Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 15.12.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 233/2021
Вид
Решение № 84
Подписан
15.12.2021
В сила
23.06.2023
Състав
Павел Александров Ханджиев, Десислава Динкова Щерева, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

  • чл.236 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • член 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • член 42 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • член 55 ал.1 предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

ЧЛ.ве:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20212001000233 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби от от „Л.

ЕООД с ЕИК ***, чрез адв.К., и от Д. ИВ. ЗЛ. с ЕГН **********, чрез адв.М., против решение № 258/ 02.07.2021 г., постановено по т.д. № 465/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е обявен за относително недействителен спрямо ищеца СТ. П. Д. договор, сключен с нотариален акт №*** от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.№*** на НК, с който Д. ИВ. ЗЛ. е продала на ответника „Л. ЕООД три самостоятелни обекта в сграда; осъдена е Д. ИВ. ЗЛ. да заплати на СТ. П. Д. сумата от 58096,20 лв., представляваща общата равностойност на получени на отпаднало основание вноски от цената по сключен на 08.08.2018 година предварителен договор за продажба на самостоятелните обекти, който е бил развален по вина на ответницата, както и сумата от 15000 лв. представляваща задатък по същия договор, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от завеждане на делото – 27.11.2020 година до окончателното им изплащане, като иска да задатъка в останалата част над присъдения размер от 15000 лв. до претендираната горница от 30000 лв. е отхвърлен.

Въззивникът „Л. ЕООД е депозирал въззивна жалба против 1 решението в частта, в която съдът е обявил за недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.№*** на НК.

Излагат се съображения, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК, като не са обсъдени възраженията на дружеството и липсва преценка на събраните доказателства относно предпоставките на отменителния иск. Заявява се, че съдът формално е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД, без да обоснове правни изводи за това. Съдът неправилно е приел, че вземането на ищеца против първия ответник е възникнало преди увреждащата сделка и по този начин неправилно е квалифицирал иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, вместо по чл.135 ал.3 от с.з. Заявява се, че при установената по делото фактическа обстановка, с оглед разваления от ищеца предварителен договор, в резултат на което се претендира връщане на дадените от него суми на отпаднало основание по смисъла на член 55 ал.1 предложение първо от ЗЗД, приложимото за предявения отменителен иск материално право е по чл.135 ал.3 от ЗЗД. Това обаче не е било съобразено от първоинстанционния съд.

Според въззивника фактите по делото сочат, че качеството си на кредитор спрямо първия ответник ищецът е придобил след извършената разпоредителна сделка, а именно на 25.11.2020 година, когато първият ответник е получил писменото изявление за разваляне на предварителния договор, съдържащо и искане за възстановяване на платените по него суми и връщане на капарото в двоен размер. Като последица от развалянето на този предварителен договор, с обратна сила е отпаднало основанието, на което първия ответник е получил платените от ищеца суми. След като това е така, според въззивника ищецът няма вече как да се легитимира като кредитор въз основа на договорно основание - процесния предварителен договор. В жалбата се прави извод, че претендираното от ищеца вземане е възникнало след сключването на разпоредителната сделка. Твърди се, че до настъпването на последната вноска по предварителния договор ищецът не е имал качеството на кредитор, тъй като първият ответник не е имал задължение да престира. Според въззивника „Л. ЕООД, за успешното провеждане на отменителния иск е следвало да бъдат установени предпоставките по чл.135 2 ал.3 от ЗЗД, вкл. да бъде установена специфичната цел – намерение за увреждане на кредитора от договарящите. Сочи се, че в рамките на производството не са събрани никакви доказателства за изискуемото от закона намерение/цел за увреждане, което прави претенцията недоказана.

Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е придобил качеството на кредитор с факта на сключения договор, според въззивника по делото не е установено знанието на втория ответник за увреждането. Сочи се, че с показанията на св.П. е установено, че получените документи от управителя на дружеството не са били прегледани, нито при тяхното получаване от съпругата на С.Д., нито при предаването им в А. „М. Бургас.

Следователно, според въззивника, за представляващия „Л. ЕООД не е имало никакво съмнение, че получава от съпругата на ищеца договор за наем/документ за собственост.

Твърди се, че БОС не е разгледал направеното с допълнителния отговор възражение за несъответствие между размера на претендираното от ищеца вземане по осъдителните искове и паричната равностойност на самостоятелните обекти, предмет на отменителния иск. Заявява се, че след като чрез отменителния иск ищецът следва да бъде гарантиран/обезпечен при удовлетворяване на вземането си като кредитор на длъжника Д.З., то в такъв случай съдът е следвало да държи сметка дали паричната равностойност на тези три самостоятелни обекта не надвишава размера на самото вземане, защото в противен случай би се стигнало до свърхобезпеченост. Твърди се, че стойността на трите обекта значително надвишава присъдената от първата инстанция парична сума. От самия нотариален акт се установява, че данъчната оценка на трите обекта е в размер на 175 000 лева. Независимо от това, че наличието на друго имущество е ирелевантно, то това не води автоматично до извода, че могат да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора всички извършени от длъжника действия, без да бъде отчетена паричната оценка на конкретното имущество. Твърди се, че всеки един от тези обекти самостоятелно и в достатъчна степен би гарантирал присъдените в полза на ищеца суми.

