Определение № 1548 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1548 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

КаЛ. Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от КаЛ. Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501010 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от С. Р. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** срещу определение № 2958/16.05.2023 год. по гр.д. № 7340/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлено искането на ответника С. Р. Б. за отмяна на наложената му с определение от 05.05.2023 год. глоба от 50 лева.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и пристрастно, постановено при неотчитане на фактите и обстоятелствата по делото. Жалбоподателят твърди, че използваните от него спрямо съда квалификации са обективни тъй като по делото съдия Мавродиева е допуснала множество съществени и груби процесуални нарушения. От друга страна се сочи, че съдът не се е съобразил с наднационалната практика, а наложената глоба е в нарушение на чл.10 от КЗПЧ. Твърди се, че неотменянето на глобата от следващия съдия- докладчик по делото е съучастие към своеволията на съда в ущърб на страните, с поведение, което е извън обхвата на Кодекса на етично поведение на българските магистрати и обективира свръхвласт и ненаказуемост. Цитирана е практика на ЕСПЧ – Здравко Станчев срещу България, както и решение №7/1996 год. по КД 1/1996 1 год. на КС на РБ. Позовавайки се на практиката на ЕСПЧ жалбоподателят сочи, че политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица, тъй като гражданите имат право да критикуват.

Твърди се, че наложената глоба цели да сплаши частния жалбоподател да не подава сигнал срещу съдията до ВСС, заради неетично, неморално и пристрастно поведение. Твърди се, че освен необосновано, обжалваното определение не е мотивирано, тъй като не е обяснено в какво се състои обидата към съда, като не са обсъдени и опровергани изложените от страната по делото факти, мотивирали я да даде сочените квалификации възприети от съда като обидни. Твърди се, че наложената глоба сочи ненаказуемо своеволие, което може да бъде коригирано само от съда в Страсбург, единствено притежаващ необходимия морал и компетентност. Сочи се, че по наказателното право обидата и клеветата не могат да бъдат насочени към юридически лица – в случая към съда, отрича неговото поведение да е било нетърпимо с оглед работата на съда, поради което ако съдията е лично обидена, би следвало да защити правата си по НК, а не да злоупотребява със служебното си положение. Направено е искане наложената глоба да бъде отменена като противоречаща на закона и морала.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .

От приложената преписка става ясно, че делото пред Бургаския районен съд е образувано и висящо по искова молба подадена от С. Р. Б. срещу С. Р.

Б., за допускане и извършване на съдебна делба между двамата братя, на съсобствен имот представляващ СОС с идентификатор *** – жилище, апартамент от 73,9 кв.м., ведно с прилежащото към него избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Ищецът е посочил в исковата молба, че имотът е придобит по наследство от родителите на страните, като се ползва еднолично от ответника, с когото не могат да постигнат съгласие за подялба, поради което моли съда да допусне делбата при равни квоти за съделителите.

2

Исковата молба от името на ищеца е подадена от упълномощения от него адвокат Таня Илиева, за което е представено надлежно пълномощно, като към нея са приложени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца относно собствеността върху делбения имот.

Съгласно представения протокол за избор на съдия-докладчик, делото е разпределено на съдия ИвеЛ. Мавродиева. Първото процесуално действие извършено от нея по делото е да остави исковата молба без движение с указания към ищеца тя да бъде вписана. След вписване на исковата молба е разпоредено връчване на препис от нея и приложенията на ответника, с подробни указания относно процесуалните права на ответника и евентуалните преклузии /л.17/.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от С. Р. Б. с посочен съдебен адрес на адвокат Лина Георгиева и представено пълномощно за упълномощаване на адв. Георгиева да представлява С. Б. по делото. В отговора са признати фактите, че имотът е съсобствен в равни дялове между съделителите, но е посочено, че достъпът на ищеца до имота не е ограничен, че той има ключове за него и има възможност да го използва. Сочи се, че са провеждани преговори за продажба на имота. Изразено е становище за допускане на делбата при равни квоти за съделителите.

След депозиране на отговора на исковата молба, от съдията-докладчик е изготвено определение по чл.140, ал.3 от ГПК, като делото е насрочено в открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани.

Междувременно е постъпила молба от съделителя С. Р. чрез адв.Таня Илиева, в която се твърди, че е в невъзможност да ползва делбения имот, че имотът се ползва само от ответника, поради което на осн. чл.344, ал.2 от ГПК е направено искане ответника да бъда осъден да заплаща на ищеца обезщетение за самостоятелното ползване на делбения имот, за периода от постановяване на съдебния акт до приключване на делбата, в размер на 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С молбата е направено искане за допускане на експертиза и за разпит на свидетел. Представена е нотариална покана, с която ищецът е поканил ответника да му заплаща обезщетение за самостоятелното ползване на имота в размер на 200 лв. месечно и отговор на нотариалната покана, с която ответникът е отказал да заплаща обезщетение, поради обстоятелството, че 3 достъпът до жилището не е отнеман и, че ищецът по всяко време може да го ползва.

