Решение № 930 от 01.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Б., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120202659 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59д-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. Й. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. против наказателно постановление №26-0769-000513 от 21.04.2026г издадено от началник група към ОД на МВР-Б., сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер от 300 (триста) лева (153,39 евро) и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП й е наложена глоба в размер от 30 лева (или 15,34 евро).

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че за нарушението по чл.150а СУМПС временно й е било отнето на основание на ПАМ, която била впоследствие отменена с решение на АдмС-Б. и СУМПС и рег.табели на автомобила й били върнати. Представя се писмени доказателства. Не се претендират разноски.

Жалбоподателката редовно призована се явява лично и поддържа жалбата.Не се сочат нови доказателства, поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган е редовно призован, като негов представител се явява ЮК-надлежно упълномощен. Счита НП за правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди.

След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимно лице пред териториално и материално компетентен съд и против годен за обжалване акт.

Производството пред БРС е редовно образувано.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, съдът изведе следната фактическа обстановка:

Видно от АУАН серия GА, бланков №4341951 от 13.02.2026г. (лист №12 от делото) съставен от мл.автоконтрольор Д. Г. -служител в сектор „ПП” в ОД на МВР-Б., на същата дата, около 01,01 часа, в град Б., по ул.“О.“ до ДГ „В.“ в посока к. к. „Т.“ жалбоподателката Й. управлявала личния си автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№********, като при проверката се установило, че водачът е неправоспособен, тъй като бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. СУМПС е било иззето с АУАН серия GА, бланков №4914151 временно по реда на чл.171 т.1 б.“з“ от ЗДвП съгласно ЗППАМ №1328404/16.01.2026г. Това нарушение било констатирано от свидетелят Г. в присъствието на свидетеля Х.. За това, че Й. управлявала МПС, след като временно му е било отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 б.“з“ от ЗДвП счел, че е нарушил нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

На жалбоподателя Й. свидетелят Г. за посоченото по-горе нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП (лист 8 от делото). При проверката било установено още, че водачът Й. не носели със себе си и свидетелството за регистрация на управлявания от нея автомобил част втора. Това нарушение също било вписано в акта и било с правна квалификация по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателката без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издадена била и ЗПАМ №26-0769-000086/13.02.2026г.

Последна е било веднага обжалавен пред АдмС-Б.. С Решение №5484/19.06.2026г (лист 6-9 от делото) тази заповед е била отменена. Решението влязло в законна сила на 19.06.2026г.

Въз основа на акта на 21.04.2026г било издадено и атакуваното НП. В него при същата фактология и със същите правни квалификация били отразени констатираните нарушения. На основание чл.177 ал.1 т.1 и чл.183 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП на жалбоподателката били наложени глоби съответно от по 153,239 и 15,43 евро.

От събраните по делото писмени доказателства става ясно, че на 16.01.2026г с АУАН серия GА бланков №4914151 жалбоподателката извършила нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП за това , че от 23.12.2025г нейният собствен автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег.№******** бил със служебно прекратена регистрация. За това нарушение била издадена ЗПАМ (лист 16 от делото), с която водачът Й. била лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП. Тази Заповед е била обжалвана пред АдмСъд–Б. и с Решение №2632/24.03.2026г постановено по адм.д.№199/2026г по описа на АдмС-Б. е отменена като незаконосъобразна. Решението било окончателно и влязла веднага в законна сила.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото 2 писмени и гласни доказателства.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени от закона и установените от закона срокове.

Съгласно чл. 150"а" ал.1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство", т.е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е "съответно". От друга страна, съгласно чл.157 ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за определен период от съставяне на акта.

Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3,ал.3 от ЗБЛД/Закон за българските лични документи/, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани, имащи функция и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория.

Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр.

54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС".

Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС". Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл. 2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл. 10, ал.1, т.5 от ЗБЛД), т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС" от "категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1 и чл. 53 ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С § 1, т.2 б"ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е "нередовен български личен документ" - "с изтекъл срок на валидност", а съгласно чл. 81, ал.2, т.6 от ЗБЛД притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако "използва нередовни български лични документи" (с ал.1, т.7 на същия член е наказуемо и неподаването в срок до 3

30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила.

За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за "редовен контрол... за съответствие" с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което те "следва да съвпадат с подновяването... и да се определят от срока на валидност на СУМПС". По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи "да е валидно", както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача.

Видно от приложената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GPAM-1328404 от 16.01.2026г (лист 16 от делото) издадена от мл.автоконтрольор от сектор ПП към ОДМВР-Б., връчена на нарушителя Й. на 16.01.2026г и влязла в сила на и отменена с решение влязло в сила на 24.03.2026г, СУМПС било временно отнето на основание чл.171 т.1 б.“з)гг от ЗДвП. Към момента на проверката на 31.02.2026г жалбоподателката не е притежавала СУМПС и не е имало влязло в сила решение на съда, с което да е била отменена същата тази ЗПАМ.

Освен, че не е имала СУМПС към 13.02.2026г не е носела със себе и удостоверение за регистрация на собствения си лек автомобил част втора. Определените за нарушени материални норми както в АУАН, така и в НП са били правилни, като за тях са определени отново правилно и административнонаказателните норми. Глобите са фиксирани в закона.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, както и до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение (гърба на лист 21 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния 4 размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Съдът определя сума в размер на 80 лева (40,90 евро), която жалбоподателката Й. следва да заплати в полза на ОДМВР-Б..

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63, ал.2 т.1 и чл.63д ал.1 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-0769-000513 от 21.04.2026г издадено от началник група към ОД на МВР-Б., сектор „Пътна полиция”, с което на И. В. Й. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ******** за нарушение на чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер от 300 (триста) лева (153,39 евро) и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП й е наложена глоба в размер от 30 лева (или 15,34 евро).