Определение № 22983 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22983 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100510148 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 83 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 268775/31.08.2026 г. /изпратена по пощата на 28.08.2026 г./ от Д. М. П., с ЕГН **********, която има за предмет определение № 27286 от 29.07.2026 г. постановено по гр.д. № 24370/2024 г. по описа на СРС, ГО, 66 св, с което е била оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, която е определена в размер на сумата от 9 697,97 евро и присъдена по реда на чл. 355 ГПК в делбения процес.

Оплакванията са концентрирани върху това, че при произнасянето си съда постановил обжалвания съдебен акт не е осъществил правилна преценка на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса в хипотезата на чл.

83, ал. 2 ГПК, доколкото не е съобразил реалните възможности на ищеца да обслужи заплащането на възложената му за внасяне такса. Оплакванията са съсредоточени върху това, че преценката за наличното имущество на жалбоподателя – П. с оглед присъденото в негова полза с решението за извършване на делбата вземане за уравняване на дял, трябва да се прави изключително към момента на упражняване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, който момент предшества влизането в сила на решението – 29.07.2026 г. Освен това, независимо от присъждането на конкретната сума в размер от 26 692,33 евро – под формата на стойност за уравняване на дялове, то няма как това вземане да се разглежда, като вече инкасирано от жалбоподателя имущество, защото същия все още не го е получил, било вследствие на доброволно осъществено към него плащане, било по принудителен ред. Добавен е и аргумент, че притежаването на недвижим имот от Д. П. не може автоматично да се разглежда, като потенциален и сигурен източник на доход от наем, защото това е бъдещ и несигурен доход.

Акцентира се и на високата възраст на страната – 90 години и недостатъчния за покриване на присъдената такса месечен негов доход от пенсия в размер на 300 евро.

Предвид това се настоява за отмяна на обжалваното определение и постановяване освобождаването на съделителя – П. от заплащане на държавна такса по чл. 355 ГПК, 1 която е определена на сумата от 9 697,97 евро, или за нейното редуциране до по-нисък размер, който страната да е обективно възможно да понесе според актуалното си материалното състояние.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата на съделителя – Д. П. за освобождаването му от заплащане на следващата се в производството държавна такса. Мотивите са, че страната отправила искането с основание чл. 83, ал. 2 ГПК има имущество в гр. София, което й позволява да генерира доход от наем или продажба, както и присъдено изискуемо вземане в размер на 26 692,33 евро – под формата на стойност за уравняване на дялове.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е упражнена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в параметрите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, доколкото обжалваното определение е връчено на недоволната от него страна на 21.08.2026 г., а ЧЖ е подадена на 28.08.2026 г., чрез ползване на пощенска услуга – чл. 62, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно процесуалното правило на чл. 83, ал. 2 ГПК по молба на страната съдът може да признае, че същата няма достатъчно средства и доходи за заплащане на дължимите по делото държавни такси и разноски и на последното основание да я освободи от задължение за внасянето им, като при извършване на последната преценка следва да вземе предвид сочените в същата норма неизчерпателно обстоятелства. Този механизъм за освобождаване от държавна такса обаче не е приложим в делбения процес. При него държавната такса се събира едва с постановяването на решението по извършване на делбата, като тя се определя въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дяловете на съделителите, определени с решението по допускане на делбата. Публичното задължение в този процес за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата, какъвто е и конкретният случай. Целта преследвана с процесуалната норма на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на субективни материални права на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите за съдебното производство, но същата е приложима само когато таксите и разноските се дължат предварително по силата на чл. 76 ГПК, но не и когато страната е осъдена за такси и разноски с влязло в сила решение. Ето защо, съделителят Д. П. дължи посочената държавна такса за получените в негова изключителна собственост недвижими имоти. В този смисъл – Определение № 50222 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3397/2022 г., II г. о., Определение № 191 от 17.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 107/2011 г., II г. о., Определение № 176 от 14.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1758/2020 г. по описа на ВКС, I г.о. и др.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанция, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

С оглед посоченото, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 268775/31.08.2026 г. /изпратена по пощата на 28.08.2026 г./, която е подадена от Д. М. П., с ЕГН ********** срещу определение № 27286 от 29.07.2026 г. постановено по гр.д. № 24370/2024 г. по описа 2 на СРС, ГО, 66 с-в, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, която е определена в размер на сумата от 9 697,97 евро и присъдена по реда на чл. 355 ГПК в делбения процес.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок, считано от връчването му на частния жалбоподател – Д. П..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3