В откритото съдебно заседание на 07.03.2023 год. страните не са се явили лично, явили са се техните процесуални представители - адв.Илиева представляваща ищеца и адв. Георгиева представляваща ответника. От страна на ответника чрез адв. Георгиева е представена молба за включване в делбената маса на други имоти, с твърдение, че също са съсобствени между страните. Процесуалните действия на съда обективирани в протокола от заседанието проведено на 07.03.2023 год. стриктно следват процесуалните правила – след като страните са приканени към спогодба, делото е докладвано, като в делбената маса са включени имотите посочени в молбата на ответника, указано е и му е дадена възможност да впише молбата, взето е отношение по исканията на страните по доказателствата, като делото е отсрочено за друго съдебно заседание.

Преди провеждането на второто по делото открито съдебно заседание и двете страни чрез процесуалните си представители са депозирали писмени становища. Процесуалният представител на ищеца- адв.Илиева е изразила становище, че молбата относно включване на други имоти в делбената маса е нередовна, тъй като не е посочено основанието за възникване на съсобствеността и при какви квоти се претендира допускането на делба за тях, поискано е оставянето без движение за уточняване на тези обстоятелства, с възможност за последващо становище. Процесуалният представител на ответника – адв. Георгиева, с депозираното становище по искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК е оспорил същото, с твърдението, че ищецът не е лишен от възможността да ползва имота. Поставена е задача към експертизата допусната от съда за определяне на размера на месечния наем.

Твърди се, че е налице преюдициален спор между страните по друго дело – за нищожност на титула на собственост на ищеца по отношение на сочените от ответника имоти за допълнително включване в делбената маса, като е направено искане за спиране на производството по делбеното дело до приключване на преюдициалния спор.

С разпореждане съдията-докладчик е оставил без движение молбата на ответника за включване на нови имоти в делбената маса и е дал указания за отстраняване на нередовностите по нея.

4

С молба депозирана от процесуалния представител на ответника е извършена конкретизация на имотите, за които е поискано допълнително включване в делбената маса и са посочени квотите на съсобственост.

Постъпило е последващо лично изразено становище на ответника по делото, в което той е направил изявление, че не поддържа искането си за включването на други имоти в делбата, като иска делбата да бъде допусната за имота посочен в исковата молба при равни квоти.

В проведеното на 20.04.2023 год. открито съдебно заседание ищецът не е присъствал лично, като е бил представляван от адв.Илиева. Ответникът също е присъствал лично и е бил представляван от адв. Георгиева. След приемането на заключението на вещото лице, дало отговор на въпроса за размера на месечния наем на процесния имот, заключението е оспорено от ответната страна, като по нейно искане съдът е допуснал повторна съдебнотехническа експертиза за определяне на средния пазарен наем на процесното жилище, съобразно въпросите поставени от ответната страна. Прието е увеличение на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК заявена от ищцовата страна, от 200 лв. на 275 лв. Предвид изявлението на ответника, съдът е отменил определението си за включване на други имоти в делбената маса по искане на ответника и е прекратил производството в тази част. В същото съдебно заседание е разпитан свидетел на ищеца, който е бил допуснат преди това от съда, като е оставено без уважение искането на ответника за допускане на свидетел. Делото е отложено за друга дата.

С молба подадена лично от ответника на 28.04.2023 год. по делото, той е посочил, че в съдебното заседание съдът е допуснал множество и съществени процесуални нарушения. Изложени са твърдения, за пристрастно и необективно отношение на съда към ответника с необосновано недопускане до разпит на свидетел от негова страна и дописани в протокола от заседанието текстове, които не съответстват на изреченото от страните и техните представители. Твърди се също, че съдът е нарушил диспозитивното начало като е попитал адв.Илиева, дали ще прави искане за увеличение на претенцията за обезщетение, твърди се също, че в протокола са отразени възражения на адв.Илиева, които тя не е правила, а също и неверни обстоятелства относно произнасянето на съда по доказателствата. Изложено е твърдение, че е налице явна и груба намеса на съда в полза на ищеца, като 5 престъпно се слагат изявления на представители на страните, които не са изричани в зала, а от друга страна се прикрива нарушението на основополагащи за гражданския процес принципи. Направено е искане за отвод на съда и разпределяне на делото на друг обективен и безпристрастен съдия, за звукозапис на следващото съдебно заседание, както и докладване на молбата на Председателя на съда и на Комисията за професионална етика за нарушаване на Кодекса на етично поведение на българските магистрати.

С определение от 02.05.2023 год. съдът е преразгледал обстоятелствата относно искането на ответната страна за допускане до разпит на свидетел, констатирал е, че в този смисъл ответникът своевременно е направил искане, и след отмяна на определението си с което е било оставено без уважение това искане, е допуснал такъв при довеждане от ответната страна. Посочено е, че при несъгласие с отразеното в протокола, ответникът разполага с възможност да поиска неговата поправка, като искането за отвод е оставено без уважение поради липсата на хипотезите по чл.22 от ГПК. Разпоредено е молбата да се докладва на Председателя на съда. Препис от определението е връчено на страните.

В срок ответникът не е поискал поправка на протокола изготвен от съда за заседанието на 20.04.2023 год., въпреки дадените указания за допустимия процесуален ред за защита.