Решение № 223 от 18.01.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110114487 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от *“ АД с положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени срещу М. В. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за ищеца за следните суми: 221,88 лв.

(двеста двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена ел. енергия за периода 22.05.2022г.-08.07.2022 г. за обект с абонатен № *и клиентски № *за обект в с. **, *, ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до окончателното плащане на главницата, сумата от 20,37 лв. (двадесет лева и тридесет и седем стотинки) –лихва за забава за периода от 26.07.2022г.-02.06.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №*/*г. по описа на ВРС, 12 състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане 44067/15.11.2023г. по ч.гр.д. №*/*г.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че ответникът има качеството на клиент на ищеца във връзка с продажба на ел. Енергия за обект в с. *, *, с абонатен номер *, като отношенията на страните се регламентират от ОУ. Съгласно чл. 17, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца клиента е длъжен да плаща стойността на ползваната ел. енергия, както и дължи лихва за забава след изтичане на срока за плащане на задължението по издадени фактури. Посочва се, че претендираната главница представлява консумирана ел. енергия за периода 30.06.2022г.-12.07.2022г. Иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В хода на заповедното производство ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, в което поддържа, че не дължи плащане на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като не е собственик на процесния имот, който е придобит от друго лице чрез публична продан на 28.04.2021г. Към възражението е приложено постановление за възлагане на недвижим имот от 25.03.2021 г. за имот в с. *, ведно с изградена сграда, който е възложен на *, като е отразено, че постановлението е вписани в Аг. по вписванията от 28.04.2021г.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е навел твърдения, че въпреки постановлението за възлагане, владението върху имота е предадено след процения 1 имот и тъй като ответницата е ползвала фактически имота в процесния период, тя следва да отговаря за задълженията.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните твърдения от ищеца, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е клиент на ел. енергия на ищеца за обект в с. *, *, с абонатен номер *вкл. че за процесния период ответникът е собственик/ползвател за имота, както и че ответника фактически е ползвал имота в процесния период / съобразно твърденията в първото о.с.з/; 2) че е доставена ел. енергия в имота за процесния период; 4) стойността на ел. енергията, съобразно действащите за процесния период цени, определени от КЕВР.

В тежест на ответника, съобразно наведените възражения е да докаже, че в процесния имот друго лице е било собственик на имота.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на * АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕРП Север" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "*"АД.

Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или с ползването върху захранвания с ел. енергия имот. В чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ е установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "*" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "*" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според чл. 6, ал.

4 страна в отношенията с "*" АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. З и всички фактури се издават на негово име.

От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, както и на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата следват няколко извода: първо, че потребител на ел. енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, захранван от дружеството доставчик с ел. енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на вещното право върху имота /обекта/, захранван с ел. енергия, собственикът, респ. ползвателят губи и качеството си на потребител на ел. енергия за битови нужди, съответно и на страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия за този имот.

В случая е установено, че с влязло в сила на *г. постановление, вписано в АВ е продаден на публична продан имотът собственост на *и М. В. Д.. От справка направена в НБД „Население“ в хода на заповедното производство /л.22 от него/ се установява, че * и М.

Д. са съпрузи.

Собствеността върху процесния имот е прехвърлена на датата на която е влязло в сила постановлението за възлагане – *., но не без значение за спора е кога по иизпълнителното дело е извършен въвод във владение на купувача и предадено владението от длъжника на купувача. Едва след предаване на владението на имота на потребление следва да се приеме, че преустановявайки ползването, ответницата загубва качеството си на потребител на ел. енергия, а оттам и че вече не е страна по договора за продажба на ел. енергия, като не следва да отговаря за задължения за консумирана, но неплатена ел. енергия за този имот. От тогава заплащането е в тежест на новия собственик, потребил съответното количество ел. енергия. / в този смисъл и Решение № 1417 от 14.09.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1306/2021 г./

Освен това до издаване на фактурите за периода 22.05.2022 г. до 30.06.2022 г.- датата 2 на въвода, ответницата не е съобщила все още на "*" АД за промяната в собствеността, в изпълнение на задължението си по на осн. чл. 17, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ.

Видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп. д. № *на ЧСИ И.

