Определение № 1422 от 23.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, срещу определение от 17.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3071/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. С посоченото определение съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

С протеста се претендира отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и връщане на делото на първоинстанционния съд за насрочване по реда на чл. 247б НПК.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:

Производството по НОХД № 3071/2025 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано на 29.08.2025 г. по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. Бургас срещу М. В. В., ЕГН **********, М. Ж. Ж. с ЕГН ********** и Ц. Й. Х. с ЕГН **********.

На М. В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 22.05.2024 г. до 12.06.2024 г. в гр.

Бургас, от магазин „Т-маркет“, находящ се в ж.к. „Славейков“ бл. 214, в условията на продължавано престъпление (с пет деяния, две от които осъществени на 22.05.2024 г., а останалите – на 24.05.2024 г., 25.05.2024 г. и 08.06.2024 г.) отнел чужди движими вещи на обща стойност 454.89 лева от владението на С. В. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

1

М. Ж. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 08.06.2024 г. до 12.06.2024 г. в гр. Бургас, от магазини „Т-маркет“, находящи се в ж.к. „Славейков“ бл. 214 и на ул. „Марагидик“ № 17, в условията на продължавано престъпление (с две деяния – на 08.06.2024 г. и на 12.06.2024 г.) и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 93.65 лева от владението на С. В. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Ц. Й. Х. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 22.05.2024 г. до 22.07.2024 г. в гр. Бургас, от магазини „Т-маркет“, находящи се в ж.к. „Славейков“ бл. 214 и на ул.

„Марагидик“ № 17 и от магазин „Билла-2“, находящ се в ж.к. „Славейков“, в условията на продължавано престъпление (с 3 деяния, осъществени на 24.05.2024 г., 21.06.2024 г. и 22.07.2024 г.), отнел чужди движими вещи на обща стойност 179.56 лева от владението на С. В. . и С. И. Н. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В проведеното на 17.11.2025 г. разпоредително заседание районният съд е констатирал наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите М. В. и Ц. Х.. Съдът е установил, че в постановлението по чл. 219 НПК относно М.В., при посочване на отделните деяния е отразено, че последното от тях е извършено на 08.06.2024 г., а датата, определяща края на периода, за който се твърди, че е извършена продължаваната престъпна дейност, е по-късна – 12.06.2024 г. По този начин според съда не става ясно дали срещу подсъдимия В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление на 12.06.2024 г., при условие че не е индивидуализирано извършено от него деяние на тази дата. Относно подсъдимия Ц.Х. пък първото деяние, за което му е повдигнато обвинение, е посочено като извършено на 24.05.2024 г., а за начало на твърдяното продължавано престъпление е отбелязана по-ранна дата. Предвид на обстоятелството, че обвиненията са били формулирани по същия начин и в обвинителния акт, съдът е приел, че не е допусната очевидна фактическа грешка. Това е наложило връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на посочените процесуални нарушения при привличане на лицата в качеството на обвиняеми.

В подадения протест се твърди, че аргументите на районния съд са неоснователни. Посочено е, че деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, по дати се обхващат от общия инкриминиран период, като при обвиненията и на двете лица няма деяние от продължаваното престъпление, което да е извършено извън общия инкриминиран период. Това давало яснота на лицата за периода от време, за който трябва да организират защитата си.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на районния съд за 2 нередовност на обвинителния акт, като съображенията за това са следните:

Продължаваното престъпление се състои от най-малко две отделни деяния, всяко от които е конкретизирано по време на извършване.

Престъплението е довършено със завършването на последното деяние и тъй като обвинението е за кражба, то същото се счита за приключило с настъпването на вредоносния резултат. В случая по отношение на подсъдимия В. в обвинителния акт е посочено, че продължаваното престъпление е осъществено през периода от 22.05.2024 г. до 12.06.2024 г., като същевременно последното от описаните деяния, включени в продължаваното престъпление, е извършено на 08.06.2024 г. Липсват факти за деяние на 12.06.2024 г., поради което е налице неяснота относно датата на довършване на твърдяното престъпление. Тази неяснота се затвърждава от позицията на прокурора, изразена в частния протест, че „деянията влизат в инкриминирания период“.

