Решение № 187 от 04.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ловеч, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500263 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 1560/ 03.11.2023 година на П.ския районен съд, по гражданско дело № 4052/ 2023 година, с което е признато за установено в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че „*****2020“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.

П. №5, офис №1, представлявано от С. А НЕ ДЪЛЖИ НА Г. Л. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., ж.к. С *** и В. Г. П. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „П..Е 11, ап. 4 сумата от 2726.26 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 27.06.2023 г. от ПлРС, за събирането, на която е образувано изпълнително дело № 20238140400308 по описа на ЧСИ В, като погасена чрез плащане преди образуване на изпълнителното дело. Присъдени са и съответните разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 31357/16.11.2023 г. от В. Г. П. и Г. Л.

Д., чрез адв. В. Мълчиноколова, АК – П., срещу Решение № 1560/03.11.2023 год. по гр.д. 4052/2023 год. по описа на РС – П..

Считат, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, като е приел, че вземането им е погасено чрез плащане преди издаването 1 на изпълнителен лист и има правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. Излагат, че не е налице първата от изискуемите положителни процесуални предпоставки за предявяване на иск по чл. 439 от ГПК, именно спор за гражданско право. Тъй като е налице признание на платена сума от 2,726.26 лева преди датата на завеждане на иска, считат, че не са причина за предявяване на иск по чл. 439 от ГПК, а съдът е следвало да съобрази това обстоятелство и в случай, че уважи предявения иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на процесната сума не е следвало да присъди разноски по чл. 78 ал.1 от ГПК.

Сочат, че съгласно последователната съдебна практика, когато изпълнителното производство е приключило, тъй като е постигната целта му тоест вземането е реализирано, длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 от ГПК, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва именно изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо изпълнително производство.

Определят като неправилен и необоснован изводът на PC – П., че е спорно по делото дали длъжникът по изпълнителното дело е следвало да уведоми взискателите преди образуване на изпълнителното дело, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 305 от ТЗ без да съобрази, че не се касае за търговски спор, както и че въззивниците не са търговци.

Изтъкват, че на 18.07.2023 година ЧСИ В е вдигнала наложения запор върху сметката на длъжника и е прекратила изпълнителното дело, а исковата молба от „*****2020“ ООД е заведена в съда на същата дата, при липса на правен интерес и основание за предявяване на иск по чл. 439 от ГПК от страна на въззиваемото дружество.

Считат, че обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразено служебно от съда при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК и като не е направил това PC – П. е постановил страдащо от порок съдебно решение, което е недопустимо.

Молят съда да отмени обжалваното съдебно решение изцяло, като недопустимо, неправилно и необосновано на доказателствата по делото и на закона, както и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск по чл. 439 от ГПК. Претендират сторените разноски за двете инстанции.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 1657/18.01.2024 година от адв. О. Л. със служебен адрес гр. П., ул.

„***“ 18, офис 7, като пълномощник на „*****2020“ ООД, гр. П.. В отговора излага, че представените във въззивната жалба оплаквания по съществото си представляват възражения, които се правят за първи път, което е процесуално недопустимо, поради наличието на преклузия като проявление на концентрационното начало в процеса и поради изричната забрана на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Счита, че в хипотезата на чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като „*****2020“ ООД се е позовало точно на такъв факт - извършено доброволно плащане на 22.05.2023 г., т.е. в момент, който следва приключването на устните състезания пред Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 149/23 г.

Излага подробни съображения досежно правния интерес на „*****2020“ ООД да потърси съдебна защита на свое действително право. Сочи, че към 18.07.2023 г. въззиваемото дружество е предявило иска по чл. 439 ГПК, защото срещу него е било висящо дело за събиране на сума, която не дължи поради частичното й плащане, банковата му сметка е била запорирана, а недължимата от него сума е била извън неговия патримониум — по особената сметка на ЧСИ В. Твърди, че дружеството нито е знаело, нито е било длъжно да знае дали, кога и какви признания са направили взискателите пред съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното производство, нито какви ще бъдат бъдещите изпълнителски действия по делото.

Изтъква, че съдът е спазил съдопроизводствените правила като е обсъдил всички направени възражения и твърдения на страните и излага аргументи защо възраженията на въззивниците за неоснователност на иска не следва да се приемат.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решение № 1560/03.11.2023 г. по гр.д. № 4052/2023 г. на РС – П.. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват, представляват се от адв.

3

В. М., която поддържа въззивната жалба, моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, като им се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява от адв. О. Л., който оспорва въззивната жалба, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решения, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. № 4052/ 2023 година по описа на РС – П., както и становището на процесуалните представители на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на решение № 1531/ 19.10.2022 година, постановено по гр.д.