Въззивникът моли за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отхвърлен отменителния иск. При условията на евентуалност моли решението 3 да бъде отменено в частта, в която са обявени за относително недействителни спрямо ищеца действията на разпореждане със самостоятелен обект с идентификатор *** и действията на разпореждане със самостоятелен обект с идентификатор *** извършени с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** от 09.10 2020 година, том ***, рег.№*** дело №*** год. на нотариус с рег.№*** на НК.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от С.Д., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява се, че жалбата е бланкетна и не почива на събраните доказателства по делото.

Поддържа се твърдението, че въззиваемият има качеството на кредитор на Д.З. към момента на извършване на разпоредителната сделка – 09.10.2020 год., което е възникнало от сключване на предварителния договор между тях. Въззиваемият се позовава на съдебната практика, която изисква ищецът да установи качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си.

Оспорва се твърдението в жалбата, че въззиваемият не е установил знание за увреждане у втория ответник. Въззиваемият се позовава на документ, представен от самото дружество пред А. „М. – Бургас, а именно процесния предварителен договор, което изключва тезата за незнание на управителя за съществуване на такъв договор. Заявява се, че в показанията на св.П. не се сочат факти, които да изключат знанието на управителя за процесния договор. Твърди се, че управителят на дружеството е знаел за съществуващите отношения между С.Д. и Д.З., поради което е бил наясно и е знаел, че като купува наетите имоти, уврежда въззиваемия. Знанието според отговора се потвърждава и от факта, че след като е закупил имотите, наемателят е спрял да плаща дължимия наем на въззиваемия.

Твърди се, че от доказателствата по делото може да бъде направен извод, че сключената от двамата въззивници сделка е целяла увреждане на въззиваемия. Това е така, защото и двамата въззивници са били наясно, че след продажбата на трите имота ще бъде невъзможно изпълнението на процесния предварителен договор. По този договор въззиваемият е заплатил голяма сума пари, която очевидно З. не е имала намерение да върне, предвид скритите от въззиваемия действия при осъществяване на продажбата. Сочи се, че двамата ответници са били наясно за това, че въззиваемият ще бъде 4 лишен от възможността да придобие собствеността, а в подкрепа на твърдението за цеЛ. увреждане е и факта, че Д.З. е декларирала в процесния нотариален акт липса на сключени предварителни договори с трети лица.

Оспорва се възражението за несъответствие между размера на вземането по осъдителните искове с паричната равностойност на самостоятелните обекти, предмет на отменителния иск. Твърди се, че това възражение е ирелевантно за предмета на иска. Съгласно установената съдебна практика, ако се касае за обезпечаване изпълнението на парично вземане, е без значение дали стойността на имуществото, предмет на атакуваната сделка по реда на член 135 от ЗЗД надвишава размера на дълга, тъй като при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до размера на вземането си.

Въззивницата Д.З. обжалва решението в частта, в която са уважени отменителния и осъдителния иск. Сочи се, че решението е неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявява се, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че атакуваната сделка уврежда кредитора. Заявява се, че З. не е поемала задължение да получи предварително съгласие или да уведоми Д. при ипотекиране на имотите. Твърди се, че въззиваемият е неизправна страна по договора, тъй като той не е изпълнявал точно и в срок задължението си за заплащане на договорените равни месечни вноски, представляващи разсрочено заплащане на продажната цена. Според въззивницата, представения анекс №* от 09.08.2019 година не може да произведе правно действие по отношение на нея и не я обвързва, тъй като е сключен от лице без представителна власт да поема права и задължения, респективно да внася изменения в предварителния договор. Сочи се, че представеното пълномощно в полза на съпругата на ищеца е от дата 13.02.2020 година и същото предоставя представителна власт на съпругата му, единствено и само за сключване на окончателен договор, но не и за изменяване на вече подписан предварителен договор. Твърди се, че съпругата на ищеца-купувач не е страна това облигационно правоотношение и не разполага с възможността да се разпорежда с правата и задълженията по предварителния договор.

Според въззивницата, последващото потвърждаване, извършено с нарочно изявление, не може да породи правното действие на член 42 ал. 2 от ЗЗД, най-малкото защото това потвърждение не е било сведено до нейното знание. Заявява се, че по отношение на нея поетото 5 задължение за заплащане на месечните вноски към трето лице се явява недействително. Твърди се, че въззиваемият е неизправна страна и няма право да иска разваляне на договора. Дори и да се приеме, че месечните вноски са заплащани, това задължение не е било изпълнявано точно.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД, чл.135 ал.1 от ЗЗД и чл.93 от ЗЗД (в обжалваната част).

Постъпил е отговор от въззиваемия С.Д.. Изразяват се доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемият заявява, че като купувач е заплащал всички вноски съгласно договорените условия, което го прави изправна страна. Заявява се, че с нарочна молба той е потвърдил действията на съпругата си, която е действала от негово име при сключването на анекс №1/09.08.2019 год. С подписания анекс въззивницата е признала извършените плащания от съпругата му и ги е приела като редовни плащания по предварителния договор. Поддържа се, че анексът е произвел действие по отношение на въззивницата и я е обвързал. Заявява се, че разпоредбата на член 42 ал.2 от ЗЗД и тълкувателно решение №5 от 12.12.2016 година на ОСГТК ВКС не определят срок, в който трябва да бъде извършено потвърждаването. Според въззиваемия, потвърждаване на извършените действия е било осъществено и с изготвянето на пълномощно в полза на В.