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като несъмнено ограничава правото на подсъдимия да узнае в какво точно е обвинен, което пък от своя страна накърнява правото му на защита. Районният съд с основание не е игнорирал посоченото процесуално нарушение, въпреки че последното не е било констатирано от защитниците и възражения в тази насока не са били направени. Ако би продължил съдебното производство с намерение сам да коригира грешката на прокурора, като оправдае подсъдимия В. относно обвинението за посочената като крайна дата на продължаваното престъпление 12.06.2024 г., то съдът на свой ред би допуснал процесуално нарушение с отказ делото да бъде решено със споразумение, каквито са били исканията на защитниците адв. Кирилов и адв. Петров. Отказът би бил неминуем, предвид на обстоятелството, че споразумението не може да съдържа оправдателен диспозитив.

По същия начин е допуснато съществено процесуално нарушение и при формулиране на обвинението по отношение на подсъдимия Ц. Х., където е налице неяснота относно началото на продължаваното престъпление – посоченият инкриминиран период е от 22.05.2024 г. до 22.07.2024 г., а за първото от деянията се твърди, че е извършено на 24.05.2024 г.

При наличието на констатираните неясноти обвинителният акт не може да изпълни предназначението си, а именно да постави рамката на предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК. Времето на извършване на инкриминираните деяния непременно подлежи на изследване и доказване, поради което задължително следва да бъде посочено конкретно и недвусмислено в обвинителния акт. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и неговото наличие налага връщане на делото в предходната процесуална фаза, с оглед на необходимостта от изготвяне на нов обвинителен акт, включително и на поправяне на постановленията по чл. 219 НПК за привличане на обвиняемите В. и Х. в това качество.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното 3 определение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 345 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.11.2025 г., постановено по НОХД № 3071/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, срещу определение от 17.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3071/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. С посоченото определение съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

С протеста се претендира отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и връщане на делото на първоинстанционния съд за насрочване по реда на чл. 247б НПК.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:

Производството по НОХД № 3071/2025 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано на 29.08.2025 г. по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. Бургас срещу М. В. В., ЕГН **********, М. Ж. Ж. с ЕГН ********** и Ц. Й. Х. с ЕГН **********.

На М. В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 22.05.2024 г. до 12.06.2024 г. в гр.

Бургас, от магазин „Т-маркет“, находящ се в ж.к. „Славейков“ бл. 214, в условията на продължавано престъпление (с пет деяния, две от които осъществени на 22.05.2024 г., а останалите – на 24.05.2024 г., 25.05.2024 г. и 08.06.2024 г.) отнел чужди движими вещи на обща стойност 454.89 лева от владението на С. В. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

1

М. Ж. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 08.06.2024 г. до 12.06.2024 г. в гр. Бургас, от магазини „Т-маркет“, находящи се в ж.к. „Славейков“ бл. 214 и на ул. „Марагидик“ № 17, в условията на продължавано престъпление (с две деяния – на 08.06.2024 г. и на 12.06.2024 г.) и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 93.65 лева от владението на С. В. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Ц. Й. Х. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 22.05.2024 г. до 22.07.2024 г. в гр. Бургас, от магазини „Т-маркет“, находящи се в ж.к. „Славейков“ бл. 214 и на ул.

„Марагидик“ № 17 и от магазин „Билла-2“, находящ се в ж.к. „Славейков“, в условията на продължавано престъпление (с 3 деяния, осъществени на 24.05.2024 г., 21.06.2024 г. и 22.07.2024 г.), отнел чужди движими вещи на обща стойност 179.56 лева от владението на С. В. . и С. И. Н. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В проведеното на 17.11.2025 г. разпоредително заседание районният съд е констатирал наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите М. В. и Ц. Х.. Съдът е установил, че в постановлението по чл. 219 НПК относно М.В., при посочване на отделните деяния е отразено, че последното от тях е извършено на 08.06.2024 г., а датата, определяща края на периода, за който се твърди, че е извършена продължаваната престъпна дейност, е по-късна – 12.06.2024 г. По този начин според съда не става ясно дали срещу подсъдимия В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление на 12.06.2024 г., при условие че не е индивидуализирано извършено от него деяние на тази дата. Относно подсъдимия Ц.Х. пък първото деяние, за което му е повдигнато обвинение, е посочено като извършено на 24.05.2024 г., а за начало на твърдяното продължавано престъпление е отбелязана по-ранна дата. Предвид на обстоятелството, че обвиненията са били формулирани по същия начин и в обвинителния акт, съдът е приел, че не е допусната очевидна фактическа грешка. Това е наложило връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на посочените процесуални нарушения при привличане на лицата в качеството на обвиняеми.