Решение № 1200 от 26.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 462/2026
- Вид
- Решение № 1200
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Мирослава Данева
Други актове по делото
- Заповед № 13 от 21.01.2026 · Мирослава Данева
- Заповед № 37 от 26.03.2026 · Мирослава Данева
Цитирани разпоредби
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 18 и 19 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1200 гр. Варна, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Мариана Д. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20263110100462 по описа за 2026 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от молителката Б. Д. В. ЕГН **********, с адрес: с адрес: ******* обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу ответника Г. П. В. ЕГН **********, с адрес: *******
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителя защита, а именно:
Молителката излага , че ответникът Г. П. В. е неин бивш съпруг. Твърди, че същият е осъществил следните действия на домашно психическо насилие, след осъществено вече домашно насилие на 24.12.2024г., 25.12.2024г. и 26.08.2025г., както следва:
Сочи, че на 17.01.2025г., в къща, находяща се в гр. В******* с детето вечеряли и легнали да спят. Около 22.00 ч. ответникът Г. В. я събудил, за да проведат разговор по повод на гр.д. № 5394/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 25 състав.
По това дело, ответникът бил предявил искове, че не дължи издръжка на детето си, тъй като е живял заедно с него в периода 2022г. - 2024г. Тъй като било късно, го помолила да оставят разговора за друг ден, в по-подходящо време. Г. В. настоявал разговора да се проведе веднага, поради което, за да не събудят детето, отишла с него в кухнята. След като обсъдили въпросът, защо предявените искове срещу дъщеря му са отхвърлени, ответникът й заявил: „Искаш ли да видиш какво ще направя сега?!", след което счупил монтираната в кухнята камера за видеонаблюдение. Молителката се изплашила много и го помолила да не буди детето и отново да не разбие прозорците на цялата къща, както го бил направил на 25.12.2024г. Той отговорил: „Не, няма, сега ще видиш какво ще стане!" и излязъл от къщата. Върнал се в спалнята при детето.
След около 5 мин Г. В. се върнал и я извикал, за да види какво ще направи. В ръката 1 си държал бутилка с течност, развил капачката и започнал да разлива течността по пода, по половината от кухнята и 1/3 от стаята, в която спял с детето. Миризмата оприличила на бензин. Ответникът няколко пъти щракнал със запалка, но същата отказала да работи. Молителката изпаднала в шок и първото, което съобразила да направи, е да се обади на адвокат ******* от ВАК, запознат със случая. Той я посъветвал веднага да се свърже с тел: 112. Около 22.40 ч. – 22.50 ч. се свързала с тел:
112 и подала сигнал за случващото се. По-късно разбрала, че това е направил и адвокат ******* Когато чул разговора със служителката по тел: 112, Г. В. „изискал" веднага да затвори телефона и го измъкнал от ръцете й. Започнал да я моли да се обади на полицията, за да не изпращат полицай, защото сега вече щял да влезе в затвора. Казал, че веднага ще почисти пода, като взел хавлия и тениска и започнал „почистването". Детето се събудило в момента, в който баща му започнал да почиства пода и попитало защо мирише така лошо, но детето не станало непосредствен свидетел на гореописаните действия. След около 10-мин. след подадения сигнал, пристигнал автопатрул, като полицаите, след като установили фактите, задържали Г.
В. и го отвели, а молителката предупредили да не пипа нищо, защото ще дойде екип, за да се опишат доказателствата. Такъв дошъл и за период около 3-4 часа описвали и снимали доказателства.
На 19.01.2026г., след като е освободен от полицейското управление, чрез „Вайбър", Г. В. писмено поискал от молителката да му посочи удобно време, за да дойде в къщата и си вземе багаж. Написал й и следното, след като му уточнила кога това е удобно и че ще бъде в присъствието на други хора, което той първоначално приел: „че нямал ограничителна заповед, че щял да дойде с полиция и ключар и да очаква стрес за детето". Както и че: „се е взимала много на сериозно и че си играе с дявола!"
Счита се, че описаните действия на Г. П. В., изцяло осъществяват фактическия състав на чл. 2, ал. 1 от 33ДН, осъществено психическо домашно насилие.
Вследствие на изложеното, молителката сезира съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети следните мерки по ЗЗДН , а именно:
- Да се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката;
- Да се отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище за срок от 18 месеца;
- Да се забрани на ответника да приближава молителката, жилището й и местоработата й ********", както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
- да се забрани на Г. В. да осъществява контакти с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всички други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца.
