Решение № 165 от 14.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ямбол, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20252300500208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от изпълнителните директори В. И. и В. М., чрез пълномощника адв. Т. П. от САК против Решение №180/07.04.2025г., постановено по гр.дело № 1200/2023г. по описа на ЯРС, с което съдът е постановил следното: ОСЪЖДА ЗК „Лев инс" АД-гр.София, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на Г. Й. Ж. от гр.*****, ж.к.******бл.*вх.*ап.**, ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на ********* г. пътнотранспортно произшествие, принило смъртта на И. Й. Ж., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 2000 лева.

С въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, депозирана чрез адв. П. от САК, първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Въззивникът твърди, че неправилно районният съд прави извод, че процесният случай попада в изключенията, предвидени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и на ищцата следва да се плати обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че неправилно съдът е приел, че Г. Ж. е създала особена, трайна, дълбока и емоционална връзка с брат си И. Ж. и че търпи от неговата смърт продължителни и с висок интензитет болки и страдания.

Неправилно съдът е приел, че е налице основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969 година. Направено е оплакване, че районният съд неправилно счита, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай за ищцата- сестра на загиналия при ПТП, е по 20 000 лева. Изтъква се, че РС-Ямбол не е направил задълбочена преценка нито на общите, нито на специфичните критерии за определяне размера на обезщетението за настоящия случай. Твърди се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост. Жалбоподателят намира, че съдът, без да извърши съвкупна 1 оценка на доказателствата по делото, е приел спрямо ищцата да са настъпили вреди, които не са установени от относими за това доказателства. Въззивникът сочи, че съдебният акт не съдържа мотиви, от които да стане известно поради какви обстоятелства съдът е приел за доказани и кои конкретни факти, които са от значение за крайния изход от спора и каква е дадената оценка с оглед определяне размера на обезщетението, с обсъждане на конкретното им отражение съобразно твърденията в исковата молба. Не става известно и какво е даденото съдържание на понятието за справедливост, за да бъде прието спрямо ищеца да са настъпили нематериални вреди, които да обосновават присъждане на толкова значително по размер обезщетение, поради което и обжалваното решение е постановено в противоречие с решение от задължителната съдебна практика. В жалбата се излага, че в мотивите на съдебния акт не се съдържат правни доводи, от които да става известно спрямо кои доказателства и в какво възприетото от съда тяхно съдържание са отнесени принципните критерии за приложението на принципа за справедливост, въведен от нормата на чл. 52 ЗЗД.

Направено е възражение, че районният съд е определил занижен процент съпричиняване.

Твърди се, че е налице необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Цитирана е съдебна практика.

Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло исковете на Г. Й. Ж. като неоснователни и недоказани, ведно със всички законни последици от това. В условията на евентуалност, моли ЯОС да редуцира присъденото обезщетение до 1500 лева, тъй като ищецът е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат - 70%, като съпричиняването от негова страна следва да бъде отчетено в процентно съотношение от действително справедливия размер, с оглед съдебната практика и с оглед принципа на справедливост.

По повод жалбата на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от Г. Й. Ж. от ********, чрез процесуален представител адв. В. К. от АК******, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

В с.з. въззивникът не се явява и не се представлява.

В с.з въззиваемата не се явява, представлява се от адв. К. от АК-*****, която оспорва депозираната въззивна жалба и поддържа подадения отговор. Счита решението на ЯРС за правилно и законосъобразно, поради което настоява да бъде потвърдено.

От пълномощника на въззивника - адв. П. от САК е постъпила Молба от 15.09.2026 г., с която моли съда да даде ход на делото по същество. В молбата е формулирано искане по съществото на спора. Настоява за отмяна изцяло на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани със законните последици. В условията на евентуалност въззивникът моли за редуциране на застрахователното обезщетение с отчитане на значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено, че с влязла в сила на 12.09.2022 г. Присъда №124/ 27.10.2020 г., постановена по НОХД № 310/2020 г. по описа на ЯОС, изменена частично с Решение №30/19.07.2021 г., постановено по ВНОХД № 306/2020 г. по описа на БАС, потвърдено с Решение № 8/12.09.2022 г., постановено по КД № 1076/2021 г. по описа на ВКС, подсъдимият А. Х. А. е признат за виновен в това, че на ********* г., около 23 часа, в гр.******, ул.******, в близост до отбивката за гробищен парк, при управление на лек автомобил ****** с peг. № *********, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП (движение с неразрешена за участъка скорост) и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Й. Ж.. В мотивите на наказателните съдилища е прието, че пострадалият пешеходец има значителен принос за настъпването на ПТП и причиняване на вредоносния резултат, тъй като се е движил през нощта по самото платно за движение, през неосветен участък, въпреки наличните затревени банкети от двете страни на платното и тяхно възможно ползване, след употреба на значително количество алкохол, чиято концентрация в кръвта е 2,98 промила.

