Решение № 280 от 24.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. гр. Добрич, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500409 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1143/19.01.2023г. от П. Н. К. с ЕГН **********, чрез адв.И. В., срещу решение №20/12.01.2023г. по гр.д.№3537/2021г. на РС-Добрич, което е признато за установено, че М. А. С. с ЕГН ********** е собственик на климатик „Mitsubishi”, сушилня „Bosch” и фризер „Аrielli“ и че П. Н. К. дължи на М. А. С. равностойността на същите -на климатик „Mitsubishi” в размер на 790лв., на сушилня „Bosch” в размер на 800лв., на фризер „Аrielli” в размер на 180лв.

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не обсъдил голяма част на изложените в отговора на исковата молба факти и доказателства, вкл.свидетелски показания. Излага, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, изразило се в многократно давана възможност на ищеца да отстрани противоречията между обстоятелствената част и петитума, отмяна на хода по същество и даване на указания за правилното заявяване на установителна претенция. Ищецът завел осъдителен иск и след като не е отстранил нередовностите на исковата молба още в началото на процеса, следвало производството да се прекрати. През 1 цялото производство водел осъдителен иск, едва след като съдът отменил хода по същество и неправомерно му дал още една възможност искът се трансформирал в установителен. Съдът неоснователно кредитирал показанията на водения от ищеца свидетел и не кредитирал показанията на водените от нея трима свидетели. Не било установено и ищецът да е собственик на сушилнята и фризера. Не било установено и състоянието на вещите. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на уважените претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна -М. С., който счита жалбата за неоснователна , решението за правилно. Още с исковата молба било наведено правно основание по чл.422 и чл.57, ал.2 от ЗЗД. Неоснователно било възражението на въззивника относно кредитирането на гласните доказателства, съдът напълно преценил стойността им, дори възобновил разпита на единия за уточняване на детайли и обстоятелства. Ответникът не доказал нито едно от твърденията си. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№3537/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.

№11156/17.11.2021г., уточнена с молба вх.№11854/29.11.2021г., молба вх.

№1486/27.01.2022г., молба вх.№21116/01.12.2022г., на М. А. С. с ЕГН ********** от с.Р., общ.Г.Т., с която срещу П. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич са предявени искове по чл.108 от ЗС за ревандикация на движими вещи - климатик „Mitsubishi”, сушилня „Bosch” и фризер „Аrielli”, евентуално на основание чл.422 от ГПК вр.чл.57, ал.2 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца равностойността на липсващите вещи- на климатика „Mitsubishi” от 1699л., на сушилнята „Bosch” 2 от 1583,33лв и на фризера „Аrielli” от 333,33лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №1414/2021г. по описа на РС-Добрич.

Евентуалната установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, с начало 29.10.2021г., когато е връчено указанието на заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №380/07.05.2021г. по ч.гр.д.№1414/2021г.на РС-Добрич за сумите от 1699лева равностойност на климатик „Mitsubishi”, 1583лева на сушилня „Bosch” и 333лева на фризер „Аrielli”. Предявена е от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер. Предявена е при допустимо съединяване с главна осъдителна претенция за ревандикация/връщане в натура/ на вещите.

Неоснователно е оплакването на въззивницата за недопустимо произнасяне на съда в резултат на нарушение на процесуалния закон, изразило се в многократно давана възможност на ищеца да отстрани нередовностите във връзка с предявената евентуална установителна претенция-противоречията между обстоятелствената част и петитум, вместо да прекрати производството.

В първоначалната искова молба са изложени обстоятелства за съпружеско съжителство между страните с продължителност от около три години, преустановено през 2020г., по време на което съжителство обитавали собствения на ответницата апартамент в гр.Д.. По време на съжителството на 01.10.2018г. ищецът закупил с потребителски кредит климатик „Mitsubishi”, а управителя на „***“ ЕООД Н.Й., в което ищецът работел тогава и сега, му предоставил за ползване сушилня „Bosch” и фризер „Аrielli”. И трите вещи след преустановяване на съжителството му с ответницата останали в нейния апартамент. С връчена на 19.03.2021г. нотариална покана ищецът поискал П.

Н. К. да му върне вещите, но тя му отказала писмено. При тези обстоятелства 3 е формулирано искане за осъждане на ответницата да му върне вещите, а в случай, че липсват да му заплати равностойността им в размер на общо 3999лева. С исковата молба е сторено искане за прилагане по настоящото дело на ч.гр.дело №1414/2021г. по описа на РС-Добрич, при липса на изложени каквито и да е обстоятелства относно връзката и значението му за настоящия спор.