С. въвод във владение на недвижимия имот, находящ се в с. ** e извършен на *г.. Видно предоставения препис от протокола принудително изпълнение по посоченото изп. дело е проведено за задължение на *, за което е издаден изп. лист по ч.гр.д. по описа на ВРС.

Съобразявайки тези данни, както и че ГПК в чл.502 предвижда възможност изпълнението да се насочи срещу имот в режим на съпружеска имуществена общност при задължение само на единия съпруг, съдът достига до извод, че процесния имот е бил претежаван именно в режим на СИО от ответницата и съпруга й. Именно ответницата е лицето, на чието има е регистриран клиентския номер за процесния имот. В чл. 6, ал. 1 от ОУ е предоставена възможността правата на потребител се притежават от няколко лица, но не е предвидена солидарна отговорност на същите. Режимът на СИО също не презюмира солидарна отговорност на съпрузите за задълженията им към трети лица без да е налице законова разпоредба в този смисъл или изрична уговорка за такава /чл. 121 от ЗЗД/ - Решение № 1576 от 7.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1745/2022 г./. От съдържанието на представения протокол за въвод пък може да се изведе извод и че * също е ползвал имота фактически, тъй като той е предал ключовете за него на ЧСИ.

При изложеното, настоящият състав намира, че ответницата М. Д. следва да отговаря за половината от задълженията за периода 22.05.2022г.-30.06.2022г. вкл. / датата на въвода във владение на трето лице/.

Ответницата не оспорва факта на доставка на ел. енергия до имота в процесния период, както и количеството и остойностяването на потребената ел. енергия. При липсата на оспорване, представените от ищеца извлечения от сметка, фактури и справка за потребеление в достатъчна степен доказват факта на потреблението, неговия обем и остойностяването, съобразно одобрени от КЕВР цени.

Представена е фактура ***/30.06.2022 г. /л.8/, което е издадена за период на потребление на ел. енергия 22.05.2022г.-21.06.2022 г. на стойност 154.62 лв. с ДДС. Видно от фактура ***/12.07.2022г. касаеща периода 22.06.2022г.-08.07.2022 г. потребената ел. енергия е посочена за два под периода- 22.06.2022г.-30.06.2022г. на стойност 36,05 лв. / сбор от 7,77лв.+5,32лв.+16,95лв.=30,04лв. с добавка от 20% ДДС/ и 01.07.2022.-08.07.2022г. на стойност 31,21лв.с ДДС.

Следва да се признае за установено, че ответницата дължи ½ част от задължението за периода 22.05.2022г.-30.06.2022г. (36,05+154,62), а именно 95,34 лв. с ДДС.

Искът за главница следва да се отхвърли за сумата и за периода 01.07.2022г.08.07.2022г., както и за разликата над 95,34 лв. до пълния претендиран размер от 221,88лв.

По иска за лихва:

Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В случая, съгласно ОУДПЕЕ на "*" АД "потребителят се задължава да заплаща стойността на фактурираната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в ОУДПЕЕ, като изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Поради това потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Според ОУДПЕЕ при забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението, като се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Ето защо следва да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставената ел. енергия по издадените фактури, считано от деня, следващ падежа по всяка една от фактурите -за фактура ***/30.06.2022 г. срокът на плащане е бил 25.07.2022 г. / посочен в самата нея/ т.е. лихва се дължи за периода 26.07.2022г.-02.06.2023 г. / съобразно претенцията на ищеца/ върху главница от 77,31 лв / ½ от стойността по 3 фактурата/, която изчислена по реда на чл.162 ГПК с онлайн калкулатор е равна на 7,16лв.

За фактура ***/12.07.2022г. в периода под периода- 22.06.2022г.-30.06.2022г. ответницата дължи лихва от датата следваща срока за плащане, който е бил 04.08.2022г., а именно от 05.08.2022 г.- 02.06.2023 г. върху главница 36,05 лв., която изчислена по реда на чл.162 ГПК с онлайн калкулатор е равна на 3,24 лв.

Искът за лихва следва да се уважи за общата сума от 10,40 лв. за общо заявление период от 26.07.2022г.-02.06.2023 г. и да се отхвърли за разликата над 10,40лв. до пълния претендиран размер от 20,37 лв.