2

От представените по делото Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № ГС/02003643/16.05.2022 г., изд. от Община Ямбол, се установява, че И. Й. Ж., ЕГН **********, починал на ********* г., е брат на ищцата, като последните имат още двама братя (единият едноутробен) и две сестри. Майка им М. П. е починала на ******** г., а баща им Й. П. е починал на ********* година. Ищцата има двама сина, родени съответно през *****и****** година.

По делото не е спорно, че процесното ПТП, в резултат на което настъпва смъртта на И. Й. Ж., се е осъществило на ********* г., както и че към тази дата съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника /сега въззивник/ и собственика на увреждащия автомобил.

Представена е претенция с вх. № 45/10.10.2022 г., отправена до ЗК „ЛЕВ ИНС” АД от ищцата /сега въззиваема/, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вследствие смъртта на нейния брат И. Й. Ж. от ПТП-то неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В отговор на претенцията, ЗК „ЛЕВ ИНС”АД са изпратили писмо изх. № 8253/31.10.2022 г., с което уведомяват ищцата, че представените по претенцията доказателства не установяват основание за определяне на застрахователно обезщетение, тъй като не е установена особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Представено е Медицинско направление изх. № 9813/15.11.2022г., издадено от АИППИМП д-р А. П.9гр.********, в което е отразена диагноза на ищцата: „Хипертонична болест на сърцето“. Посочено е, че от много години е с високо кръвно налягане. След смъртта на брат трудно се контролира. Консултирана е с кардиолог и е назначена терапия.

По делото е назначена и изготвена съдебно-психологична експертиза от в.л Д. Й. психолог. В заключението е посочено, че смъртта на И. Й. Ж. - брат на ищцата, е била неочаквано и травматично събитие, което е предизвикало първоначален стрес - шокова реакция, изразяваща се в отричане на фактите и краткотрайно стеснение на съзнанието, празнота и дезориентация. Поради характерните за нея стресоустойчивост обаче тя бързо се мобилизирала, за да направи всичко най-необходимо за обичния си по-голям брат, който е бил значима фигура в живота й от най-ранна възраст. Чувствала го вместо родител и като опора в живота си. Предвид всеотадайността й и чувството за дълг, които са силно морални категории за нея, ищцата е отделила пари, усилия и време за да подпомогне семейство му и да го изпрати в последния му път. Вещото лице е посочило, че загубата на брат обострила здравословните проблеми с хроничен характер. Започнали проблеми със съня, често безпокойство, силни пристъпи на тревожност за липса на опора и подкрепа в живота, доколкото не срещала такава в семейния си партньор, но чувствала и получавала от страна на брат си. Изпитвала гняв от загубата му и несправедливата, според нея, присъда на шофьора, причинил ПТП. С времето се формирала депресивна нагласа и засилили невротичните реакции. Според експерта, загубата на брат причинила на Г. Ж. травма, която е още активен източник на страдание, помни живо отделни моменти от деня на смъртта му, които я разплакват. Силно е чувствителна и от мисълта ,че е загубила човек, на чиято подкрепа и присъствие в живота си е разчитала и затова трудно приема внезапната му смърт и неговото отсъствие.

В експертизата се сочи, че след близо пет години от смъртта на брат ищцата е намерила свой начин да преодолее травмата, приела я, но са останали болка от отсъствието на много важен човек в живота и гневно чувство за несправедливост от наказанието на причинилия смъртта му водач.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Б. М. и И.

Й.

Свидетелката Б. М., без родство със страните, познава Г. от първи клас, тъй като израснали заедно в дом за деца, лишени от родителска грижа ******в******. Свидетелката, ищцата и починалият брат били там постоянно заедно. Твърди, че баткото на ищцата бил винаги плътно до нея. Двамата имали много силна връзка. Твърди, че ищцата Г. и брат И.

Ж. израснали без родители и починалият, който бил с 4 години по-голям от ищцата, много помагал на сестра си, включително за домашните, когато последната била ученичка.

Пострадалият Ж. поел разходите за балната рокля на сестра си. Бил кавалер за бала. Той излязъл от дома по-рано и започнал работа, грижел се за нея, постоянно идвал да помага.

Сочи, че Г. има и други братя и сестри, но с тях нямала тази връзка. Ищцата се оженила и 3 първо била на квартира в к-с***** преди да се ожени. Той помогнал да си вземе пералня.

Брат бил баща и майка на сестра си Г.. Като се оженила Г., той помагал много. Той я извел от къщи като баща, когато Г. била булка. През 2016-2017 г. бил вторият брак, а първият е доста по-рано. Свидетелката сочи, че тя самата е много близка с ищцата, поддържат контакти и си помагат взаимно. С втория си съпруг Г. нямала сватба и живяла с него в с.********* – гледали животни. Брат не живял с тях, но ходил там ден през ден.