поради което жалбата, следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима въззивна жалба с вх. № 7126/28.01.2026 г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрисконсулт Х. П., насочена против Решение № 4751/30.12.2025 г., постановено по гр. дело № 2689/2025 г. по описа на Районен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 587/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2