Определение № 27186 от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27186 гр. С. 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. А.ова като разгледа докладваното от Диана К. А.ова Гражданско дело № 20251110155909 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров – изпълнителен директор и Милена Ценова – Председател на УС, със седалище и адрес на управление - гр. С. ул. „Ястребец” № 23Б против А. А. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ул. „**********, адрес на топлоснабден имот: гр. С. общ. С., п.к. ****, ул.“*********.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, лично, като в предвидения от закона срок по делото е депозиран отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 02.09.2025 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 21180 срещу А. А. С. с ЕГН:********** за сумата от 55,18 лв. - главница за периода от 01.05.2022г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 6,56 лв. - лихва за периода 15,09.2023г. до 26.08.2025г., както и за дялово разпределение - 70,46 лв. - главница за периода от 1

01.07.2022г. до 30.04.2024г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, 18,80 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до 26.08.2025г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д, № 4315/2025 г. на 15 с-в по описа на Районен съд - Перник на основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 20.11.2025г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу А. А. С. в едномесечен срок, доколкото същия е направил възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че ответникът е собственик на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, като се сочи, че ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. С. които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл, 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от мес.

08.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Твърди се, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал,2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, 2 че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределени при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като се твърди, че сградата, в която се намира имотът на ответника, се обслужва от фирма „Бруната България“ ООД, БУЛСТАТ 041029500, като същата от 24.07.2024г. е „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500 във вр. с предоставяне на услугата „дялово разпределение“ па топлинна енергия.

Описва се,у че сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата „ДАЛСИЯ“ ООД, към настоящият момент „ДАЛСИЯ“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие е разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването.

Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, и че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Твърди ес, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров – изпълнителен директор и Милена Ценова – Председател на УС, със седалище и адрес на управление - гр. С. ул. „Ястребец” № 23Б и А. А. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ул. „**********, адрес на топлоснабден имот: гр. С. общ. С., п.к. ****, ул.“*********, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров – изпълнителен директор и Милена Ценова – Председател на УС, със седалище и адрес на управление - гр. С. ул. „Ястребец” № 23Б и А.

А. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С. ул. „**********, адрес на топлоснабден имот: гр. С. общ. С., п.к. ****, ул.“********* дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2639/4.9.2025 година, издадена по ч.гр.дело № № 4315/2025 година по описа на Районен съд – Перник, а именно: сумата от 55,18 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 2.9.2025 година до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главницата за 3 доставена топлинна енергия в размер на 6,56 лв. - лихва за периода 15,09.2023г. до 26.08.2025г., както и главница за дялово разпределение - 70,46 лв. - главница за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 2.9.2025 година до окончателното изплащане на задължението, 18,80 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2022г. до 26.08.2025г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

С отговора на исковата молба се сочи, че ответникът нито е собственик на процесния имот, нито е ползвател на същия.

Твърди се, че в процесния период не е имало валидно сключен договор за предоставяне на услугата дялово разпределение.

Оспорва се в процесния период, имотът да е бил топлоснабдяван, като се оспорва наличието на строителни книжа удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот.

С отговора на исковата молба се оспорва претендираната от ищеца проектна мощност на радиаторите в сградата. Сочи се, че ищецът не доказва вида, броя и мощността на монтираните (ако има такива) отоплителни уреди в сградата.

Ответникът оспорва ищовото дружество да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Сочи се, че към документите в настоящото производство следва да бъдат представени и екзекутиви за промените в отоплителната инсталация. Оспорва се и измервателните уреди да са били сертифицирани.

С отговора на исковата молба е заявено и възражение, като се твърди, че исковата претенция е погасена по давност.

Оспорва се претенцията за лихви на ищеца и се твърди, че е недължима съгласното Общите им условия..

Заявява се доставеното количество топлинна енергия и неговата цена, като се оспорва редовността на водене на счетоводните книги на ищцовото дружество.

С оглед на заявеното в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковите претенции и присъди разноски на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и по реда на чл.422 от ГПК:

4

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - с правна квалификация – чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация – чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът е заявил възражение за погасителна давност с правна квалификация чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.