№ 2 694/ 2022 година по описа на РС – П. срещу „*****2020“ ООД, ЕИК ****, в полза на Г. Л. Д. и В. Г. П. е издаден изпълнителен лист № 464/ 27.06.2023 година, за сумата от 1582.80 лева общо главница, лихва 143.46 лева и разноски в размер на 1000 лева или общо 2 276.26 лева, ведно със законната лихва върху главницата.

На 22.05.2022 година тази сума е преведена от длъжника по сметка на В.

П..

С молба от 03.07.2023 година, подадена от Г. Л. Д. и В. Г. П. до ЧСИ Надежда В по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 308/ 2023 година.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата от 4 043.06 лева, от които неолихваема сума 1 143.46 лева, 1 582.80 лева главница, 196.63 лева лихви, 90 лева по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 434.17 лева в полза на ЧСИ и 600 лева разноски по изпълнението. Едновременно с ПДИ е изпратено и запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД за запориране на сметката на дружеството за същата сума.

Видно от приложеното е-писмо на 12.07.2023 година взискателката П. е била уведомена за извършеното плащане от длъжника, но тъй като не е преведена присъдената лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и поискала продължаване на изпълнителното производство.

С разпореждане от 12.07.2023 година задължението по изпълнението е 4 преизчислено, като на длъжника е съобщено, че дължимата сума е 171.04 лева, представляваща законна лихва върху главниците от 18.05.2022 година до 22.05.2023 година; 90 лева обикновени такси по изпълнителното дело; 400 лева адв. хонорар и 68.52 лева такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, 1.20 лева разноски или общо 730.76 лева.

На 13.07.2023 година сумата от 4048.83 лева е преведена по сметка на ЧСИ, а на 07.08.2023 година сумата от 571.04 лева е преведена на взискателя В. Г. П.. Надвнесената сума от 3 318.07 лева е възстановена на дружеството.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. чл.439, ал.1 от ГПК, да се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на Г. Л.

Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., ж.к. С *** и В. Г. П. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „П..Е 11, ап. 4, че „*****2020“ ООД, ЕИК **** не дължи сумата от 2 726.26 лева по изпълнителен лист № 464/ 27.06.2023 година, издаден по гр.д. № 2694/ 2022 година по описа на РС – П..

Така предявеният иск е допустим с оглед издаденият срещу ищеца изпълнителен лист за процесните суми и образуваното въз основа на него принудително изпълнение, независимо от извършеното частично плащане – главница, мораторна лихва и разноски. В този смисъл Опр. № 113/ 26.01.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 577/ 2009 г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС. Възражението направено с отговора на исковата молба, за недопустимост на иска, поради наличието на влязло в сила решение, с което размерът и дължимостта на процесната сума е установен, е неоснователно. Производството по чл. 439 от ГПК цели защитата на длъжника в хода на предприето принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът – въззивник в настоящото производство се позовава на това, че процесната сума е платена на 22.05.2022 година, след приключване на съдебното дирене в производството и преди издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело.

Безспорно е, а това се установява и от приложените по делото доказателства, че плащането на сумата от 2 726.26 лева, формирана от присъдената главница и разноски по гр.д. № 2694/ 2022 година по описа на РС – П. е преведена по сметка на В. Г. П. на 22.05.2023 година.

Ирелевантни са възраженията, на въззивниците, че не са знаели за 5 извършеното частично плащане, преди снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнителното производство, тъй като сумите са постъпили по посочената сметка. При плащане по банков път задължението се смята за изпълнено със заверяване сметката на кредитора.

Неоснователно е възражението, че въззивниците не са станали причина за предявяване на иска, предвид на това, че след като са узнали за извършеното плащане са направили признание, предвид на това, че въз основа н а решение № 1531/ 19.10.2022 година, постановено по гр.д. № 2 694/ 2022 година по описа на РС – П. е образувано изпълнително производство, въпреки извършеното плащане. От приложеното копие от изпълнителното дело, се установява, че със съобщение от 18.07.2023 година ЧСИ съобщава на банката, в която се намира сметката на длъжника, че вдига запора върху сметката.

Липсва акт по смисъла на чл. 433 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, освен е-писмо с датата 07.08.2023 година (след предявяване на исковата молба, с което е инициирано настоящото производство пред първата инстанция – 18.07.2023 година) от ЧСИ до взискателя, че изпълнителното дело е приключено.

Предвид изложените съображения искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

В този смисъл решение № 1560/ 03.11.2023 година на П.ския районен съд, по гражданско дело № 4052/ 2023 година по описа на същия съд следва да бъде потвърдено, като правилно.

Направено е възражение от въззивниците-ответници на основание чл.

78, ал. 2 от ГПК да не се присъждат разноски на ищеца. Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, при която се изисква кумулативно наличие на два предпоставки – ответникът не е станал причина за предявяване на иска и признава исковата претенция. В случая, принудителното изпълнение е било висящо при предявяване на иска.