Решение № 186 от 08.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Плевен, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20264430200623 по описа за 2026 годИ. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. М. Н., с ЕГН: ********** чрез адв. С.

П. от АК - Плевен, със съдебен адрес гр. ******, обл. Плевен, ул. „*********“ № * против Наказателно постановление № 25-0938-005013 от 12.12.2025 г. на Н. Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложил на Д. М. Н. административно наказание – глоба в размер на 204,52 евро/400,01 лева/.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. С. П. от АК - Плевен, който моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения са изложени в 1 депозираната до съда жалба.

За ответната страна по жалбата Н. Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 25-0938-005013 от 12.12.2025 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA № 4488553 от 29.11.2025 г., в който е отразено, следното:

На 29.11.2025 г. около 10:20 часа в гр. Плевен, ул. „Владимир Бурмов“ до № 34, с посока на движение към бензиностанция ОМВ, като водач на лек автомобил БМВ 525Д, с рег. № **********, собственост на Сп.Р.Р. от гр. Плевен, няма валиден договор за сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобила.

Нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В законоустановеният срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите в административно наказателната преписка, административно наказващият орган е издал наказателното постановление, предмет на настоящата въззивна проверка.

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът, достигна до следните правни изводи.

По приложението на процесуалния закон:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като 2 видно от приложената от административно наказващия орган заповед, приета в съдебно заседание, издалото наказателното постановление лице е компетентно.

АУАН също е съставен от компетентен служител.

В хода на съдебното следствие са разпитани полицейските служители – актосъставителят Ц. В. В. и свидетелката И. Д. Ц., като техните показания са еднопосочни, безпротиворечиви, взаимно се допълват и с оглед което съдът не намира причИ. същите да не бъдат кредитирани още повече, че по никакъв начин не бяха оспорени или събрани противни доказателства.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.

От показанията на свидетелите – Ц. В. и И. Ц. се установи, че автомобилът управляван от жалбоподателя Д. М. Н. е бил де регистриран и на същия е бил съставен друг АУАН, а впоследствие е издадено и наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С. П. заявява, че с жалбата е приложил като писмено доказателство Наказателно постановление № 25-0938-004689 от 23.12.2025 г. издаден от Н.

Сектор в ОДМВР – Плевен, С-Р Пътна полиция - Плевен, от което е видно, че на доверителя му е наложено наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, установено на същата дата 29.11.2025 г. в 10:20 часа.

Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ, лице което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв./204,52 евро/ Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, безспорно се установява, че на посочената в наказателното постановление дата и час, жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да има валидно сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска 3 отговорност", по отношение на превозното средство, което е управлявал и чийто собственик е различно лице.

Посоченото обстоятелство безспорно се установява, както от показанията на актосъставителя и свидетеля, така и от представеното по делото Наказателно постановление № 25-0938-005013 от 12.12.2025 г. издадено от Н. Група В ОДМВР - Плевен в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна Полиция“ - Плевен, от което е видно, че към датата и часа, в който е установено нарушението, съответно в които е извършено управление от жалбоподателя на процесното МПС, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" не е бил сключен.

Въпреки горното, за да възникне изобщо задължението по чл.438 от КЗ е необходимо моторното превозно средство да бъде регистрирано на територията на Република България и да не е спряно от движение.

В случая, видно от представените по делото доказателства, регистрацията на управляваното от Д. М. Н. моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, считано от дата 28.10.2025г., поради което към датата на нарушението, това МПС не е било регистрирано за движение в страната.

Ето защо не е съществувало задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, откъдето и не може да се ангажира административно-наказателна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя Д. М. Н..

На следващо място, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят не е знаел, че на процесната дата 29.11.2025 г. управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на дата 28.10.2025 г., както и че автомобилът не е имал сключена валидна „Гражданска отговорност“.

Съдът счита, че административно наказателна отговорност в чл. 638 ал.3 от КЗ е предвидена само за трети лица по аргумент от въздигането в наказуемо деяние на действието по управление на МПС, но „във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка“, което определя, че субект е само лице, което към момента на управлението владее и ползва моторното превозно средство, но не е 4 собственик.

Това законодателно разрешение е обусловено от предназначението на договор за задължителна гражданската отговорност на автомобилистите, а именно - да обезщети вредите от упражняване правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Нарушението е формално, поради което възможен само пряк умисъл – лицето съзнава или допуска, че няма сключен договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това взема решение за управление при съзнаване, че нарушава установения ред на държавно управление.

Съдът счита, че отговорността по чл.638 ал.3 от КЗ не е предвидена за това, че водачът не е проверил в Гаранционния фонд дали има сключена застраховка за автомобила, който ще управлява, а за това, че при съзнаване на липса на договор предприема управлението.

Деянието е формално, а това означава, че наказуемо е самото поведение, а оттук към действието или бездействието трябва да е формирано отношението на дееца – той да съзнава, че отсъстват условията, при които му е позволено да го извършва, а това е така, когато не е уверен в съществуването им.

Обратно, когато управлява, уверен че те съществуват, макар и това да е грешка, прилага се правилото на чл.14 ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН и умисъл за конкретното административно нарушение отсъства.

Това е така, защото по аргумент от чл.14 ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, умисъла е решение за онова престъпление/административно нарушение, чийто фактически обстоятелства деецът съзнава - не съзнаването на фактически обстоятелства от състава на престъплението изключва умисъла към същото.

Извършеното от обективна страна административно нарушение ще бъде наказано или правно квалифицирано под онзи състав, чиито фактически обстоятелства деецът съзнава. Не съзнаването в настоящия случай се дължи на доверието, което водачът има на лицето, което му е предоставило автомобила, а именно – собственикът Сп.Р.Р. и на факта, че документи се съхраняват в собственика Р..

5

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят не е могъл да изведе извод, че в конкретния случай той е съзнавал, че процесния автомобил може и да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това той ще го управлява.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени наказателни постановления пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане и е представен списък на разноските, поради което ОД на МВР град Плевен следва да бъде осъден да заплати на Д. М. Н. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 250 евро, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че ОД МВР – Плевен следва да бъде осъдено да заплати на Д. М. Н. от АК - Плевен адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

Наказателно постановление № 25-0938-005013 от 12.12.2025 г. на Н. Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложил на Д. М. Н., с ЕГН: ********** административно наказание – глоба в размер на 204,52 евро/400,01 лева/, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Плевен да заплати на жалбоподателя Д. М. Н. сумата от 250 евро, представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред 6

Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 7