В исковата молба е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу ответника , на основание чл.18 от ЗЗДН и такава е издадена.
В постъпилата по делото уточнителна молба молителката изрично излага, че не подава молба по реда на ЗЗДН по отношение на детето Симона, като сочи, че акт на домашно насилие спрямо детето няма.
В съдебно заседание по същество, молителката поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответникът Г. П. В. ЕГН **********, с адрес******** не изразява становище по сезиращата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – 2 по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представена е декларация по реда на чл.9 от ЗЗДН от молителката Б. Д.
В., в която същата е декларирала под страх от наказателна отговорност верността на сочените в сезиращата съда молба деяния на процесната дата. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдяните и подлежащи на доказване в настоящото производство главни факти, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Видно от приобщеното по делото Решение № 4798/08.11.2019г., постановено по гр.д.№ 13607/2019г. по описа на Районен съд-Варна, е прекратен с развод сключения между Г. П. В. и Б. Д. В. граждански брак по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК., като родителските права по отношение на роденото по време на брака им дете Симона са предоставени за упражняване на майката, при която е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и определена месечна издръжка.
Видно от служебно изготвената справка с вх. №7908/30.01.2026г. от Регистратура при Районен съд – Варна, след извършена справка във входящия регистър, воден при ВРС се установява, че към 30.01.2026г. има заведени още 2 други дела по ЗЗДН – гр.д.№ 16344/2024г. и гр.д.№ 10993/2025г. по описа на Районен съдВарна с молител Б. Д. В. и ответник Г. П. В., по които са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу ответника.
От приобщената по делото справка с вх. № 9725/06.02.2026г. от Районен център 112 – Варна, се установява, че е извършена проверка в Национална система 112, в резултат на което са открити обаждания, както следва:
1.В 22:45 ч. на 17.01.2026 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер **********. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ******* и е предаден в 22:47 ч. на дежурен ОДЧ при ОД МВР-Варна с електронен картон с номер ******* и в 22:48 на дежурен в ОЦ на РД на ПБЗН Варна с електронен картон с номер *******.
2. В 22:47 ч. на 17.01.2026 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер ***. Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ******* и е свързан с електронен картон с номер *******.
Видно от постъпилата справка с вх. № 11524/ 12.02.2026г. от ОД на МВРВарна, Четвърто РУ за предоставяне на информация относно всички досъдебни производства от 24.12.2024г. до настоящият момент, образувани срещу ответника Г. П.
В. с ЕГН **********, след извършена проверка са установени данни за следните: ДП № 541/2024г. по чл. 3436, ал. 1 от НК (изпратено на РП Варна с мнение за съд); ДП № 542/2024г. по чл. 144, ал. 3 от НК (изпратено на РП Варна с мнение за съд); ДП № 273/ 2025г. по чл. 296, ал. 1 от НК (изпратено на РП Варна с мнение за прекратяване); ДП № 31/2026г. по чл. 330, ал. 1 от НК (на производство в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна).
Приобщена по делото е справка с вх.№ 13744/26.02.2026г. от ОД на МВРВарна, Четвърто РУ с информация за всички ДП образувани срещу ответника и с представени протоколи за предупреждение на ответника.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
3
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лица и срещу легитимирано лице по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10 ал.1 от Закона преклузивен срок. Вследствие на изложеното и предвид съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че предявената молба е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответника.
За да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие , изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки съвкупно събраните в хода на делото доказателства, а именно: декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и приобщените писмени доказателства, съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложените в депозираната искова молба на молителката актове на домашно насилие под формата на емоционално и психическо насилие.
Вследствие на съвкупния доказателствен материал съдът намира, че на процесните дати ответникът е осъществил актове на агресия и заплахи към молителката. Деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение, отправяне на обидни думи от страна на ответника към молителката, емоционално и психическо насилие спрямо нея посредством всяване на страх у същата за живота и здравето й, извършени на посочената в молбата дата спрямо нея и авторството им се установяват, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите. Като подкрепена от останалите писмени доказателства и неоспорена по съдържание, декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в същата факти, като по делото липсват доказателства, оборващи декларираните факти и обстоятелства.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от същия противоправно поведение.
Разпечатката съдържа 45 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccdd2d1d-fd75-4c5e-a6c5-f1f894c54c37