В производство по чл.129, ал.2 от ГПК и по повод изправяне на нредовности на исковата молба във връзка с дължимата държавна такса, с уточняваща молба вх.№11854/29.11.2021г. ищецът е обосновал задължението се за внасяне на държавна такса в по-малък размер от указания от съда, като се е позовал на внасянето на държавна такса от 2 на сто върху интереса в заповедното производство, което е водено между страните. Повторно е намерено от съда сезирането да е нередовно и е указано ищецът да отстрани противоречията в обстоятелствената част и петитума по главния иск, тъй като претендира ревандикация на вещи, но твърди две от тях да са собственост на трето лице и излага обстоятелства за доброволното им предаване за ползване, прекратяване на съгласие за ползването им което сочи на договор за заем за послужване. Указано е да „отправи петитум за евентуално съединения иск за установяване равностойността на вещите, след противопоставяне на заемодателя за ползването им“. В изпълнение на указанията на съда, с молба вх.№1486/27.01.2022г. ищецът е заявил, че сушилнята и фризера са негова собственост, закупени с фактура №328/17.01.2022г.-след образуване на производството е заплатил на „***“ЕООД двете вещи. Заявил е и, че иска да се признае за установено, че е собственик на трите вещи, които ответницата владее без правно основание и същата да бъде осъдена да му ги предаде „или да заплати равностойността им в размер на 3 999лева“.

След надлежно връчване на книжата на ответницата, в срока по чл.131 от ГПК същата е подала отговор на така уточнената исковата молба.

Оспорила е претенциите като недопустими защото ищецът не бил собственик, оспорила е размера на паричната претенция-вещите били закупени преди много време и били амортизирани с годините, оспорила е да са у нея-ищецът ги бил взел, което се доказвало от приложения към исковата молба отговор на нотариалната покана. Заявила, че приложените фактури не установявали каква марка и модел са вещите. Изложила е и твърдения , че с ищеца са живели на съпружески начала около три години и имат родено през 2018г.

4 дете , че са живели в апартамента на родителите и в гр.Д.. По време на съжителството им ищецът не бил плащал наем и ежедневните разходи на семейството, заради което се разбрали същият да осигури сушилня, фризер и климатик за отглеждане на детето. Той осигурил тези вещи, но при раздялата им през м.март 2020г. напуснал домът и като си взел сушилнята, фризера и климатика.

С доклада по делото в съдебно заседание от 13.06.2022г. районния съд е приел да е сезиран с главна осъдителна претенция за ревандикация на движими вещи с правно основание чл.108 от ЗС, евентуална установителна за паричната им равностойност с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства.

Първоинстанционният съд е приел правна квалификация на евентуалния иск при нередовна искова молба. Неяснотата в исковата молба относно петитума на евентуалния иск не е преодоляна с подадените от ищеца уточняващи молби с вх.№11854/29.11.2021г. и с вх.№1486/27.01.2022г., за което обаче същият не може да бъде санкциониран с прекратяване на производството по този иск, тъй като дадените от съда указания не са ясни, точни и подробни, така, както изисква законът, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна. Уточнената искова молба съдържа съществените факти и обстоятелства, които обосновават евентуална установителна искова претенция като продължение на проведено заповедно производство и това е констатирано от съда в мотивната част на разпореждането с №388/21.01.2022г., но с диспозитива е дадено несъответно указание да „отправи петитум за евентуално съединения иск за установяване равностойността на вещите, след противопоставяне на заемодателя за ползването им“ . При това положение, съдът е имал правомощието и задължението да остави исковата молба без движение като отмени хода по същество и даде указания за отстраняване на тази нередовност, което процесуално действие е и валидно предприето от съда. В отговор на дадените указания, с молба вх.№21116/01.12.2022г. ищецът е заявил, че иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че сумата , за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1414/2021г.на РС-Добрич се 5 дължи. Не се касае до допуснато от съда недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск, а за необходимите процесуални действия за привеждане на молбата за съдебна защита в съответствие с изискванията на процесуалния закон като условие за разрешаване на въведения с исковете правен спор. Правомощието по чл. 129,ал. 2 ГПК следва да се упражнява, когато обективно са налице основания за това, без оглед етапа на производството. В качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без движение, когато констатира дефекти в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, сам да даде указания на ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени следва да обезсили решението и да приложи последиците на чл.129, ал.3 от ГПК. Ако липсват обаче дадени от съда разбираеми, изхождащи от конкретните твърдения в исковата молба, указания, липсва основание за прилагане нормата на чл.129, ал.3 от ГПК.

Противното би довело до отказ от правосъдие , което е недопустимо.

По правилността на обжалваното решение, с оглед изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните доказателства, въззивната инстанция намира следното: